ГЕРБ и Сотир Цацаров в координирана атака срещу правосъдния министър

ГЕРБ и главният прокурор Сотир Цацаров предприеха в сряда координирана акция срещу правосъдния министър Христо Иванов. Шестнайсет народни представители от ГЕРБ начело с шефа им Цветан Цветанов внесоха изпреварващо проект за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), като прескочиха министър Иванов, чийто проект бе планирано да се внесе официално по-късно този месец след обсъждане в работна група с участието на магистрати и граждански организации. Изненадващата законотвроческа инициатива на ГЕРБ следва изцяло идейната линия на главния прокурор, като в нея са застъпени вижданията и на Висшия съдебен съвет и съдийската асоциация, оглавявана от Богдана Желявска, която наскоро бе принудена да подаде оставка като зам.-шеф на СГС.

Едновременно с това Цацаров бойкотира Министерството на правосъдието, като обяви, че представителите на прокуратурата се изтеглят от работните групи за промените в съдебния закон, тъй като били недоволни, че им спускат конкретни текстове, а реформата се ръководела според идеите на Съюза на съдиите в България.

Все още няма обяснение от ГЕРБ какво е наложило бламирането на министъра, който е вносител на стратегията за съдебна реформа и се приема от ЕС като основен гарант за нейното реално изпълнение. По неофициална информация на Mediapool промените са обсъдени в групата на ГЕРБ и са синхронизирани с премиера Бойко Борисов.

Христо Иванов няма да се откаже от намеренията си за по-мащабни промени

След няколкочасово мълчание министър Христо Иванов излезе с официална реакция, от която става ясно, че ударът в гръб от страна на ГЕРБ няма да го откаже от намеренията да внесе подготвяния от министерството законопроект.

"Няма нищо извънредно в упражняването на законодателна инициатива от народни представители в една все по-важна област на обществено-политическия живот", казва той. "Обявените досега законопроекти – един от парламентарната група на АБВ във вторник, и днешният - от депутати на ГЕРБ, отразяват нивото на осъзнаване на нуждата от реорганизация на ВСС. Факт е, че ако до есента на 2014 г. идеята за разделение на Съвета бе възприемана единствено като екзотика, днес тя е обект на съревнование между народните представители", се посочва в позицията.

"И двата лансирани досега законопроекта инкорпорират позиции, застъпвани от настоящия състав на ВСС и от ръководството на прокуратурата. Проектът, който Министерството на правосъдието финализира в момента, има за цел да осигури много по-широк фронт на съдебна реформа. Предложенията на колегите от парламента са полезна основа за работа, но нашата задача е да реализираме далеч по-голям обем от целите, които са поставени в Стратегията за продължаване на съдебната реформа", заявява правосъдният министър.

"Трябва да сме наясно, че предстоящите изменения в Закона за съдебната власт са само началото на реалната трансформация и модернизация на българското правосъдие. Все по-сериозно пред политическите сили стои въпросът за необходимостта от конституционни промени по отношение на цялостния модел на управление на съдебната власт. В деня, в който с огромно мнозинство беше избрана новият главен съдебен инспектор, и в който народните представители си оспорват първенството при реорганизацията на ВСС, една наистина сериозна съдебна реформа изглежда възможна. Екипът на Министерството на правосъдието ще продължи да работи за това с удвоени сили", заявява Иванов.

До края на деня ГЕРБ така и не обясниха официално защо се изявяват като законодателен придатък на главния прокурор и ВСС. Съпредестаделят на Реформаторския блок (РБ) Радан Кънев не демонстрира притеснение от създалата се ситуация и дори даде положителна оценка на законопроекта на ГЕРБ. По думите му текстовете се движат по стратегията за съдебна реформа, внесена от Христо Иванов и отразяват мнението на повече от 2/3 от депутатите в парламента. "Знам, че предложението е обсъдено и с правосъдния министър и той го одобрява. Не смятам, че това е бламиране на г-н Иванов, тъй като неговият законопроект е с 60 страници по-дълъг", коментира Радан Кънев пред Mediapool часове преди да излезе позицията на правосъдното министерство, от която става ясно, че Христо Иванов не стои зад поправките на ГЕРБ.

Иванов е министър от квотата на РБ, чийто пръв политически приоритет за съдебна реформа влезе в програмата на правителството и именно с него реформаторите оправдават всички компромиси, които правят с участието си в четворната коалиция, оглавявана от Бойко Борисов.

Затягането на "примката" около Иванов, който е неудобен поради вижданията си за по-дълбоки и радикални промени, започна преди няколко дни с предложените от АБВ компромисни законодателни промени, които устройват статуквото. Едновременно с това по заръка на премиера Борисов депутатите му начело с Цветанов внесоха спорни промени в НПК и ГПК, които предоставят извънредни правомощия главния прокурор да замразява сделки между частни фирми за 48 часа и да атакува сделки по средата на висящи дела.

Христо Иванов, както и редица експерти предупредиха, че са против съсредоточаването на допълнителна власт в ръцете на обвинител №1.

Така демаркационната линия бе ясно очертана и събитията, които последваха в четвъртък, затвърдиха това впечатление.

Пълен разрив между Христо Иванов и Сотир Цацаров

Няколко часа преди ГЕРБ да внесат законопроекта си, министър Иванов за пореден път изрази резервите си към обсъжданите в парламента промени в НПК и ГПК и заяви, че е против концентрирането на "толкова много власт" в ръцете на главния прокурор.

Малко след това изявление Сотир Цацаров съобщи пред ВСС, че представителите на прокуратурата са напуснали работната група за изготвяне на промените в съдебния закон, тъй като във формат от 40 души "не може да създаде продукт". "На групата се представя проект, който е свързан само с една съсловна организация", допълни Цацаров, явно визирайки Съюза на съдиите. Тогава Каролина Неделчева от ВСС каза, че и тя "напуща" групата, защото липсвала диалогичност, а председателят на Върховния административен съд Георги Колев напомни с укор, че изобщо не е канен.

Преди да влезе на заседанието на ВСС, Христо Иванов обясни, че е разговарял с премиера по въпроса за новите правомощия на Цацаров. Разговорите явно не са довели до резултат, защото именно премиерът анонсира извънредното законодателство, а ГЕРБ в крайна сметка го подкрепи.

Настоящият компрометирани кадровици на Темида няма да бъдат сменяни

Законопроектът на ГЕРБ не предлага структурни промени в съдебната власт, които биха засегнали статуквото. Партията на премиера Борисов дори предвижда сегашният Висш съдебен съвет (ВСС) да изкара мандата си, въпреки че ще бъде разделен на съдийска и прокурорска колегия.

Ако тези промени бъдат приети, съдиите и прокурорите ще получат известна автономия в рамките на своите колегии във ВСС, но окончателните решения ще бъдат вземани отново от съдебния съвет в общия му състав. Предвижда се пряк избор на членовете на съвета от магистратските квоти, но той ще бъде реализиран едва през 2017 г., когато мандатът на този ВСС изтече.

В законопроекта няма нищо за демократизацията на управлението на съдилищата, която заемаше значителна част от стратегията за съдебна реформа.

ГЕРБ запазва този ВСС с тезата, че трябват "активни действия в подкрепа на реформите в обозримо бъдеще". През януари Европейската комисия буквално разнищи от критики ВСС, посочвайки го като основна пречка за съдебната реформа.

В проекта на ГЕРБ е залегнало и настояването на прокуратурата съдебният съвет да остане постоянно действащ орган, докато в проекта, готвен от правосъдното министерство, се предвижда съдийската колегия във ВСС да е непостоянно действаща, а прокурорско-следователската - постоянно действаща.

Фасадна реформа в прокуратурата -копи пейст от Цацаров

В този законопроект реформата в прокуратурата е само фасадна и се ограничава с лансираното от самия Сотир Цацаров "революционно" предложение да отпадне прословутата "ал. 3 на чл. 136 ЗСВ, която гласи: "Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор".

Цацаров обаче ще може да продължи да ръководи държавното обвинение по старому и без това изречение. Той на практика запазва властта си чрез контрола по веригата - ще може да издава заповеди на преките си подчинени, те ще ги предават надолу и така до прокурора на най-ниско ниво. Освен това се съхранява правото му да отменя прокурорски актове, стига да не са били обект на съдебен контрол.

ГЕРБ промотира промените с аргумента, че въвежда "отчетлива децентрализация на териториалните прокуратури" именно по начина, предложен от Цацаров.

Законопроектът дава още права на главния прокурор. Той ще има право да предлага освен заместниците си и всички обвинители от върховните прокуратури, шефовете на прокуратурите и следователите от националното следствие.

В законопроекта няма нищо за създаването на независима прокуратура по румънски модел, нито инициирането на външна експертна проверка на държавното обвинение. Тези идеи бяха сред остриетата на предлаганата от Христо Иванов реформа на съдебната власт.