ГЕРБ не желае да проверява правителството си за злоупотреби по проекта "Белене"

БСП иска намеса на Брюксел за харчовете по държавния кредит за ядрения строеж

Снимка: БГНЕС

Управляващата партия даде индикации, че възнамерява да ограничи провежданото от временната парламентарна комисия разследване за злоупотреби по проекта АЕЦ "Белене" до идването на ГЕРБ на власт. На поредното заседание на комисията във вторник председателят ѝ Диян Червенкондев (ГЕРБ) дори не подложи на гласуване предложението на БСП да бъдат изслушани премиерът Бойко Борисов, бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков и ръководителите на НЕК, при чието управление бяха подписани осем допълнителни споразумения по договора за "Белене" с руската "Атомстройекспорт" (АСЕ).

Вместо това бе решено заседанието на временната комисия идния вторник да е закрито. Досега то се предаваше пряко в ефира на държавните радио и телевизия и на него присъстваха журналисти. Мотивът на Червенкондев за засекретяването на следващата дискусия бе, че на нея иска да се разгледат всички споразумения, подписани с изпълнителя на проекта АСЕ и с германския концерн RWE.

RWE бе избран за стратегически партньор на НЕК с 49 на сто дял в проектна компания за строеж и експлоатация на АЕЦ "Белене", но тя така и не бе сформирана, а RWE се оттегли от участие през 2009 г..

"Нека на следващото заседание да си опресним спомените по споразуменията с АСЕ и RWE и за истинските причини за излизане на RWE от проекта – със записаното в договорите и преписките по преговорите, а не с това, което се декларира", каза Червенкондев.

"Какво секретно е останало в договорите, че ще закривате заседанието", попита Румен Овчаров, депутат от Коалиция за България и бивш министър на икономиката и енергетиката, по чието време бе рестартиран проектът АЕЦ "Белене". Той направи обратно предложение да бъдат поканени Борисов, Трайков и шефовете на НЕК от времето на ГЕРБ, които са подписали по-голямата част от общо 13-те анекса към споразумението между НЕК и АСЕ за строежа на ядрената централа, парафирано през ноември 2006 г. "Нека това заседание да е открито, за да види обществеността истината, а не просто един доклад на временната комисия, който да отрази констатациите на Агенцията за държавна финансова инспекция (за нарушения по АЕЦ "Белене" – бел. авт.)", призова Овчаров.

Предложението му обаче бе подминато, както и това на съпартиеца му и наследник на министерския пост Петър Димитров. Той поиска в комисията да бъдат поканени представители на управляващите, които да отговорят на въпроси защо след отказа на RWE не е проведен нов конкурс за стратегически инвеститор в ядрения проект; защо са били отказани държавни гаранции за проекта, които биха осигурили по-евтино кредитиране; кой ще плати загубите на НЕК от спирането на строежа на атомната централа; има ли решение на съвета на директорите на НЕК за прекратяване на проекта и спазени ли са клаузите в споразумението с руснаците за прекратяване на търговските им взаимоотношения?

Преди това времето на заседанието мина в спорове дали е бил използван по предназначение отпуснатият в края на 2008 г. целеви кредит от държавния бюджет за увеличаване на капитала на НЕК с 300 млн. лв. за изпълнение на проекта АЕЦ "Белене".

Според директора на АДФИ Теменужка Петрова с тези пари е трябвало да се създаде проектната компания с RWE за реализацията на ядрения строеж, но вместо това НЕК е плащала с тях други кредити, заплати на работниците си и е използвала парите за оборотни средства. Целевият кредит бил преведен на три транша в разплащателна сметка, през която минават и други парични потоци на "Националната електрическа компания" и така се получило смесване на парите. Така с държавните пари били платени 141 млн. евро на АСЕ , а останалите се губели.

Главният изпълнителен директор на НЕК по онова време Любомир Велков обаче ѝ опонира, че постановлението на МС за целевия кредит било "за изпълнение на проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадката край Белене" и това било спазено с извършените плащания към АСЕ и за текущата работа на НЕК. Според него за създаването на проектна компания с RWE са били предвидени 40 млн. евро, но не е било задължително участието на НЕК в капитала да е в пари кеш, можело да стане и с апортна вноска и държавната компания имала и такава готовност.

Овчаров пък нападна ГЕРБ, че те са изгонили RWE и откри и цитира разминавания в констатациите в одити на АДФИ, правени на ядрения проект през годините. Петкова обаче отрече да има такива.

Петър Димитров от своя страна попита след като финансовата инспекция смята, че има нецелесъобразно изразходвани пари от държавния кредит, защо не поиска от НЕК да ги върне в бюджета. Той предложи на депутатите от комисията да се пита Европейската комисия какво да се прави при това положение, но и тези негови думи бяха подминати от председателя Диян Червенкондев.

Миналата седмица по предложение на ГЕРБ парламентът удължи до март срока на работа на комисията за "Белене". Това означава, че истината за евентуални нарушения и злоупотреби по проекта няма да излезе наяве преди провеждането на ядрения референдум на 27 януари.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?