ГЕРБ бламира кабинета за бюджета на ДОО, после се поправи

Максималният осигурителен праг се повишава с 200 лв. до 2600 лв., а минималният месечен осигурителен размер за селскостопанските производители се вдига от 240 на 300 лв. Това решиха окончателно депутатите с приетите в петък текстове в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2015 г.

Гласуването бе придружено с мощен скандал, тъй като парламентарната група на ГЕРБ бламира социалния министър Ивайло Калфин и правителството си, като внесе и одобри ключова поправка, а след прегласуване върна първоначалния вариант.

Неочакваното предложение бе направено от Делян Добрев от ГЕРБ и то предвиждаше максималният осигурителен доход да остане 2400 лв., вместо планираното увеличение с 200 лева. Добрев се аргументира с това, че който искал по-голяма пенсия можело да се осигурява в частен фонд.

Освен от ГЕРБ, идеята му бе подкрепена от ДПС, Патриотичния фронт и Български демократичен център, както и от Мартин Димитров от РБ, според когото тази промяна в първоначалните планове няма да се отрази съществено върху приходите в държавното обществено осигуряване.

Калфин: Така не може да се работи и да се приема по този начин бюджет

Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин (АБВ) обаче реагира много остро. Според него предложението е абсурдно, ще отвори дупка от 30 млн. лв. в държавното обществено осигуряване и ще се наложи прекрояване на приетия часове по-рано бюджет на здравната каса и въобще на бюджетните трансфери.

"За мен ще бъде скандално, ако не се подкрепи този текст, който е внесен сега. Обсъждан е с тристранни партньори, в комисии и правителството. Не могат да се правят импровизации. Ако това се направи като промяна, това означава, че приетият малко по-рано бюджет на НЗОК трябва да се промени, трансферите от държавния бюджет също трябва да се променят и трябва да се започне отначало гласуването на бюджета на ДОО“, обясни Калфин.

"Така не може да се работи и да се приема по този начин бюджет. Това не е моят бюджет, той е изработен от НОИ, внесен в правителството, консултиран и приет от бюджетната комисия. Нека да видим какво ще решат, но подобно решение създава пълен хаос в цялата бюджетна процедура“, предупреди Ивайло Калфин.

Предложението на Делян Добрев дори не беше прието сериозно, като от опозицията му припомниха, че така променя приходната част на бюджета на ДОО за догодина, която вече е била приета.

Редакционната поправка на Добрев обаче бе приета със 108 гласа "за", 42 "против" и 30 "въздържал се", но Янаки Стоилов от БСП поиска прегласуване, обяснявайки, че мнозинството трябва да разбере, че не подкрепя внесения от правителството бюджет.

"Намалявате приходите в ДОО и не обяснявате до какво ще доведе това в разходната част”, каза Стоилов. Въпреки това, дори след прегласуването, изненадващото предложение на Делян Добрев бе прието.

"Това обърна целия бюджет на държавата, намалихте приходите с 60 млн. лева в ДОО. Трябва да намалите и разходите с 60 млн. лева. Разбихте всичко, сега каквото и да гласуваме, няма значение - 60 млн. лева ви липсват", обяви Корнелия Нинова от БСП.

Резултатът от второто гласуване беше 103 "за", 36 "против" и 28 въздържали се. 70 души от ГЕРБ бяха "за", 2-ма "против" и един "въздържал се". Против гласува и Радан Кънев от Реформаторския блок, а основната част от неговата група се въздържа. На практика поправката мина с помощта на ДПС, като 22-ма от техните депутати гласуваха "за". Поправката бе подкрепа и от БДЦ.

Социалният министър каза, че веднага след гласуването е разговарял с председателя на парламента Цецка Цачева, която му е обяснила, че този член не е приет окончателно, а само отделните предложения, но не и членът в неговата цялост.

Трето гласуване отмени поправката "Добрев"

След като бе дадена почивка, бе даден ход на трето гласуване, при което в крайна сметка бе приет първоначалният вариант за повишение на максималния осигурителен доход на 2600 лв.

ГЕРБ вече бяха сменили позицията си, а Цецка Цачева обяви, че запазването на стария размер на максималния осигурителен доход е нарушение на процедурата, тъй като не е редакционна поправка, а такова предложение е липсвало в комисията. В резултат на това депутатите гласуваха да отменят направеното в зала предложение на Делян Добрев.

Третото гласуване обаче предизвика нов спор. Мая Манолова обяви, че е недопустимо гласуван на два пъти текст да се отменя, защото това по същество е трето гласуване. Тя настоя текстовете да останат във вида, в който са приети, т.е. максимален осигурителен доход от 2400 лв. В противен случай предупреди, че БСП ще сезира Конституционния съд. ДПС, които първо подкрепиха текстовете, настояха те да не се отменят, защото това е нарушение на правилника на НС.

Прагът за фермерите се повишава с 60 лева

Управляващите се отказаха от намерението си да вдигнат минималния месечен осигурителен доход за земеделците от 240 на 420 лв., а решиха увеличението да е 60 лв. като задължителната сума, върху която селските стопани ще са длъжни да се осигуряват става 300 лв. Това също ще се отрази върху планираните приходи в държавното осигуряване, но в доста по-малка степен.

Срещу резкия скок на фермерските осигуровки бяха както земеделският министър Десислава Танева от ГЕРБ, така и ДПС, чийто лидер Лютви Местан изчисли, че фермерите дори ще трябва да вземат заем от 103 лв., за да си платят осигурителните вноски.

БСП предложи минималният осигурителен праг за земеделски производители да се запази на 240 лева. Хасан Адемов от ДПС се застъпи за същото, като каза, че през годините е имало достатъчно неясноти по статута на земеделските производители. "В момента няма единен регистър на земеделския производител в България”, подчерта той.

Менда Стоянова от ГЕРБ подкрепи внесеното предложението като обясни, че със сега действащия вариант минималната пенсия, която се получава в България, е 154 лева, а от 2015 тя ще бъде около 157 лева. "За да може един човек да получи тази пенсия, той трябва да се осигурява адекватно”, коментира Стоянова.

Все пак тя се съгласи, че скокът от 240 на 420 лева е много голям и драстичен.

"Тази година 300 лева, а следващата на такъв размер, който да осигурява минималната работна заплата”, каза още Менда Стоянова.