"КФН работи перфектно"

ГЕРБ и ДПС единно защитиха Мавродиев срещу поисканата от РБ оставка

КФН и БНБ се превърнаха във фактори на нестабилност, заяви Радан Кънев

Стоян Мавродиев. Снимка: БГНЕС

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев заяви, че не вижда причини да подава оставката си и че ръководената от него комисия си вършела работата перфектно, пунктуално и не е предизвикала криза в нито един от ресорите, които наблюдава. Изявлението му пред журналисти в Народното събрание дойде, след като в четвъртък сутринта съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев призова в пленарна зала парламентът да поиска оставките на ръководствата на финансовите регулатори - Българската народна банка (БНБ) и КФН, и ако те откажат да ги дадат, с "решителен акт" да прекрати мандатите им.

Малко след защитните слова на Мавродиев, зад него застана и председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ, както и финансовият министър Владислав Горанов. Те обясниха, че за момента нямат основания за съмнения в работата на КФН. Побързаха да уточнят обаче, че ако се появят такива, ще поискат оттеглянето на Мавродиев. Все пак Горанов разкритикува опита на председателя на КФН да е "медиен регулатор" във връзка с глобите за пазарни манипулации, наложени на "Икономедиа" (издател на "Капитал" и "Дневник") и врачанският сайт "Зов Нюз". В същото време Горанов за пореден път поиска оставката на управителя на БНБ Иван Искров заради казуса "КТБ".

От името на групата на реформаторите Кънев поиска и спешни законодателни промени, с които "да гарантираме, че обществото ни няма повече да страда от подобна безотговорност". Повод за настояването са кризата с КТБ и съмненията за работата на пенсионните фондове. И в двата случая финансовите регулатори, които трябва да следят работата на тези дружества, не реагираха навреме. БНБ отне лиценза на КТБ, за която първо твърдеше, че "е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално", а три дни по-късно постави под специален надзор. В последствие се наложи държавата да осигури близо 2 млрд. лв.за изплащане на гарантираните влогове в КТБ.

Не съм съгласен с нито един от мотивите в искането за оставка, те не отговарят на фактите и на нашите правомощия, няма как да приема нито един от тези мотиви, каза по-късно Мавродиев по време на изслушване на ръководството на КФН в парламентарната комисия по бюджет и финанси.

По време на същото изслушване депутатите от ГЕРБ и ДПС демонстрираха "перфектна" координация в защита на КФН, въпреки че съмненията за проблеми с някои пенсионни дружества бяха изтъкнати от ГЕРБ като мотив за законодателни промени. В очевиден синхрон с Мавродиев, двете партии не се впечатлиха особено от липсата на реакция на КФН по повод сигнал за нарушения при някои фондове, като решиха да бъдат проверявани всички, включително дружествата, подали сигнали. Депутатът от Реформаторския блок Димитър Танев ("Движение България на гражданите"), който участва в заседанието на комисията, не демонстрира особено несъгласие с подхода на ГЕРБ и ДПС, разобличени в "картел" от социалиста Георги Кадиев.

КФН работи перфектно, свършили сме си работата пунктуално, не сме допуснали кризи в нито един от ресорите, които наблюдаваме, заяви Мавродиев. Няма причина да си подавам оставка, защото оставка се подава за недобре свършена работа, за добре свършена работа институциите трябва да получават политическа подкрепа, а не обратното, допълни той. Политиците има право да правят политически декларации, нямам намерение да ги коментирам, каза още шефът на КФН. Според него, КФН изпълнява законите, такива каквито са гласувани от парламента. Той посочи, че комисията многократно е правила предложения за промени в сферата на пенсионните фондове, но те не са били приети.

Мавродиев отново отговори отрицателно на журналистически въпрос има ли гнили ябълки в пенсионните фондове и препоръча да не се създават проблеми там, където те не съществуват. В същото време обаче съмненията за нарушаване на правилата за инвестициите на дружествата продължават, а регулаторът наложи безпрецедентна глоба от 160 хил. лв. за издателя на "Капитал" и "Дневник" "Икономедиа" и 100 хил. лв. за врачанското издание "Зов Нюз" заради пазарни манипулации. Под ударите на КФН са и Mediapool и сайтът "Биволь" заради текстове за Първа инвестиционна банка.

Фактори на нестабилност

"Вместо да градят доверие, БНБ и КФН се превърнаха във фактори на нестабилност за финансовата система на страната. Съмненията в тяхната компетентност, добросъвестност и безпристрастност доведоха до необходимост от държавна финансова подкрепа за банкови институции и до излишно и опасно напрежение около доходността и активите на универсалните пенсионни фондове, в които са вложени парите на милиони работещи български граждани", заяви по-рано през деня в парламента Радан Кънев.

Според него липсата на доверие е достатъчно основание за подаване на оставка. "Когато от един човек зависят спестяванията и пенсиите на милиони, то той няма нито морално, нито професионално право да упорства, за да съхрани поста и кариерата си, да се пазари за сметка на обществения интерес или в най-лошия случай да поставя лоялността си към сенчести покровители над общото благо", заяви съпредеседателят на реформаторите. Добави, че и след загубата на обществено доверие ръководителите на финансовите регулатори "не са на висотата на на заеманите от тях постове и възложените им отговорности".

"Нещо повече – ръководството на КФН си позволи, вместо да поеме тежката отговорност за проваления си мандат, да представи провала си като грозен персонален конфликт и да въвлече общественото мнение в махленска драма. Особено скандално е, че КФН пренебрегна правомощията си, когато трябваше да защити обществения интерес, но си позволи да злоупотреби с тях, за да наложи прекомерни санкции на медии, които разкриха бездействието ѝ", смята Кънев. След налагането на глоби на "Икономедиа", председателят на КФН Стоян Мавродиев видя в реакцията на издаваните от фирмата медии персонална атака срещу него от собственика Иво Прокопиев.

Проблеми от години

Според реформаторите проблемите с регулаторите не са само от последните месеци, а са излезли наяве в годините на криза, когато БНБ и КФН не "изпълниха законовите си цели да поддържат финансова и икономическа стабилност и растеж и да спомагат превръщането на спестяванията на гражданите в инвестиции в българската икономика. Кънев изтъкна, че вместо това те са допуснали системното изтичане на капитал от банките и финансовите институции към банки в чужбина и към чуждите капиталови пазари.

"За годините на кризата, над 20 млрд. лева спестявания в банките напуснаха страната, а над две трети от активите на българските пенсионни фондове бяха инвестирани зад граница. За занижения и често недобросъвестен надзор беше допуснато значителна част от инвестираните в българските финансови институции средства да бъдат вложени в свързани с ръководствата на тези институции лица. Немалка част от тях бяха използвани за финансиране на губещи бизнеси, корупционни схеми, медийно-политически проекти и пряка политическа дейност", обяви съпредседателят на реформаторите. Той добави, че има "основателни съмнения", че част от спестяванията на българските граждани и фирми са вложени в "престъпна дейност – купуване на гласове и търговия с влияние".

"По този начин, спестяванията на българите потънаха в блатото на политическата корупция и допринесоха за обедняването на населението и обогатяването на мафията. Резултатът от този модел на некомпетентност, професионална безотговорност и политическа корупция беше фалитът на четвъртата банка в страната и трайно разклащане на доверието в банковата и финансовата система", продължи Кънев. Той призова останалите политически сили и от мнозинството, и от опозицията да не си прехвърлят вината за неудачните кадрови решения в миналото, а да преодолеят заедно последиците от тях. "В тази тежка криза и в това състояние, когато на южната ни граница има толкова тежко финансово разклащане, не можем повече да си позволим такъв финансов надзор. Аз съм се научил, че когато едни пари липсват, те са откраднати. И че когато не изриташ крадеца навреме, плащат всички. Да не допуснем да плащат всички български граждани", каза Кънев.

До момента няма реакция от страна на останалите политически групи на призива на Реформаторския блок. Досега ГЕРБ на няколко пъти поиска оставката на управителя на БНБ Иван Искров, тъй като парламентът може да прекрати правомощията му предсрочно само по негово желание. Искров отказва да се оттегли, въпреки че още в началото на кризата с КТБ заяви, че е готов да го направи, ако 42-ото Народно събрание се обедини около името на нов управител. Няколко дни по-късно парламентът беше предсрочно разпуснат. Повторно желание за подаване на оставка нямаше и към момента вариантите на депутатите са или да изчакат изтичането на мандата му през октомври, или да променят Закона за БНБ, за да го сменят по-рано. Същото важи и за останалите членове на ръководството на централната банка, които се избират от депутатите.

Подобен е и казусът със смяната на шефовете на КФН. Заявка за промени даде наскоро финансовият министър Владислав Горанов. Той намекна, че се подготвят законодателни промени, с които да се изменят отговорностите на финансовите регулатори и решенията в тях да се вземат колективно. В момента те зависят от подуправителите (за БНБ) и зам.-председателите (за КФН), които отговарят за отделни ресори. От думите на Горанов не стана ясно дали с тези изменения ще се стигне и до предсрочна смяна на ръководствата на регулаторите, както това предстои да бъде направено за пореден път с шефовете на Сметната палата

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес