Георги Лозанов събра статиите си в сборника "Мое дясно"

"Десните" мисли на Георги Лозанов за ситуацията в България са събрани в сборника "Мое дясно", който излезе наскоро на книжния пазар. В книга той е събрал публикации, излизали в медиите през последните 20 години. В тях читателят може да открие запечатени лицата от политиката, жестовете и позициите им, но и отвъд тях, защото Лозанов винаги се е опитвал да види през паравана на публичността.

"Когато започнах да събирам текстовете си се оказа, че за тези 20 години съм написал около 20 000 машинописни страници. Реших да отбера по-важните си текстове, защото винаги съм бил упрекван, че не съм ги събрал в книга. А тази книга е написана много повече от позицията на десния избирател, отколкото с някаква историческа претенция.", разказа той.

Отпечатаните вече в книга публикации са излизали във вестниците "Култура" и "24 часа", както и в електронните издания Mediapool и Frognews.

Защо "Мое дясно"? Лозанов никога не е крил, че политическите му възгледи са в подкрепа на десните идеи и политика. "Публикациите отразяват личните ми убеждения. Затова дясното е "мое". Дясното е доста лична работа в България. Много е по-лесно да си десен вкъщи, отколкото навън в обществото", обяснява той.

Много неща са се променили за последните 20 години, включително и някои тези на автора. Някои нишки обаче могат да бъдат проследени от първите му опити като колумнист във вестник "Култура" до последните му статии преди за втори път да стане председател на Съвета за електронни медии.

"Същинска дясна политика, както тя се разбира в западноевропейските държави, в България не се случи. Има обективни предпоставки. Липсват големите капитали, а техният морал и ценности е основния генератор на дясната политика. В България я няма и църквата. Тя е в постоянна криза. Третият проблем е миналото във всичките му аспекти – можем да започнем с досиетата и да стигнем до мощната носталгия, която не ни позволи да му дадем категорична оценка", разказва Лозанов.

Това според него е основната причина дясното в България да не се реализира в истинския си смисъл.

Твое ляво – мое дясно

През годините се опитах чрез текстовете си да конструирам своето разбиране за дясното, обяснява Лозанов. "В началото на прехода, освобождаването от комунизма мина през стратегиите на постмодернизма, а на запад това си е ляво течение. Това, което бе ляво навън, функционираше като дясно тук", обяснява той колко е объркана работата в България.

В този контекст Лозанов критикува основните персони в дясно.

"Посоката на книгата е критическа срещу ключовите фигури в дясно. Сам се изненадах, че съм бил по-остър, отколкото мислех. Това несбъднато очакване на дясното е основният патос на книгата. А текстовете са за изборите, опитвал съм да портретирам лицата, дясната иконография, персоните, посланията", разказва медийният анализатор.

Според него в дясното продължава да има няколко основни дефицита. Първи идва дефицитът на идеи. "Имаше очакване дясното да е много повече идеи, отколкото политиканстване и партийно строителство. Моето очакване бе да се прави много повече философска политика", казва той.

Поради тази причина изказва и тезата, че най-голямата партия в България е партията на негласуващите. "Тя е дясна партия. Тези хора така и не бяха увлечени заради липса на фигури или фигура, която да събере този десен вот. Тези хора, а другите десни оставаме с усещане, че живеем в състояние на един непрестанен посткомунизъм", добавя той.

Любима метафора на Лозанов е тази за "антикомунистическия разказ". Неговият разпад преди да постигне резултат е другият дефицит, за който анализаторът говори. "В началото този разказ пълнеше площади, а сега не работи. Върху това съм разсъждавал доста. Лошо го написахме ли? Надценихме го като мотивация ли? Разказът остана несъстоял се, защото не успя да произведе моралните послания преди да се разпадне", добавя той.

И тъй като основните фигури в неговите текстове са "Костов, Царя и Бойко", в тях читателят може да открие и неговата носталгия по липсата на аристокрация в България.

"Аристокрацията произвежда друг тип хора, които на нас ни липсват. Имаше очакване към Симеон да възстанови аристократичната линия в България, но влезе през съвсем различен вход. Буржоазните ценности много бързо се превръщат в новобогаташки. Има глад за ценности някъде от другаде. За ценности свързани с кръвта, традицията, небето. За неща, които не непременно водят към бърза печалба", обяснява авторът.

Кръгла маса

Книгата започва със "сюреалистичния" образ на кръглата маса през 1990-та и приключва с Бойко Борисов. Лозанов дебютира във вестник "Култура" именно в този период.

"Тези колонки в "Култура" могат да объркат съвременния читател, но те са ценни най-вече заради образите си. Образите са доста свободно развити, малко като в сюреалистичен филм. Тогава аз получих един неочакван комплимент от Петър Увалиев, който живееше в Лондон. Той ми прати една картичка, използвайки в нея една архаична дума – "изказвам ви моите сърадвания за вашите текстове във вестник "Култура". Това беше важно за мен, защото ние бяхме затънали ужасно в тия неща и този глас отвън бе важен и ми даде кураж", разказва той.

"Последният текст е за Бойко Борисов. В текстовете ми за него няма присъди. Няма опит да откажеш на хората от собствената им претенция. Който претендира, че е десен... ами добре – десен е. В същото време обаче има анализ на тази претенция и какво трябва да се случи, за да може претенцията да се реализира", добавя той.

Според самия Лозанов писането му е опит с литературни подходи да се препострои политическата реалност - през плана на образното мислене, на метафората и картината да получи повече смисъл, отколкото има в живота.

"Това е опит за литературно преливане на смисъл в политиката в условие на единствено възможна критическа позиция. Другото са венцехвалебствия в средновековен стил. Отношението ми никога не е било иконопочитателско", коментира Лозанов.

По думите му сборникът е насочен към по-младите поколения, за които някои от описаните в статиите събития "още не са се случили". Това поколение, което живее в интернет. Другата мишена са журналистите и политиците, а най-важен за Лозанов е "постоянно чудещият се какво да прави десен избирател".

"Той се лашка в различни сюжети. Минава през поредното въодушевление, което се оказва разочарование. Тази книга не изисква одобрение, а иска да се чете със собствена позиция. Аз и никога не съм търсил предварителното одобрение", завършва разказа за собствения си разказ Лозанов.

Още от

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?