ГЕРБ оставя плана за възстановяване на следващия кабинет

Вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев обяви, че няма да внася за приемане от правителството Националния план за възстановяване и устойчивост на България, а ще остави това да стори следващият състав на Министерския съвет. Той съобщи това по време на кръгла маса за бъдещето на страната, организирана от коалицията "За зелен рестарт".

Първоначалният вариант на плана, за чието прилагане страната ни очаква чисти грантове за 12 млрд. лв., но може да увеличи финансирането до 60 млрд. лв. и трябва да договори проектите до 2023 г., бе силно разкритикуван от браншовите организации. Много от тях смятаха, че в него се залага просто харчене на парите, а липсват иновации и сериозни стимули за икономически растеж. След ревизия бе изготвен втори проект, в който имаше разместване на планираните средства по приоритетните оси и малко повече иновации, но според експерти отново надделява консуматорството.

Българският проектоплан за възстановяване и устойчивост трябва да бъде предаден в Европейската комисия за одобрение до края на април, за да може, както смята Брюксел финансирането да започне изплащането на средствата през септември, за да се задвижи възможно най-бързо икономиката на отделните членки и на Евросъюза като цяло.

Дончев: Няма да има нужда от ревизия

Според Дончев няма да има нужда от ревизия на документа. По думите му обаче в момента се работи по версия 3.0, която е в почти пълна степен на техническа готовност с предварителна оценка на въздействието и в голяма степен е съгласувана и договорена с ЕК.

"Аз бих имал законовото основание да внеса предложение на МС той да приеме тази версия на плана, след което той да бъде изпратен официално на ЕК. Не съм го направил по една проста причина - не считам, че това е почтено. Това е план, който ще се реализира следващите 5-6 години и не е редно едно правителство на края на мандата си да внася плана, макар че той не е правен само от правителството, а в режим на широки обществени консултации", каза вицепремиерът.

По думите му ГЕРБ ще остави следващото правителство да направи необходимите редакции или, ако счита за необходимо, да разработи нов план.

"Говорил съм с представители на ЕК, те са в състояние да проявят известно разбиране и да удължат крайния срок, за да може следващото правителство да внесе такъв план, какъвто счита за добре. Лично аз считам, че планът отразява необходимия баланс от нуждите на всички сектори в страната, необходимият микс от политики, които да доведат до амбициозните цели, които сме си поставили на европейско и на национално ниво", каза още Дончев.

Изявлението му идва два дни след като правителството, въпреки настояванията на опозицията да изчака новия кабинет, одобри анекс към концесионния договор за летище София, който ще позволи на "СофКънеткт" да не плаща възнаграждение на държавата в първите десет години или докато аеропортът възстанови дейността си на нивото от преди пандемията. Също така концесионерът на летище Горна Оряховица – свързаната с Румен Гайтански-Вълка "Гражданско летище Горна Оряховица", получи правото да отложи изпълнението на инвестициите, които трябваше да направи до юли 2020 г. - тоест пандемията от коронавируса е засегнала в малка степен бизнес намеренията на дружеството.

ЕЦБ предупреждава за "икономическо бедствие" в ЕС, ако се забави възстановителният фонд

Междувременно европейските средства по Плана за възстановяване (750 млрд. евро) още не са окончателно одобрени на ниво ЕС, като непрекъснато се появяват процедурни пречки за гласуването им.

Заведено от евроскептици дело пред Федералния конституционен съд на Германия може да забави значително финалното одобрение на Европейския фонд за възстановяване, стана ясно в края на март. Причината е финансирането на фонда чрез поемане на общоевропейски дълг, който впоследствие ще се изплаща от държавите членки чрез бюджета на ЕС.

Правното оспорване може да бъде катастрофално за икономиката на региона, предупреди в интервю в "Дер Шпигел" в петък членът на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Изабел Шнабел. "Би било икономическа катастрофа за Европа, ако изплащането на заложените във фонда средства се забави за неопределено време", каза Шнабел.

"Ако случаят се окаже такъв, Европа ще помисли за алтернативни решения, но това може да отнеме известно време", посочи тя.

Планът за възстановяване на ЕС в размер на 750 млрд. евро е ключов елемент на икономическия отговор на съюза срещу коронавирусната криза, като той се състои от безвъзмездни средства и заеми, които ще се предоставят предимно на най-силно засегнатите държави. Набирането на средства от дълговите пазари трябва да бъде ратифицирано от всички 27 държави членки на ЕС - стъпка, която Германия е временно възпрепятствана да предприеме.

Германски евроскептици в края на март внесоха жалба в конституционния съд, твърдейки, че на ЕС не трябва да се разрешава да емитира общ дълг (общи еврооблигации). В отговор Федералният конституционен съд заяви, че трябва да прецени дали ще е необходима предварителна заповед. Макар че подобна стъпка не е необичайна, има опасения, че евентуално забавяне може да подкопае възстановяването.

Миналата година подобно дело бе заведено отново от евроскептици пред Федералния конституционен съд относно законосъобразността на спасителната програма на ЕЦБ за изкупуване на дългове, но казусът приключи успешно и програмата продължи.