ГЕРБ форсира гласуването на промените в изборния закон за връщането на хартията

Приетите на среднощното 18-часово заседание на правната комисия промени в Изборния кодекс (ИК), които предвиждат връщане на хартиената бюлетина и обезсмисляне на машинното гласуване, влизат за обсъждане в пленарната зала още на 24 ноември, четвъртък, стана ясно от думите на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова. Този ход изглежда леко изненадващ, след като лидерът на партията Бойко Борисов склони преди окончателното гласуване да се създаде временна парламентарна комисия, в която, по думите му, "пред камерите сядат парламентарните групи с IT специалисти", да изчистят всички съмнения, свързани с машинния вот.

За такава комисия настояха "Продължаваме промяната" и "Демократична България", които поискаха сегашните промени в изборния закон да бъдат оттеглени и да се пристъпи към сериозно обсъждане на изборните правила.

БСП отказа да оттегли законопроекта, зад който стоят ГЕРБ и ДПС.

От обяснението на Десислава Атанасова се разбра, че ГЕРБ ще избърза с окончателното приемане на Изборния кодекс в пленарната зала, защото може. Първо, защото председателят на парламента Вежди Рашидов, от когото зависи какво влиза и какво не влиза в дневния ред, е от ГЕРБ. И второ, защото разглеждането на проекта е било подкрепено на председателския съвет на Народното събрание от пет политически сили – всички без ПП и ДБ.

От обясненията на Атанасова се разбра, че ГЕРБ ще направи минимални отстъпки, но не и спрямо хартиената бюлетина. ГЕРБ обаче щяла да се откаже от пълното превръщане на машините за гласуване в принтери. Освен това ще подкрепи идея на ДБ за създаване на специализирано звено към ЦИК, което да се занимава с машинния вот.

От ГЕРБ щели да гласуват и предложението, според което достъп до изходния код на машините ще може да има целогодишно, а не както сега – само за няколко часа. По време на среднощното заседание депутатите от ГЕРБ отхвърлиха тази идея на ДБ, което не кореспондираше с твърденията на хората на Борисов, че една от причините за връщането на хартията е именно недоверието им в кода.

Както по-рано нареди Борисов, от ГЕРБ ще се откажат от исканията си за премахване на все още несъздадения избирателен район "Чужбина" и закриването на обществения съвет към ЦИК.

Флашките остават, но също и "бюлетините от машинно гласуване"

Според действащия изборен закон разписката, която излиза от машината след гласуване, е контрола, с която избирателят може да се увери, че машината е отчела правилно неговия вот. След края на изборния ден устройството принтира автоматично обобщени данни, вместо това да прави комисията. После данните от машината се носят на флашка на районните комисии и на "Информационно обслужване", които обобщават резултатите. Отделно, на последните два вота през 2021 г. ЦИК разпореждаше контролно броене на всички разписки.

Между двете четения на сегашния законопроект за промени в Изборния кодекс, от партията на Бойко Борисов предложиха разписките от машините за гласуване да се считат за "бюлетини от машинно гласуване", които да имат защити (специална хартия, подпечатване с печата на секционната комисия и т.н), като именно те да се броят и да се отчитат за резултат от машинния вот. Освен това от ГЕРБ искаха в края на изборния ден машината да не отпечатва обобщен протокол, а флашките да бъдат премахнати. Тоест, идеята на ГЕРБ бе машините да се превърнат в обикновен принтер за бюлетини, които да се броят на ръка. Всичко това беше прието на нощното заседание миналата седмица, а аргументът на ГЕРБ беше, че нямат вяра в софтуера на машината.

Сега от партията на Борисов казват, че се отказват от идеята си да премахнат флашките, но не и от тази разписките да се превърнат в "бюлетини от машинно гласуване" със съответните защити, които да се броят задължително.

На фона на тезата, че имат недоверие в софтуера и настояването им за достъп до изходния код по време на предизборната кампания, на заседанието на правната комисия миналата седмица от ГЕРБ не подкрепиха идеята на ДБ достъп до този код да "се предоставя целогодишно, като редът за предоставяне на достъпа се определя от Централната избирателна комисия" и да не се дава само на партиите, но и "на всеки български гражданин, подал заявление до Централната избирателна комисия". Според действащия закон на практика достъп до кода се дава само на партии и то за часове.

Преди утрешното заседание се разбра, че от ГЕРБ са преосмислили позицията си по този текст и ще го подкрепят.

"Американските машини"

В едно от редовните си включвания с монолог от партийната централа, Борисов поиска машините за гласуване да са като в САЩ и Франция, а не България да ползва "машините на Мадуро". След като от ПП му напомниха, че въпросните машини са поръчани и купени по време на неговото управление, Борисов каза, че са добри.

Миналата седмица от ДПС предложиха машини "като в Америка". Те внесоха предложение избирателите да гласуват на хартиени бюлетини, които след това да минават през сканиращо устройство, поставено върху кутията, в която се съхраняват бюлетините. Освен това от ДПС искаха скенерът да разполага с принтер, който подобно на сегашните машини, да отпечатва разписка, която да се пуска в отделна кутия. Идеята на ДПС бе, ако бюлетината е попълнена неправилно, скенерът да не я приема.

ГЕРБ не подкрепи това предложение, но след това Борисов даде знак, че е възможно да се мисли в тази посока. Това обаче беше странно, защото и скенерите трябва да имат изходен код, на който от ГЕРБ нямат доверие, а освен това текстовете дори не предвиждаха да има контролна разписка – т.е. избирателят няма как да провери как скенерът е отчел вота му.

Междувременно неофициално се заговори, че доставчикът на сегашните устройства – "Сиела Норма" - има готовност в кратки срокове да предостави нужната бройка скенери, макар идеята на ДПС да беше те да влязат в употреба от местните избори през есента на 2023 г.

В края на миналата седмица неофициално заявки за подкрепа за скенерите даваха и от други партии, но засега изглежда тази идея няма да бъде окончателно приета, като от ГЕРБ твърдят, че няма да я подкрепят.

Казусът с район "Чужбина"

С промените в Изборния кодекс от миналата година беше предвидено да има отделен многомандатен избирателен район за чужбина и той да бъде въведен след обявяването на резултатите от преброяването, което стана след последните избори. Между двете четения на сегапния законопроект партията на Бойко Борисов предложи такъв да няма и тези текстове да отпаднат от действащия закон. След това от ГЕРБ заявиха готовност да се откажат от това свое намерение.

Този отказ обаче няма да реши проблема, защото миналата година в закона бе записано, че има такъв район, но не бяха посочени детайлите. Например в приложение № 1, в което е описано разпределението на мандатите, се говори за 31 избирателни района, което включва само тези в страната, но не и "чужбина". А в поправките между двете четения на сегашния законопроект този въпрос не е засегнат. Това оставя опасност текстовете в закона за район "Чужбина" на практика да останат неработещи и той да не бъде реално създаден.

Все пак възможност текстът да не остане "кух" има, защото в закона е записано, че ЦИК "определя броя на мандатите в многомандатните изборни райони", но пък и изрично е записано, че това става съгласно въпросното приложение № 1, което не е променено. Така, освен ако депутатите не решат да намерят решение на въпроса, в ръцете на ЦИК остава дали на практика ще има такъв район.

Другата възможност е в пленарната зала партиите да се обединят около решението не да премахват района, а да отложат създаването му, за да има достатъчно време тогава да стане детайлно.

Решението на ГЕРБ да форсира окончателното приемане на промените в изборния закон може би слага край на анонсираната от ПП и ДБ готовност да направят правителство на малцинството. Едно условията на двете формации, за да предложат кабинет с евентуална подкрепа от ГЕРБ, БСП или която и да е друга формация, е оттеглянето на законопроекта за промени в Изборния кодекс.

Така остава възможността за кабинет с третия мандат, който да бъде подкрепен от ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход", но това би донесло репутационни щети на тези партии заради съюза им.

В тази ситуация промените в изборния закон стават ключови заради очертаващите се поредни предсрочни избори, а промяната в позициите на ГЕРБ, макар и за по-маловажните предложения, има значение, защото за част от текстовете вече няма да имат досегашното мнозинство и ще бъдат отхвърлени, ако хората на Борисов спазят заявките си.