ГЕРБ "джурка" Изборния кодекс: Да се гласува два дни заради коронавируса

ГЕРБ предлага изборите да могат да се провеждат в два последователни дни при "обявена извънредна епидемична обстановка", каквато в момента е в сила в страната заради коронавируса. Партията предлага още да не се гласува само машинно, а и с хартиени бюлетини.

Това се разбира от законопроект на ГЕРБ, внесен в деловодството на парламента в деня, в който от партията представиха проекта на "Борисовската конституция".  

Възможността за провеждането на изборите в два дни е записана в преходните и заключителните разпоредби с едно-единствено изречение: "При обявена извънредна епидемична обстановка в страната гласуването може да се произведе два последователни дни, а сроковете, свързани с отчитане на изборните резултати се удължават пропорционално на срока на удължаване на изборния ден".

Проектът не предвижда ред, по който биха се провели избори в два дни – дали членовете на секционните комисии ще работят непрестанно през това време, какво ще стане с бюлетините, ако все пак има прекъсване между двата дни и т.н. Вместо това вносителите прехвърлят цялата отговорност на ЦИК, която да определи "условията и реда" при такъв сценарий.

В законопроекта не е посочено и кой конкретно ще реши дали изборите да са един или два дни, защото в текста е записано "може". Според конституцията президентът е този, който насрочва изборите със съответна дата за провеждането им.

Машинно гласуване, но пак "човешки ръчички ще пипат хартийки"

С промените ГЕРБ предлага да има възможност за машинно гласуване във всички секции в страната с над 300 избиратели, но се запазват и хартиените бюлетини, тоест "човешки ръчички ще пипат хартийки" (бел.ред – по Йордан Цонев от ДПС).

Законопроетът дава свобода на всеки да избере лично за себе си начина, по който иска да упражни правото си на глас – с машина за гласуване или хартиена бюлетина.

Според действащия Изборен кодекс, на всички следващи президентски, парламентарни и евроизбори гласуването трябва да е само с машини в секциите с над 300 избиратели. Изключение от това правило се прави в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други институции за социални услуги, в секции на плавателни съдове и извън страната.

Темата с машинното гласуване се отвори още в началото на годината, защото вече е записано да има машинно гласуване, но не са уточнени детайлите. Тогава Бойко Борисов изведнъж влезе в "хора на подкрепящите" машинния вот, но предупреди, че ще се похарчат едни пари, без да се реши нищо. Той поиска парламентът "да уточни като има машинно, ще има ли хартиено, ще се дублират ли, къде ще ги държим, къде ще ги съхраняваме". 

Преди месеци беше създадена работна група в парламента за промени в Изборния кодекс, която трябваше да реши и конкретните проблеми с машинния вот. Тя заседава няколко пъти и резултатът беше, че върна дебата в началната точка - "за" или "против" машинното гласуване. След това темата бе забравена. Сега ГЕРБ внася свой законопроект.

Как се избира Велико Народно събрание

Партията на Борисов предлага и смесена изборна система за избор на Велико народно събрание. Това става с нова глава в закона, която предвижда 200 народни представители се избират по пропорционална изборна система, а останалите 200 - по мажоритарна.

Сегашният изборен закон предвижда, че избори за Велико Народно събрание се провеждат по същия ред като за обикновено Народно събрание и се гласува само пропорционално. В действащата конституция е записано, че "Великото Народно събрание се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред".

Миналата седмица, когато премиерът лансира идеята си за свикване на Велико Народно събрание обяви, че иска половината депутати в него да се избират пропорционално, а другата половина – мажоритарно.