ГЕРБ, ДПС и "патриотите" нападнаха Лозан Панов в парламента

Подобно на повечето ключови гласувания в този парламент, групите на ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти" демонстрираха единомислие в сряда и по отношение на отявления критик на прокуратурата – председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов.

Той се появи в Народното събрание, за да представи докладите за дейността на съдилищата през 2016 г. и 2017 г. Това трябваше да се случи преди седмица, но тогава Панов не дойде в пленарната зала, което бе обяснено от него с факта, че е бил поканен в последния момент по телефона.

"В продължение на 2 години очаквам покана от Народното събрание. Миналата седмица получих обаждане по телефона ден преди заседанието. Отговорих писмено с надеждата, че ще бъда разбран правилно, че формата ни на общуване не е допустима", обясни шефът на ВКС.

По думите му "вероятно съм последният, който не е разбрал, че телефонните повиквания отдавна са заменили епистоларната форма на общуване между законодателната и съдебната власт".

"По-сензитивните приеха моето отсъствие миналата седмица като неуважение към парламента. Да, институциите трябва да се уважават и почитат, защото вдъхват живот на правото. По обясними причини нямам представа колко много се е скъсила дистанцията между властите в България. Макар и да не считам за приемливи новите форми на общуване дойдох, за да изпълня законовите си задължения да представя докладите на съдилищата", добави Панов.

Той съсредоточи изказването си пред депутатите в законотворчеството, изразявайки притеснение от неговото качество, с което провокира раздразнението на депутати от ГЕРБ, ДПС и "патриотите".

Отчитайки добрите промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), разтоварващи работата на върховните съдии, Панов обаче разкритикува други от новите разпоредби на НПК и Закона за съдебната власт (ЗСВ). Едната урежда реда за обжалване на избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота, а другата – отложеното оповестяване на ефективни присъди, прието като мярка срещу бегълците от правосъдие.

Според Панов обаче въпросната разпоредба не е разписана ясно и създава предпоставка за различно тълкуване – дали невлязлото в сила съдебно решение се публикува сред произнасянето му, но преди изтичане на срока за обжалване, или след подаване на жалба и протест, или това става след окончателното ѝ влизане в сила.

"На съдилищата е забранено да публикуват своя акт, да уведомят медиите за актове по дела с висок обществен интерес. За прокуратурата липсва забрана за разпространение на информация", напомняйки, че преди месеци ВСС поиска парламентът да направи автентично тълкуване на въпросните разпоредби, но това така и не се случи.

"Не си затваряме очите. Очевидно ще трябва не с тълкуване, а просто ще направим друга редакция на нормата, която коментира разгласяване, уведомяване и публичност на постановения съдебен акт", реагира шефът на правната комисия от ГЕРБ Данаил Кирилов.

Контрирайки, че през последните години законодателната дейност на колегите му значително се била подобрила, той посочи, че както Панов критикува законодателната власт, така е време да се отвори дебат и за качеството на съдебните актове.

"Политиците рядко си позволяваме да коментираме, да критикуваме актовете на съдебната власт. Смятам, че законодателният орган, гражданите и организациите ценят неприкосновеността на съдебната независимост. Ние продължаваме да не критикуваме, дори когато сме ужасно недоволни от очевидните противоречия при решаване на идентични казуси. Търпеливо спазваме закона или така си мислим и казваме: "Каквото е казал съдът". Бих се радвал обаче да отворим един широк и обществен дебат за качеството на съдебната практика", коментира Кирилов с уточнението, че не визира актове по висящи дела, защото това би се приело като натиск над съда.

Йордан Цонев от ДПС бе още по директен, обвинявайки шефа на ВКС, че е опитва да се меси в работата на парламента. И в тази връзка посочи, че принципът на разделение на властите е всяка една да бъде независима, но всички те трябва да си взаимодействат и да се коригират взаимно. Добави и, че съдебната власт трябва да е деполитизиран, обръщайкис е към Панов с думите: "Вие, като председател на ВКС, не отговаряте на това изискване".

"През последни години наблюдаваме активно политизиране и участие в политическия живот, което ни притеснява – това съвместяване на двете роли не отговаря на изискванията на закона и конституцията, недопустимо е да се работи в двете области", продължи Цонев, който е сред най-активните защитници на колегата му Делян Пеевски, станал неведнъж обект на коментари от страна на Панов.

По думите на депутата все още се наблюдавало напрежение между шефа на ВКС и парламента, както и между него и прокуратурата.

"Като членове на законодателния орган трябва да бъдем внимателни към всички тези прояви и да ги коригираме, когато е нужно, защото няма как властите да функционират нормално. Нарушеният диалог и опитът за вмешателство на едната система в другата пречи и на самото законодателство. Един конструктивен диалог, без опити да бъдеш и едното, и другото, ще доведе до подобряване на законодателството и до по-добро финансиране и по-добра материална база", каза още Цонев.

Панов му отговори, че критиките му към некачественото законодателство не представляват политизация, а изразяване на мнение. Добави и, че наред с позитивните промени в НПК, той е посочил и такива, които препятстват нормалната работа на съдиите, а мястото да се каже това е точно парламентът.

Шефът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цвеатнов пък му обърна внимание, че не е единственият, поканен по телефона да дойде в парламента. Напомни и, че самият той многократно е идвал след позвънявания по телефона, докато е бил вътрешен министър.

"Молбата ми е, когато се гледат конкретни доклади, да се говори за проблемите, а не за това, че сте уведомен по телефона. Винаги сме били уведомявани по телефона и това не е било обидно. Всички, които са канени в пленарна зала, са канени по същия начин. Нито ние, нито вие имаме необходимост от подобен сблъсък. Изпитваме уважение към съдебната система. Силата на една демокрация е постигнатият за разделението на властите", заяви Цветанов.

Според Павел Шопов от "патриотите" пък целта на Панов била да направи скандал и тя била част от схема на "едни съдии, кръгове в България" за легитимацията на председателя на ВКС пред обществото като началник на съдиите, като човека, имащ правомощия по отношение на съдилищата.

"Цялото общество преди време бяхме пред заплаха – едни хора, загрижени за съдебната система бяха наизлези по градове и села и громяха правилата, реда, системата, обявиха се против корупцията, лошите съдии. С днешното заседание се прави опит в обществото да се реанимира тази нишка, тя е опасна", каза още Шопов, влизайки в лексиката, поддържана от години в изданията на Пеевски.

В крайна сметка докладите, представени от Панов, бяха приети от депутатите. От тях стана ясно, че през м.г. делата на ВКС трайно са намалели – от 9902 решени през 2016 г. на 9802 през 2017 г.

Средната натовареност на районните съдилища в областните центрове през 2016 г. е била 52.9 дела на месец, а за 2017 г. - 57.60. За районните съдилища, извън областните центрове, съответно – 37.47 дела месечно на съдия за 2016 г. и 44.4 дела месечно за 2017 г. На тази база най-натоварен е Софийският районен съд със средно 69.73 дела на месец за 2016 г. и 79.39 за м.г. Натовареността на Софийския градски съд пък е 34.09 дела за 2016 г. и 30.97 дела месечно за 2017 г.

В този период се наблюдава и много висока натовареност на Специализирания наказателен съд, на който се падат 31.05 дела месечно на съдия за 2016 г. и 32.17 дела месечно за 2017 г. В същото време данните разкриват, че окръжните съдилища в Търговище, Кърджали, Враца и Монтана разглеждат през 2016 г. и 2017 г. средно под 7 дела на месец. Средната натовареност на апелативните съдилища през 2016 г. е 9.33 дела за разглеждане месечно и 9.65 дела за 2017 г.