ГЕРБ и прокуратурата нямат идея колко са приватизационните дела

Прокуратурата не събира данни за броя продължаващи в момента дела за престъпления, свързани с приватизацията. Това става ясно от отговора на заместник-главния прокурор Пенка Богданова в отговор на запитване на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Поисканата информация не засяга следствената тайна, но е от голямо обществено значение заради решението на ГЕРБ да инициира промени в конституцията за отпадане на давността за престъпления, свързани с приватизационните сделки в периода 1992-2017 г.

Един от основните мотиви на управляващата партия, изразени от шефа на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов за ремонт на основния закон, са именно многото дела за приватизация, прекратявани по давност.

На 13 ноември Mediapool поиска от прокуратурата "данни за броя продължаващи и към момента досъдебни и съдебни производства за престъпления, свързани с приватизацията". Целта бе да се разбере дали инциираните от ГЕРБ конституционните поправки биха могли да "спасят" от изтичане на абсолютната давност някои от течащите в момента дела.

Отговорът на прокуратурата е следният: "В ПРБ (Прокуратурата на Република България) не се създава и не се съхранява статистическа информация по посочения в искането ви за достъп до обществена информация показател".

Това разбива аргумента на ГЕРБ, че инициативата за промяна в конституцията се основава върху обективни данни от държавното обвинение. На 13 ноември шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) обяви, че "прокуратурата вече е преглеждала" приватизационните дела:

"Вижте, прокуратурата вече ги е преглеждала (тези дела – б.р.) и до момента имаме вероятно, аз не мога да посоча точно число, но имаме много образувани производства, които са прекратени по давност. Тук иде реч за множество различни по характер влияния, които имат различна давност, за съжаление. Това безкрайно облекчава виновните лица. Знам от колеги прокурори, казвали са, че единствено могат да класират погасените по давност преследвания. Ако се възприеме това допълнение в конституцията, това означава, че ще има правна възможност и понастоящем да бъдат довършени недовършените разследвания. Това също означава да се извършат разследвания, които не са започнали към настоящия момент по едни или други причини", обясни Кирилов пред радио К2 на 13 ноември.

Той очевидно не може да посочи "точно число", защото прокуратура просто не е събирала/преглеждала всички дела и няма как да му е дала подобни данни. Отговорът до Mediapool означава, че държавното обвинение просто не събира статистика по показателя "приватизация" – без значение дали се говори за прекратени по давност или продължаващи в момента. Въпреки това Mediapool е поискала по ЗДОИ и информация за броя прекратени по давност дела.

Досега управляващите разполагат само с непубличен доклад на ДАНС от миналата година, в който се споменават за 22 прекратени по давност дела. Приватизационните сделки са над 5000. През мандата на предишния главен прокурор Борис Велчев държавното обвинение всяка година прекратяваше по над 50 000 дела за най-различни престъпления (включително хиляди дела по давност - б.а.), но никой не обсъди тогава пълното премахване на давността от закона, защото прокуратурата трябва да се чака да поработи.

Поради липсата на обективна основа, цялата законодателна инициатива на управляващата партия започва да изглежда като опит за саморазправа с опоненти. До този момент от ГЕРБ развяват в публичното пространство основно приватизационната сделка на лидера на БСП Корнелия Нинова – покупката на "Техноимпекс". Поради това Нинова в лично качество обеща да подкрепи промяната на конституцията за отпадането на давността. БСП ще гласува "против".

Главният прокурор Сотир Цацаров на свой ред предпочита да говори за покупката на "Каолин" от съсобственика на "Икономедия" Иво Прокопиев.