Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

ГЕРБ бламира ключовия си закон за гражданската конфискация

206 коментара
ГЕРБ бламира ключовия си закон за гражданската конфискация

ГЕРБ бламира министъра на правосъдието Маргарита Попова и собствената си политика за борба с престъпността и корупцията, след като провали приемането на ключовия законопроект за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност. Това се случи поради отсъствието на много депутати от управляващата партия, които обикновено са мобилизирани и дисциплинарни за всяко важно гласуване. Проектът, внесен за гласуване в петък по настояване на управляващите, които поради тази причина дори отложиха парламентарния контрол, бе подкрепен едва от 71 депутати. Останалите парламентарни групи, които предварително бяха изразили сериозни критики към спорния проект, успяха да го отхвърлят с 95 гласа "против".

Това е първият ключов закон, който управляващата партия не успява да прокара през парламента.

Уорлик: Отхвърлянето на закона е сериозна стъпка назад

Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик изрази "разочарование" по повод отхвърления законопроект. Той припомня, че гражданската конфискация на имущество е важен инструмент в борбата с организираната престъпност и корупцията и се използва в САЩ, Великобритания, Италия, Австралия и Ирландия. "Законопроектът, внесен в парламента, е одобрен от Венецианската комисия като ефективен и в пълно съответствие с демократичните принципи. Отхвърлянето на този законопроект е сериозна стъпка назад. Надяваме се, че правителството ще предприеме действия за приемането на законопроекта в настоящия му вид през следващата сесия на парламента”, коментира Уорлик.

Правосъдният министър вложи огромни усилия и заложи личния си авторитет, лансирайки гражданската конфискация, оспорена от правозащитници, юристи и парламентарната опозиция. Попова подложи проекта на редица преработки след консултации с експерти и в крайна сметка успя да спечели одобрението на ЕК и Венецианската комисия.

Очакванията са, че отхвърлянето на закона, който е сред обещаните от правителството ключови мерки в борбата с престъпността и корупцията, да срещне негативен отзвук в Брюксел и да се отрази на юлския мониторингов доклад.

Изборни ангажименти попречили на мнозинството

В кулоарите на парламента се заговори, че отхвърлянето на закона е станало по партийно нареждане.

Помолен да коментира ситуацията, зам.-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов (ГЕРБ) заяви пред Mediapool, че законът е "изключително важен, но по него имаше забележки".

"Ние в правната комисия, като водещ орган в парламента, имаме предвид становищата на Главна прокуратура, Висшия адвокатски съвет, ВКС. Имали сме разговори с г-жа Попова и екипа, който работеше. Аз считам, че неща, които не ни харесваха, можеха да бъдат коригирани."

“Можеше спокойно да се работи между първо и второ четене, да се пооправят някои текстове. Но така или иначе, моето лично мнение е, че пълно щастие и по отношение на законодателството няма”, заключи философски Анастасов.

“В залата бяха 70 души от ГЕРБ, всички гласуваха “за”. Отсъствието на останалите можем да си обясним с наближаващите избори, събранията по места”, каза депутатът в отговор на въпрос защо не са успели да мобилизират хората си.

Запитан кой отговаря за присъствието на депутатите от ГЕРБ в парламента, Анастасов каза, че това е ръководството на парламентарната група. “Някои от тях много бързо след гласуването напуснаха пленарна зала”, отбеляза той.

Всички, които са "против", дойдоха да гласуват, дори Пеевски

Анастасов обърна внимание и на факта, че за първи път от съставянето на настоящия парламент преди две години, парламентарните групи на БСП, ДПС и Синята коалиция са присъствали в пълен състав "или ако не пълен, то поне на 90%”. “Всички се бяха събрали да гласуват против този закон, присъстваше дори и Делян Пеевски, който не идва да гласува на вотовете на недоверие срещу нас и не съм убеден, че знае как се гласува”, поясни Анастасов.

По неофициална информация обаче “съпротивата” срещу закона за конфискацията е била планирана. За което свидетелства и специалното участие на Пеевски, чиято медийна империя е впрегната да работи в услуга на ГЕРБ, при това в тясна координация с вицепремиера Цветанов.

Всеизвестен факт е, че ПГ на ГЕРБ е почти изцяло контролирана от вътрешния министър Цветан Цветанов, който отговаря за партийните дела. През последните седмици Цветанов влезе в конфликт с Маргарита Попова, която се солидаризира с острите критики на европейската съдийска асоциация срещу неоправдана агресия на вътрешния министър към съда. Освен това, макар и дипломатично, Попова се дистанцира от кадровата политика на Висшия съдебен съвет, защитавана от Цветанов, в отговор на което той посъветва правосъдния министър да си гледа Търговския регистър.

Според представители на ГЕРБ законът след три месеца ще бъде отново внесен, но с някои значителни изменения.

Споровете около гражданската конфискация

Основният спор бе около въвеждането на т.нар. "гражданска конфискация". Преди месец Министерският съвет внесе в НС финалния вариант на законопроекта, който предлага комисията за конфискация за незаконно придобито имущество да се задейства срещу лица със "съмнително" богатство, надвишаващо 150 000 лева.

Точно преди гласуването Димо Гяуров от Синята коалиция призова законопроектът да бъде отхвърлен, защото няма как да бъде променен между първо и второ четене. "Не гласувайте, защото това ще бъде престъпление към българското общество", каза той.

Всички партии в НС без ГЕРБ обявиха законопроекта за противоконституционен, защото въвежда възможност да се отнема имущество на неосъждани граждани.

Дебатът от страна на ГЕРБ бе изнесен основно от правосъдния министър Маргарита Попова, която призова противниците на проекта да не подвеждат българските граждани с твърденията за противоконституционност.

"Българският народ иска този закон за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, повечето хора имат накърнено чувство за справедливост", каза Попова. Според нея законопроектът не противоречи на конституцията и Европейската конвенция за защита на правата на човека. Тя припомни и мнението на Венецианската комисията, която след повече от година събеседване и три сериозни редакции одобри текстовете.

Според Попова доводите на критиците са удобно оправдание той да не се приеме и така да се оправдае несправянето с корупцията. "Всеки, който има имущество, неоснователно придобито, е в обществен интерес да го върне", каза министърът.

"Според българското правителство, тъй като разполага с кофти материал, явно средствата за разправа трябва да бъдат по този инквизиторски начин, разписан в този закон. Според вас всеки български гражданин води потенциално криминален начин на живот, след като не може да докаже съответствие между стойността на имуществото и приходите си", опонира Мая Манолова от БСП.

Депутатът от ДПС Христо Бисеров определи проекта като "тоталитарен", защото посяга на неприкосновената частна собственост, без да има доказано престъпление. Екатерина Михайлова (Синята коалиция) заяви, че проектът противоречи на Европейската конвенция и може да доведе до произвол от страна на комисията за конфискация, без гражданите да имат възможност за защита.

Единственият извън управляващите, който подкрепи законопроекта, бе депутатът от Синята коалиция Йордан Бакалов. Той каза, че е гласувал по съвест и не намира текстовете за противоконституционни.

След отхвърлянето на проекта министър Попова каза, че няма да му се правят поправки и ще се изчака по-подходящ момент, за да бъде предложен отново за одобрение от парламента.

Новото законодателство щеше да позволи на комисията за конфискация да се задейства срещу всички българи за разлика от сега действащия закон, който може да се използва само срещу осъдени с влязла в сила присъда. Идеята на гражданската конфискация е да се ускори процесът по отнемане на имущество, като делата се водят от комисията пред гражданския съд, без да се чака развитието на наказателното производство.

Първата група лица, срещу които трябваше да се задейства този механизъм, бяха привлечените като обвиняеми за престъпление, което може да породи облага. Втората група обаче са физически или юридически лица, които притежават имущество, за което комисията може да предположи, че е придобито от престъпна дейност на трето лице, привлечено като обвиняем за престъпление. Държавата щеше да получи право да се задейства и срещу хора, придобили облага на стойност над 150 000 лв. в резултат на административно нарушение.

В законопроекта е предвидено да се завеждат дела за имущество, придобито в последните 20 години, което щеше да постави в трудна позиция мишените на комисията да се защитят. Самата държава има задължение да пази документация до 5 години.

Законопроектът претърпя досега няколко редакции в опит да се отстранят всички забележки на Венецианската комисия. Международните експерти признаха, че България ще бъде опитно поле за прилагане на подобно радикално законодателство.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

206 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. МИ6
    #210
  2. Ха-ха-ха
    #209
  3. Колт
    #208
  4. Дедо
    #207
  5. И.Иванов, Швеция
    #206
  6. Ганий
    #205
  7. ANTARES
    #204
  8. OOO
    #203
  9. мнителен
    #202
  10. Ганий
    #201

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.