ГЕРБ оставя номерата на партиите в бюлетината, Патриотите са недоволни, ДПС не иска преференции

Депутатите приеха на първо четене два законопроекта за промени в Изборния кодекс (ИК). Единият е на управляващите от ГЕРБ и “Обединените патриоти”(ОП). Другият - на “Воля” - предвижда камери във всяка секция, както поиска президентът Румен Радев.

ДПС подкрепи и двата законопроекта, а по време на дебатите от БСП намекнаха, че текстовете на управляващите, всъщност, са поискани от Централната избирателна комисия (ЦИК). “Вие превърнахте правната комисия и парламента в гумен печат на администрацията. Какво иска ЦИК? А какво искат гражданите?”, каза депутатът от БСП Крум Зарков и поиска законът да не бъде променян.

Законопроектът на “Воля” остана почти извън дебата. А управлявщи и опозиция си размениха обвинения за изборни манипулации.

Какво предлагат ГЕРБ и ОП?

Законопроектът на управляващите предвижда премахване на номерата на партиите от интегралната бюлетина. Мотивът беше, че така ще отпадне т.нар. феномен "15/15“ - когато избиратели погрешно гласуват с преференция за кандидата от листата, чийто номер съвпада с номера на партията в бюлетината. Още преди днешното гласуване обаче от ГЕРБ отстъпиха крачка назад и обявиха, че ще предложат преди окончателното приемане на промените номерата на преференциите да са различни от тези на партиите. “Обединените патриоти” обаче не са съгласи и продължават да настояват номера на партиите да няма. “Крайно време е българите да гласуват за кандидати, а не за номера”, каза Юлиан Ангелов от ОП.

От ДПС пък са доволни от отстъпката на ГЕРБ. Въпреки това Хамид Хамид обясви, че от ДПС ще предложат преференцията въобще да отпадне от законодателството или поне да се направи така, че “да не може повече едно голямо семейство да си избира общинари, въпреки волята на партията”.

Промените предвиждат още машинното гласуване да бъде ограничено, а електронното да бъде забавено за неопределено време.

“Какъв е тоя специфичен гъдел, който избирателите ще изпитат, ако налeгат машината”, коментира председателят на правната комисия и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов. Зарков побърза да отговори, че “специфичният гъдел на гражданите е вотът им да бъде гарантиран”.

ГЕРБ и “Обединените патриоти” искат Централната избирателна комисия (ЦИК) да решава в колко секции да има машинно гласуване, но броят на тези секции трябва да е не по-малко от 1000. До промените за машинното гласуване се стигна, след като Централната избирателна комисия (ЦИК) беше осъдена да въведе машини във всяка секция, защото това е предвидено по действащия закон, но досега така и не се е случило. За сравнение - на последните парламентарни избори общият брой на секциите беше около 12 500 и по закон във всяка от тях трябваше да има машини.

Въпреки че от ДПС подкрепиха законопроекта на управляващите, те се обявиха срещу ограничаването на машинното гладуване. “Трябва да махнем хартията и химикалката от изборния процес и ще видим ползите от машинното гласуване още от първите избори”, обясни Хамид.

“Но с този проект се постигат нови низини в законотворчеството на 44-тото Народно събрание. Въобще с дневния ред тази седмица, с Изборния кодекс, с Наказателния кодекс и най-вече с предложенията по антикорупционния закон ще завършим годината с фойерверки и ще гръмнем тържествено във въздуха всички възможни стандарти на законотворчеството в процедурен, правен и политически смисъл”, каза депутатът от БСП Крум Зарков.

Управляващите предлагат в закона изрично да е записано коя фирма ще се грижи за осигуряване на машините - държавното предприятие "Информационно обслужване" АД. Опозицията определя това като правен абсурд, а от самата държавна фирма коментираха по-рано през декември, че не могат да изработят машини за гласуване.

ГЕРБ предлага забавяне на електронното гласуване, но в същото време твърди, че не пренебрегва волята на гласувалите за въвеждането му 1,8 млн. българи на референдума през 2015 година.

“Зачитаме волята на българския избирател, която беше отразена в референдума по този въпрос. Но не можем да не си дадем сметка и да не анализираме промените в доверието към този способ. Във Франция той се приложи експериментално и беше отказан и не се осъществява понастоящем“, обясни Кирилов и обеща, че електронно гласуване ще има, но когато има “технологична сигурност”.

“България е страна на космонавти и горда с IT постижения, а катастрофира пред елементарното изискване на Изборния кодекс за няколко прости машини”, каза Зарков.

Промените, засягащи електронното гласуване, се налагат заради това, че според сегашния изборен закон на предстоящите евроизбори трябваше да има и електронно гласуване. Това обаче няма да се случи, защото издаването на лични карти с електронна идентификация се отлага за 1 януари 2020г., а тезата на управляващата коалиция е, че електронното гласуване трябва да се осъществява именно с тези лични документи. Измененията в ИК са написани така, че електронно гласуване може и никога да не бъде въведено. Целта на управляващите е да избегнат поредно дело срещу ЦИК на предстоящия догодина вот за евродепутати. По време на дебатите от ГЕРБ и ДПС изразиха и притесненията си за сигурността на електронното гласуване.

Какви са предложенията на “Воля”?

Законопроектът на “Воля” за промени в ИК отлежава от месеци. Днес никой от партията не стана да го защити. Текстовете предвиждат ″всяка избирателна секция да се оборудва с видео заснемане, като през целия изборен ден помещението се заснема и излъчва на живо на сайта на районната избирателна комисия″.

Подобно предложение е правено от ДПС в предходния парламент и партията подкрепя идеята. Миналата седмица президентът Румен Радев също поиска видеонаблюдение.

Очаква се обаче между двете четения текстовете на “Воля” да бъдат променени и камерите да се включват само при броенето на бюлетините след края на изборния ден, за да не се разкрива тайната на вота.

От “Воля” искат още партиите с евродепутати да нямат право да имат членове в РИК, ОИК и СИК. Идеята е те да са само от партийна квота. Членовете на тези комисии броят бюлетините и наблюдават дали не се манипулира вотът.