ГЕРБ гарантира неизпълнимото - частична ратификация на АСТА

В опит да успокои общественото мнение премиерът Бойко Борисов се ангажира, че ако спорното международно търговско споразумение АСТА бъде ратифицирано от Народното събрание, това да стане с изричното пояснение да не се променя родното законодателство относно киберпространството и механизмите за противодействие на пиратството. Ангажиментът премиерът поел пред представители на ИТ-сектора и на доставчици на интернет-услуги, които приел в кабинета си в четвъртък.

"Българското законодателство в частта за интернет-доставките категорично няма да се променя и това ще бъде отстоявано от парламентарната група на ГЕРБ при ратифициране на споразумението", каза зам.-председателят на икономическата комисия в парламента Валентин Николов, който също е бил на срещата.

"Когато ратифицираме конкретните текстове, засягащи интернет, ще запишем, че има резерви и българското законодателство няма да се променя", допълни той. По думите му, такава била правната техника за ратифициране на международни документи.

Това утешително съобщение обаче е малко "след дъжд качулка", защото всички дискусии "за" и "против", които се водят в момента, може да се окажат излишни и искаме или не, споразумението ще стане част от вътрешното законодателство с всички последици от този факт.

България е една от 22-те страни в ЕС, която е подписала ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - "Търговско споразумение за борба с фалшифицирането"). Това е станало миналата седмица в Токио без никакво предварително обществено обсъждане, дори известяване. Последва бурната реакция на доставчици на интернет услуги, на техните потребители и на участниците в социалните мрежи.

Споразумението предвижда установяването на единни норми за защита на авторското право както за физически, така и за дигитални продукти или услуги, като се дават твърде широки права на големите корпорации за намеса в личното пространство и ограничаването на свободите на всеки интернет-потребител.

Преди ден министърът на икономиката Трайчо Трайков допусна, че България може и да не ратифицира АСТА. Той обясни още, че подписът под документа не ни обвързвал с нищо, бил, така да се каже, направен със симпатично мастило, докато не последва ратификация. И ако няма ратификация, все едно, че не сме подписали нищо. Министърът не отговори защо, ако правителството е имало резерви, те не са били отстоявани по време на двегодишното обсъждане на документа. В момента Трайков е в Берлин, където има консултации и за споразумението АСТА, което Германия и още пет страни от ЕС не подписаха.

За ратификация с резерва заговориха и представителите на интернет-сектора след срещата си с премиера Борисов. "Постигнахме джентълменско споразумение да се прилага сега действащото законодателство", каза след срещата Янаки Ганчев, председател на Асоциация на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги.

Предложението на представителите на интернет-сектора е международното споразумение да бъде ратифицирано с резерва. "Така че никой по никакъв начин да не може да налага контрол на трафика в интернет и да не може без съдебна санкция да търси информация за личните данни на потребителите", обясни Ганчев и допълни, че с премиера се разбрали именно това - при ратифицирането на споразумението АСТА да се прилага действащото в момента българско законодателство по отношение на авторското право.

Ганчев показа и документ, чиято правна стойност е като на снимка за спомен - петиция на членове на асоциацията срещу текстове от АСТА, под която ръкописно е записано: "Международното споразумение АСТА да бъде ратифицирано от НС на РБ, като членовете, налагащи контрол на трафика в интернет, ще бъде заложена резерва, че се прилага досега действащото в момента българско законодателство". Следват два подписа, единият от тях е на премиера.

Всичко зависи дали АСТА ще бъде одобрен от Европарламента

Според юриста проф. Нели Огнянова, специалист по медийно право и информационна политика на ЕС, няма опция, при която националната ратификация на правен документ, засягащ целия Европейски съюз, да променя отношенията, които документът налага на всички страни членки. В този смисъл няма частична ратификация или ратификация под условие.

Този документ (в случая АСТА) става част от общностното право, когато бъде ратифициран от Европейския парламент и националната ратификация няма отношение към този процес.

"Ратификацията не е някакво благоволение или реверанс на тази власт към народа, тя е стандартно изискване за влизане в сила. Така че наличието на предстояща ратификация не отменя въпроса за симпатичността на мастилото", отбелязва доц. Огнянова в блога си, намеквайки за обясненията на министър Трайков.

"По съображения за прецизност, споразумението не е само парафирано, както твърди министърът, то вече е подписано", продължава проф. Огнянова.

"Човек от партията ГЕРБ (става дума за депутата Валентин Николов – бел. ред.) казал, че парламентът при ратификацията ще прецизира текста на споразумението. Това, разбира се, е крайно любопитна възможност. Някой трябва да обясни ред въпроси, които биха възникнали от чисто правно естество", пише още тя.

"А въпросите са свързани с това, че по какъвто и начин България да реагира (от резерви до неприсъединяване), има решение Европейският съюз да стане страна по споразумението. Комисията (Европейската комисия – бел. ред.) предложи и Съветът (Европейският съвет – бел. ред.) прие споразумението ACTA да бъде подписано и сключено едновременно от ЕС и всички държави от ЕС. Държавите, включително България, са ангажирани с това решение. България – по силата на цитираното вече решение на Министерския съвет (за подписването на документа – бел. ред.).

"Така че – едно допълнение към казаното от министър Трайков – и да липсва ратификация на национален парламент, ако ЕС стане страна, АСТА ще има обвързваща сила чрез ЕС за държавите. За да се вземе решение Европейският съюз да стане страна по АСТА, остава Европейският парламент да вземе положително решение", пояснява проф. Огнянова.

Фактът, който най-силно възмути общественото мнение, бе, че работата по споразумението е продължила две години, текли са съгласувателни процедури между институциите, обсъждан е бил в комисии на Европарламента, където има и български евродепутати, след това у нас е било взето решение от Министерския съвет, с което се упълномощава посланикът ни в Токио да подпише готовия документ от името на България. И със закъснение общественото възмущение от него в други европейски страни стигна до нас едновременно с новината за сложения на 26 януари подпис на страната ни.

В парламента в четвъртък депутати от различни парламентарни сили демонстрираха срещу споразумението АСТА с маски по подобие на колегите си от полския парламент. За демонстрацията съобщи блогът Отворен парламент.