ГЕРБ даде крачка назад: Машинното гласуване за парламентарни избори остава

ГЕРБ даде крачка назад: Машинното гласуване за парламентарни избори остава

Машинното гласуване отпада само за местните избори, реши правната комисия във вторник по предложение на ГЕРБ, чийто първоначален проект предвиждаше машинен вот само на президентски и евроизбори, но не и на местни и парламентарни. Корекцията става между двете четения на спорните поправки в Изборния кодекс и негов автор е бившият зам.-министър на вътрешните работи Красимир Ципов, който само преди седмица се върна в Народното събрание с неофициалния мотив, че "скамейката с юристи" в групата на ГЕРБ оредя.

Той обясни, че новата позиция е в резултат на дебат, който се провел "вътре в парламентарната група".

ДПС, които заедно с БСП се противопоставят на всяко ограничение на машинния вот, определиха идеята на ГЕРБ като "частична победа за привържениците на машинното гласуване".

ДПС се закани да внесе поправки в Изборния кодекс след местния вот, за да бъде въведено машинно броене и на хартиените бюлетини.

Крум Зарков от БСП обърна внимание, че управляващите редовно променят параграфа за машинното гласуване, така че няма значение какво ще бъде прието сега.

"Записахме вашето предложение, но искам да ви кажа, че за съжаление няма никакво значение какво ще пише в този параграф, защото този параграф се променя от правна комисия всеки път като му дойде времето да бъде изпълняван. Този параграф предвиждаше през 2016 г. да го има пълно машинно гласуване навсякъде, за всички видове избори", каза той.

Емил Димитров – Ревизоро от "Обединени патриоти" предложи изцяло машинно гласуване да има само на президентски избори, но идеята му беше отхвърлена.

Съгласно сегашния изборен закон, приет през февруари т.г., предстоящите местни избори тази есен трябва да са последните с хартиени бюлетини, а от 2020 г. на всички избори да се гласува машинно. Освен това изискването беше на местния вот да има 6000 устройства за машинно гласуване.

Преди две седмици ГЕРБ, подкрепена от "Обединени патриоти" и "Воля", реши да ревизира закона, мотивирайки се с "тревожния" анализ на ЦИК, който беше особено критичен към машинното гласуване на европейските избори.

През май машини имаше в 3000 секции, а в протоколите при над 1000 машини бяха отчетени грешки. Анализът посочваше, че гласуването с машини е скъпо, води до грешки в протоколите, не е предпочитано от избирателите и има риск да изкриви резултата при по-сложни избори като местните. Това бяха и основните аргументи на ГЕРБ за отмяна на машинното гласуване. Поправките бяха експресно прокарани на първо четене, а от най-голямата партия уж даваха заявки, че няма да правят отстъпки.

Предложението беше остро разкритикувано от ДПС, които продължават публично да подкрепят идеята си да има само машинно гласуване. БСП също се обявиха твърдо против ограничаването. Социалистите и депутатите от Движението дори провалиха едно от заседанията на парламента, на което трябваше поправката на управляващите да бъде подложена на гласуване. След това беше свикано извънредно заседание, на което отмяната на машинния вот за местни и парламентарни избори беше прието с гласовете на ГЕРБ, "Обединени патриоти" и "Воля".  

Още по темата
Още от България

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?