ГЕРБ избягна мълчаливо проекта за лустрация на дипломатите-ченгета

Мнозинството в Народното събрание отхвърли в сряда предложението на Синята коалиция депутатите да разгледат промените в Закона за дипломатическата служба. Това се случва три месеца след като от коалицията депозираха проектопромени, според които служителите, назначавани в дипломатическите служби, не трябва да са били щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност и да не са участвали в политически репресии.

Депутатът Ваньо Шарков поиска законопроектът да бъде включен в работната програма за Народното събрание, но предложението бе отхвърлено от мнозинството и част от левицата. Мотивът на Шарков бе, че нормативният акт отлежава вече три месеца в деловодството на Народното събрание, без да се разпределя по комисии. Според правилника на парламента, ако по даден проектозакон не се работи три месеца, неговите вносители имат право да поискат разглеждането му директно в пленарна зала. Но до този етап изобщо не се стигна, след като управляващите от ГЕРБ се въздържаха при гласуването и на практика възпрепятстваха обсъждането на проекта.

"Това е националното ни съгласие от края на 20 век. Преди коледните празници разбрахме, че българската дипломация е зависима от ДС”, заяви Ваньо Шарков. Той припомни, че още в края на миналия век британският министър-председател Маргарет Тачър е казала, че за България ще се съди по лицата, които я представляват. Според Шарков трябва да има възможност за създаване на по-добър образ на страната чрез скъсване с тоталитарния режим.

"Тези хора са решавали съдбите на отделни граждани, на цели семейства и градове и сега представят облика на България”, добави депутатът.

Мотивите на управляващите за мълчаливия отказ са, че ако проектът на сините бъде разгледан сега, народните представители ще вършат двойна работа. Според ГЕРБ трябва да се изчака и внасянето на подобен законопроект, върху който работи Министерският съвет, за да могат двата нормативни акта да бъдат разгледани заедно. Въпреки тези уверения обаче не е ясно кога изпълнителната власт ще представи своите идеи в тази насока и дали изобщо те са разписани или са останали само на етап добри намерения.

В края на миналата година комисията по досиетата обяви имената на близо 200 дипломати, от които около 90 и в момента са служители на външното министерство като сътрудници или служители на бившата Държавна сигурност. От тях 35-ма са посланици и постоянни представители, а другите са на по-ниски нива.

Преди броени дни комисията по досиетата обяви още 75 ръководни служители във външното министерство, които са работили за ДС.