ГЕРБ отложи гласуване за механизма за разследване на главния прокурор, за да чака Гешев

Правната комисия на Народното събрание отложи разискванията по шест законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, в които се включва и предложението за създаване на механизъм за разследване на главния прокурор. Дебатите и гласуването на първо четене бяха отложени за следващата сряда.

Предложението беше направено от председателя на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) и беше подкрепено от 16 народни представители, а шестима гласуваха против. Заседанието започна в 15 часа, беше открито от председателя на парламента Вежди Рашидов и продължи почти до 21 часа, като през това време бяха изслушани позиции по законопроектите от институции и неправителствени организации, предава БТА.

Причината, посочена от Чолаков, да се отложат разискванията е, че би било добре да се създаде работна група, която да помисли по зададени днес в дебата въпроси, както и че главният прокурор Иван Гешев изрично е поискал да бъде изслушан от народните представители ( бел.ред. Иван Гешев е на посещение в Турция).

"Нямаме намерение да саботираме или да бавим процеса, но бяха дадени нелоши идеи. Нека да обсъдим още няколко дни", посочи Чолаков. Той добави и че разискванията биха удължили много днешното заседание.

Милен Матеев и Мирослав Иванов от "Продължаваме Промяната" и Надежда Йорданова от "Демократична България" се изказаха против предложението на ГЕРБ за отлагане. Те посочиха, че позицията на прокуратурата е била изслушана днес, представена от заместниците на главния прокурор и не е нужно той да бъде изслушван - неговата позиция можела да се представи и в писмен вид. Също така дадоха за пример заседанието на правната комисия за Изборния кодекс, което е било до сутринта и тогава не е имало проблем с продължителността.

От действията и позициите на Радомир Чолаков и останалите депутати от ГЕРБ-СДС става все по-ясно, че партията може и да е склонна България да загуби над 9 милиарда лева безвъзмездни средства от ЕС, само и само да не засегне неприкосновенността на главния прокурор.

"Ако е решил Бог парламентът да има мандат, ще направим добри изменения в НПК и Закона за съдебната власт", каза Радомир Чолаков, обяснявайки, че няма никакво намрение да бави законопроектите за промяна в Наказателно-процесуалния кодекс и съдебния закон. Той обаче обясни, че тези проекти не са безалтернативни.

Заседанието на правната комисия продължи близо шест часа с изслушване на възраженията на прокуратурата, представителите в доминирания от мнението на Гешев сегашен Висш съдебен съвет, адвокатурата, а гражданските организации бяха оставени да говорят последни.

Иван Гешев не присъства на заседанието, но на него бяха множество високопоставени прокурори, включително заместник-главният прокурор Борислав Сарафов. Те изразиха позициите, които досега бяха защитавани от главния прокурор. Иван Гешев обаче държал да бъде изслушан, но бил на посещение в Турция.

"Не можем да оставяме впечатление, че становищата на народните представители зависят от физическото присъствие и изказването на главния прокурор", каза бившият правосъден министър и настоящ депутат Надежда Йорданова (ДБ). Накрая обаче се оказа, че вотът на депутатите ще чака Гешев да дойде в парламент.

Механизмът за разследване на главния прокурор е част от ангажиментите, които България трябва да изпълни, за да получи останалите над 9 милиарда лева по Плана за възстановяване.

Страната е под мониторинга на Съвета на Европа от 2009 г., когато бе осъдена от Съда в Страсбург по делото "Колеви срещу България". Делото бе заведено от близките на убития прокурор Николай Колев заради отказа на българските разследващи да проверят дали тогавашния главен прокурор Никола Филчев може да има някаква връзка с престъплението.

Покрай този случай съдът в Страсбург стигна до извода, до който бяха стигнали много български юристи преди това – че главният прокурор в България е напълно недосегаем. Иван Гешев стана първият главен прокурор, който напълно отхвърля изводите от решението на съда в Страсбург.

Шефът на следствието и заместник-главен прокурор Борислав Сарафов обясни, че всички негови колеги и приятели, както и съпругата му, смятат предложението промени в закона за "открит опит за овладяване на съдебната система и за отстраняване на главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища". Според него те са "открито погазване и потъпкване с кални ботуши на Конституцията".

Ако те бъдат приети, прокуратурата ще сезира Конституционния съд, предупреди Сарафов.

"И в момента няма механизъм за случайно разпределение на делата в МВР. МВР е политически орган. Това да се разследва главният прокурор от разследващ полицай, посочен пряко от министъра, е пряк път за политическа репресия", каза Сарафов преди заседанието на комисията. В момента разследването на главния прокурор би трябвало се води от следовател, който е де факто подчинен на главния прокурор. Досега няма случай на образувано наказателно производство срещу главен прокурор в България.

"Въпреки тежките думи, проектът не цели нищо да овладява и нарушава, нищо да разваля, а напротив", каза министър Крум Зарков.