Данаил Кирилов преосмисли преосмислянето си за защитата на жилищата на длъжниците

Управляващите от ГЕРБ в сряда потъпкаха сериозния пробив, който направиха само преди две седмици в защита на длъжниците на банките.

След като в края на ноември правната комисия гласува да не се стига до моментална разпродажба на единственото жилище на длъжник в момент, в който има висящ исков процес за размера на дълга, в пленарна зала в сряда депутатите се обърнаха на 180 градуса и окончателно отхвърлиха това предложение с гласуването на дълго отлагани промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Измененията в закона се наложиха, след като през януари Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България заради прекалено силните правомощия на банките в процедурите по събирането на дълговете. Депутатите забавиха текстовете над половин година, но вчера те окончателно бяха приети в пленарна зала.

След множество обществени обсъждания и експертни работни групи в края на ноември правната комисия стигна до консенсус, че при висящ исков процес за размера на дълга банката няма да може моментално да разпродаде единственото жилище на длъжника, а трябва да изчака поне решението на първоинстанционния съд. Това значи, че ипотекираният имот нямаше да може да се разпродаде за един-два месеца, както е възможно в момента, а до 1-2 години, колкото обичайно отнема подобно дело на първа инстанция.

Срещу предложението се обявиха както банките, така и адвокатският съвет, но то срещна категоричната подкрепа на съдии от Софийския районен съд, които смятат, че сега има неравновесие в закона.

По време на заседанието на правната комисия на 27 ноември идеята беше изненадващо подкрепена от правосъдния министър Данаил Кирилов. Тогава той заяви:

"Аз ще помоля моите колеги от работната група на Министерството на правосъдието да преоценим неподкрепата си за това предложение в подкрепа. Приемам аргументите на съдиите. Действително, когато иде реч за единственото жилище на длъжника би следвало да се допусне едно забавяне от време, за да се гарантира наличието на влязъл в сила акт и, както каза и съдия Кунчев, прегледан поне от един съд в спорно производство. Мисля, че от това кредиторът и взискателят няма да загуби. Повече ще загуби, ако осребри въпросното единствено жилище", каза тогава Кирилов.

Две седмици по-късно обаче се оказа, че министърът е преосмислил преосмислянето си и вече е на съвсем друго мнение.

В пленарна зала Кирилов подкрепи отпадането на текста и апелира да се прецени тежестта на тази свръхзащита. Той припомни реакцията на асоциацията на банките и обърна внимание дали тази промяна ще доведе до нови възможности длъжникът да спекулира с време или с необосновани искания за отлагане на изпълнението. По думите му това ще стимулира длъжниците да спорят, без значение дали ще се натоварят с допълнителни и прекомерни разноски.

Депутатът Крум Зарков от БСП сигнализира, че промяната в предложението се прави в нарушение на парламентарните процедури. Народният представител каза, че не става дума за редакционна поправка, а за предложение, което засяга при какви условия един човек може да остане на улицата.

Въпреки това депутатите от ГЕРБ гласуваха предложението да отпадне.

Според съдии с окончателното гласуване се пренебрегва изрична препоръка на Европейската комисия, обоснована с аргументи на европейските съдилища в Страсбург и Люксембург и основаваща се на негативния опит от случилото се при ипотечните кризи в Гърция, Италия и Испания. "Кой ще понесе последиците и кой ще плати глобата за нарушението на правото на ЕС", питат магистратите.

Те смятат, че при новото положение всеки съдия, който е сезиран с жалба по чл. 419 ГПК или искане по чл. 420 ГПК и се касае за единствено жилище, има опцията да отправи преюдициално запитване за съответствие на уредбата на българския закон с правото на ЕС.

Депутатите гласуваха още да се въведе задължение за съдилищата да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите, преди да издадат изпълнителна заповед, с която банката може да запорира заплати, сметки и имоти на длъжника. В момента съдът е длъжен да се произнесе по искането на банката за издаване на изпълнителен лист в рамките на три дни и това става само на базата на извлеченията от сметки на финансовата институция.

Тъй като често има спорове по изчислението на задълженията, съдът ще е длъжен да провери дали има "обоснована вероятност" за неравноправни клаузи в договора за кредит. Ако това е така, незабавното изпълнение ще се спира. Това ще се случва и ако длъжникът представи доказателства, че изобщо не дължи сумата или че тя е неправилно изчислена.

Депутатите дадоха и възможност на потребител да спре изпълнението с представяне на обезпечение до една трета от вземането. Когато длъжникът е търговец, който иска да спре изпълнението, той ще трябва да плати цялата сума, каквато е досегашната уредба, обясни Анна Александрова от ГЕРБ. Тя посочи, че целта на това разграничение, направено с редакционни промени в пленарната зала, е да не се създаде междуфирмена задлъжнялост.

Удължават се сроковете за подаване на възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, както и на частна жалба от длъжника срещу разпореждането за незабавно изпълнение. От двуседмичен срокът става един месец.

Крум Зарков от БСП изрази съмнения доколко новите промени ще задоволят изискванията на ЕК във връзка със стартиралата наказателна процедура срещу България.