ГЕРБ, ДПС и патриотите в комбина за нови поправки за КТБ

Нежеланото имущество на фалиралата банка ще се продава чрез "пряко договаряне"

Снимка: Архив

Четирима депутати – Данаил Кирилов (ГЕРБ), Йордан Цонев (ДПС), Хамид Хамид (ДПС) и Христиан Митев ("Обединени патриоти"), са внесли поредните промени в Закона за банковата несъстоятелност, които ще имат ефект върху случая "КТБ (н)".

Новите промени, които този път не минават директно под марката "Пеевски", предвиждат имуществото на разграбената банка да се продава "чрез пряко договаряне" и "без първоначална продажна цена", ако то е било предлагано на публична продан три пъти и не е било реализирано. Това според вносителите щяло да способства за "максимално попълване на масата на несъстоятелността". Много от кредитните пакети, които синдиците пускат за продажба, откакто започна осребряването на имуществото на трезора, са на практика непродаваеми. Не е ясно обаче дали предложената поправка няма да се ползва и за евтино придобиване на по-апетитни активи.

Другата част от новите поправки са свързани с премахване на държавните такси, които синдиците дължат при водене на част от делата. Регулира се и проблемът с възнагражденията на т. нар. особени представители, които вече ще минават по Закона за правната помощ с цел сумите да са по-ниски. През декември 2018 г. в. "Сега" алармира, че КТБ се източва чрез делата срещу цесиите заради тлъсти адвокатски хонорари на т. нар. особени представители на банката. ВКС реагира, че информацията не била вярна, но в крайна сметка предлаганите промени в закона решават именно проблема с възнагражденията и таксите.

Миналата година по инициатива на Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид комбината "ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти" прие спорни поправки срещу "вторичното разграбване" на КТБ. Текстовете бяха силно подкрепени от синдиците на фалиралата банка, които обещаха да върнат към 1.4 млрд. лв. в масата на несъстоятелността на институцията благодарение на промените.

Законът "Пеевски" най-общо предвиждаше обезсилване със задна дата на цесиите и прихващанията, направени по време на квестурата на КТБ, чрез които банката загуби стотици милиони левове. Според текстовете сделките се считат за недействителни, независимо от броя на прехвърлянията. Целта бе синдиците по-лесно да печелят заведените стотици дела за обезсилване на съответните сделки.

Куп юристи се обявиха против промените заради непредвидимите последици от обезсилването със задна дата на неопределен брой сделки.

Въпреки че се обяви срещу текстовете, президентът Румен Радев тогава не посмя да ги прати в Конституционния съд. Това обаче стори Върховният касационен съд. Според обявление на сайта на КС делото трябваше да се гледа по същество на 12 февруари тази година, но до момента няма повече информация по казуса и КС още не се е произнесъл дали законът е противоконституционен.

Междувременно, още през септември 2018 г., когато изминаха шест месеца от действието на закона "Пеевски", синдиците се похвалиха, че са завели дела за възстановяване на около 240 млн. лв. от т. нар. вторичното разграбване на фалиралата банка. Годишнината от закона се очаква през март, ако дотогава не бъде обявен за противоконституционен.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес