ГЕРБ чакат Борисов да каже да подкрепят ли и втория закон "Пеевски"

След като лично министър-председателят Бойко Борисов разпореди партията му да подкрепи законопроекта "Пеевски" за "вторичното раграбване на КТБ", както го описа Йордан Цонев, сега ГЕРБ отново чака нареждане от него, за да изрази позиция по другата законова инициатива на Пеевски – за „осветляване на медийната собственост". Това показва проучване на Mediapool сред парламентаристите от управляващото мнозинство.

В сряда, ден след като Пеевски и колегите му от ДПС Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева внесоха предложения за промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, в ГЕРБ още не знаят какво да мислят за тях. Въпреки че обикновено в партията бързо изработват политическите си позиции.

Нещо повече - потърсените за мнение депутати отказваха официални коментари или просто не вдигаха телефоните си. А тези, които можеха да бъдат открити в парламента, твърдяха или, че текстовете трябва да се обсъдят на заседание на парламентарната група, или че не са ги чели. Някои по-смели пък директно обясниха, че никой от тях няма да заеме позиция по предложение на Пеевски, ако не получи ясни указания от ръководството на партията.

По горе-долу сходен начин изглеждаха и нагласите във втората по големина партия – БСП. Социалистите отказваха официални коментари. За разлика от ГЕРБ обаче повечето от тях обясниха, че ще се противопоставят на ръководството, ако то има идеи законът да бъде подкрепен. Все пак "опозиционерите" в левицата знаят, че ако Нинова и ръководството на "Позитано 20" решат да наложат мнение, те ще трябва да го приемат въпреки несъгласието си. "Аргументи винаги могат да се измислят", заявяват депутати от БСП.

Очаквано от ДПС обясниха, че който е против проекта, значи е против осветляването на медийната собственост. Официално разговори не били водени с останалите парламентарни групи.

"Не мога да си представя, че някой народен представител няма да го подкрепи", каза в парламента един от съвносителите - Хамид Хамид.

Той и Велислава Кръстева обясниха също кое е наложило Пеевски да се активизира като законодател по медийната тема именно в този момент. "Защо сега? Явно му е дошло времето. Това не е тема от днес. Очаквах да получим подкрепа от тези организации, които от години настояват за прозрачност на пазара", каза Кръстева.

Тя и колегата ѝ влязоха в ролята на говорители на неуспелия шеф на ДАНС и крупен бизнесмен, който по традиция не се появи в парламента, за да представи законодателната си идея.

За да обяснят отсъствието му пък, колегите на Пеевски прибегнаха до цитати на почетния председател на движението Ахмед Доган. На въпрос защо скандалният депутат не е в Народното събрание редом до колегите си, които представят законодателната му инициатива, Велислава Кръстева отговори, цитирайки Доган, че те работели като колективно тяло.

Текстовете, внесени от Пеевски и компания, предвиждат всички медии, а не само печатните както досега, да депозират пред Министерството на културата информация за това кои са собствениците им. Предвижда се да се декларират и всички приходи извън рекламата и банковите заеми, т.е., финансиране от неправителствени организации, дарения и пр.

Хамид Хамид на няколко пъти подчерта, че целта на законопроекта била да се осветли медийният пазар и да се надградят сега действащите регламенти за прозрачност. Да се знае "кой говори и срещу какво говори", за да можело читателят да е информиран. Анонимността е хранителна среда за фалшивите новини, допълниха колегите му.

От мотивите на закона става ясно, че откровената цел е да бъдат "заклеймени" медиите, които ползват финансиране от фондации или са спонсорирани от издателите си. Не се и отваря дума обаче за медиите, финансирани от източени банки като КТБ, какъвто е случаят с медийната група на самия Пеевски, както и с други национални вестници, които в момента парадират с "пазарното" си финансиране.

От ДПС опитаха да обяснят двойния стандарт. Според Хамид, например, всяко финансиране „по каналния ред" чрез реклами подлежи на проверка от НАП. Затова проектът предвиждал осветляване на даренията и грантовете, като ще се изисква и информация за самите дарители. Много сайтове се издържат от дарения на читателите си, следователно и самите читатели вече ще попадат в обхвата на този закон, ако той бъде приет.

Депутатите обаче не успяха да обяснят защо са пропуснали да включат в обхвата на нормативния акт банковите заеми. Кръстева и Хамид обявиха, че по този повод са отворени за всякакви предложения между първо и второ четене, ако някой смята, че в текстовете има пропуск.

Междувременно пред БНР Хамид обяви, че Пеевски няма конфликт на интереси, въпреки че притежава медии.

"Няма конфликт на интереси в това депутат, който притежава медии, да внася законопроект, регламентиращ финансирането и собствеността им", коментира той. "Не, няма проблем, защото законът въвежда задължения за прозрачност. Аз не виждам къде тук е конфликтът на интереси", каза Хамид.

„Делян Пеевски е народен представител, който иска прозрачност. Дали е собственик на медии, той си го е обявил в съответните декларации и не го крие. Срещу него обаче има редица внушения, че едва ли не притежава империя, което след приемане на тези текстове може би ще видите, че не е точно така", заяви Хамид.

Той изпадна и в явно противоречие, обяснявайки срещу какви точно практики е насочен нормативният акт. По думите му не е лошо и укоримо медии да се финансират от фондации, но въпреки това Хамид призна, че текстовете на проекта на ДПС са насочени тъкмо срещу тази практика.