ГЕРБ отказват да променят Изборния кодекс

Въпреки многото критики от международните наблюдатели на последните избори, отправени от ПАСЕ и ОССЕ към изборния ни закон, нормативният акт няма да бъде променян. Това стана ясно от думите на председателя на правната комисия в парламента и главен идеолог на Изборния кодекс – Искра Фидосова (ГЕРБ) в четвъртък.

Въпреки забранителните списъци, прозрачните бюлетини  и продължаващите съмнения за честността на вота, пред  Mediapool тя заяви: "Промяна в Изборния кодекс няма да бъде правена. Законът е добър във вида, в който е приет, но пък който иска, нека внася предложения за промени”.

Председателят на правната комисия в НС допълни, че е станало ясно, че грешките при организацията на изборите са допуснати по места, а не заради пропуски в законодателството.

“Затова, че някой не може да си организира изборите, няма нужда да се прави промяна в закона", каза Искра Фидосова в НС, изтъквайки пресния пример с касираните в сряда избори в Кюстендил.

В сряда Върховният административен съд (ВАС) касира изборите за Общински съвет в Кюстендил. Провеждането на нови избори ще се наложи заради нарушения, допуснати от секционни избирателни комисии. Най-грубо е било нарушението в секционната избирателна комисия в село Коняво. Неин председател беше Петър Тошев от БСП. Той не е вписвал данните от личните карти на хората и техните ЕГН. След изборите Тошев обясняваше, че не е правил това, защото хората в селото се познавали.

“В едната секция не са взели ЕГН на гласуващите. Ами това е записано в закона, това че не го спазват, няма отношение към самото законодателство”, обясни Фидосова.

Очаква се до седмици БСП да поиска съставянето на анкетна комисия в парламента, която да се занимае с написването на предложения за промяна на нормативния акт. Също толкова очаквано обаче е отхвърлянето ѝ от страна на управляващата партия ГЕРБ, особено след заявлението на Фидосова, че ремонти на закона няма да се правят.

Все още не е написано и становището на ЦИК за проведения вот в края на октомври миналата година. Документът се бави въпреки ангажимента, който пое председателят на Централната избирателна комисия Красимира Медарова, че становище ще се напише месец след вота, като се вземат предвид критиките на ОССЕ и ПАСЕ.

Критиките

Международните наблюдатели на изборите у нас вече се произнесоха за проведените избори и оцениха уреждащият ги нормативен акт.
И ОССЕ, и ПАСЕ оповестиха дипломатично, че основните демократични критерии за провеждане на вот в България са спазени. Веднага след това обаче двете организации изразиха редица резерви във връзка с цялостната дейност, организация и избор на ЦИК.

В становището си ОССЕ припомни препоръката си от 2009 г. за изчистването на избирателните списъци от т. нар. ”мъртви души”. Настоява се още българските власти да позволят на малцинствените групи да използват своя майчин език в кампаниите, както и да им се предоставя официална информация на съответния език.
 
Организацията поиска още премахването на забраната българите с двойно гражданство да се кандидатират на изборите, както и да отпадне ограничението за затворниците да гласуват. Според организацията от право на вот може да бъдат лишени единствено изтърпяващите наказания за особено тежки престъпления. Иска се и премахване на ограничения пред постоянно пребиваващите граждани на държава извън ЕС да пускат бюлетина за местна власт.

ОССЕ препоръчва създаване на законова възможност гласоподавателите да обжалват изборните резултати. Международната организация смята за уместно и предложението на главния прокурор за използване на СРС при разследване на изборните престъпления. В момента такава възможност няма.

Международната организация настоява още да не се допускат забранителни списъци, да има държавна подкрепа за независимите кандидати, да се осигури безплатно телевизионно време в обществените медии, както и списък на реалните собственици на медиите в страната.

От Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) препоръчаха промяна на изборното законодателство в посока прозрачна ЦИК, ясни медийни правила и нови избирателни спосъци.
 
Според наблюдателите от ПАСЕ трябва да бъде направено ясно разграничение от страна на медиите по отношение на редакционните и платените политически реклами.

Централната избирателна комисия трябва да извършва работа си с по-голяма прозрачност и нейният състав трябва да бъде такъв, че да се гарантира по-широко общественото доверие в процеса.

Трябва да се обърне внимание на предложенията за евентуалното създаване на постоянна независима и неполитическа избирателна комисия, допълват от ПАСЕ.

Българските власти може да обмислят възможността за създаване на специален регистър на избирателите вместо сегашния регистър, формиран от списъци на населението, съставени от местните власти.

Процесът на регистрация на кандидатите, макар и доста строг, трябва да се направи по-гъвкав по отношение на времето за регистрация на кандидатите, тъй като сегашната система е с особено неефективна по отношение на независимите кандидати.

Условията и редът за гласуване извън страната трябва да бъдат значително подобрени, за да се гарантира реално избирателно право.

По-снизходителен подход за провеждане на кампании на езици, различни от българския, ще бъде добре дошло, смятат още от ПАСЕ.