ГЕРБ отложи поправките в НК, превръщащи прокуратурата в оръжие срещу бизнеса

Народното събрание отложи в сряда разглеждането на седемте законопроекта зa промени в Наказателния кодекс. Те бяха заложени в седмичната програма за работа на депутатите, но по настояване на управляващите отпаднаха.

Предложението за това направи председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ). Като мотив посочи разразилия се обществен дебат за един от законопроектите, внесен от Министерския съвет, който предвижда да се уеднакви режимът на корупционните престъпления, както за длъжностни лица от публичния сектор, така и за длъжностни лица от частния сектор.

Миналата седмица, въпреки редицата отрицателни становища срещу проекта на ГЕРБ за поправки в НК, правната комисия го прие.

Основният проблем в проекта за НК е, че той превръща прокуратурата в оръжие за саморазправа с частния бизнес. Ефектът се постига с приравняване на длъжностните лица в публичния и частния сектор. Ако поправките бъдат приети окончателно в този им вид, всяко забавено плащане по търговска сделка, например, става повод за държавното обвинение да образува дело, дори без да е необходимо доказване на щета. Законопроектът не прави никаква разлика между тотално различните обществени роли в частния и публичния сектор, като например липсата на държавна власт в ръцете на частниците.

От постъпилите становища положително е единствено това на прокуратурата, която отправя само няколко критични бележки по редакцията на отделни текстове.

“Особено активни в този обществен дебат са работодателските организации и организациите на бизнеса. Очевидно е, че се налага продължаване на общественото обсъждане преди да пристъпим към гласуване в пленарна зала. По тази причина, като председател на водещата комисия по седемте законопроекта, предлагам отлагане с 10 дни”, каза Кирилов от трибуната. По думите му отлагането ще бъде “в полза на законодателния процес”.

По неофициална информация на Mediapool предстои до края на тази седмица ГЕРБ да умуват как могат да променят текстовете. Очаква се упраляващите да организират обществено обсъждане на промените , но този път в по-широк формат в парламента.

Представители на мнозинството твърдят, че ако "положението стане много напечено" може текстовете дори да отпаднат. "На този етап обаче ще опитаме да ги запазим", казват те.

Шефът на правната комисия днес съобщи, че предложението за отлагане на спорните текстове е било обсъдено на председателски съвет преди пленарното заседание и партиите са се обединили около отпадането им от дневния ред. 

След изказването му обаче думата взе заместник-председателят на парламентарната група на "БСП за България" Драгомир Стойнев и разкритикува позицията на ГЕРБ. Той посочи, че ако управляващите са искали обществено обсъждане, то е трябвало да се случи преди гледането на първо четене “на този изключително спорен законопроект на Министерския съвет” в комисия.

"България е европейска държава. Благодарение на БСП България стана част от ЕС - затова искаме законите да се гледат навреме. Когато ГЕРБ управлява - България изглежда като една ориенталска държава, в която не се спазват срокове и закони се гледат година, след като са престояли в чекмеджето на г-н Кирилов", каза Стойнев.

“Знаете какво напрежение има в обществото. Заради този законопроект вие искате в момента закони, които са внесени на 25 май 2017 г., в момента отново да не ги гледаме. Нашето предложение е тези законопроекти, особено на левицата, нека да ги гледаме тази седмица”, добави той.

Ненужен, хаотичен и неразбираем

Върховният касационен съд (ВКС) още през ноември миналата година е предупредил управляващите за щетите за правосъдието, които законопроектът би причинил, научи Mediapool. Върховните съдии определят поправките като "ненужни, хаотични и неразбираеми". Тяхната позицията е предоставена на Министерския съвет, но въпреки това правителството е придвижило закона.

"Без да отрича необходимостта от защита на важни за обществото обществени отношения, ВКС намира, че "хаотичното" създаване на множество правни норми, регулиращи сходни обществени отношения, води до проблеми в правоприлагането и не допринася за очакваните от обществото резултати", се казва в позицията на съда, с която Mediapol разполага.

ВКС допълва, че мотивите в законопроекта са твърде общи и некоректни, а за някои от разпоредбите мотиви изобщо няма. Върховните съдии напомнят, че корупцията в частния сектор е криминализирана и сега през чл. 225в от Наказателния кодекс. Оценката на Съвета на Европа за този действащия текст е положителна. Поради това ВКС смята, че е напълно ненужно създаването на нови правни норми.

В позицията си съдът припомня, че независимият анализ на европейските прокурори е изискал единствено промяна на един текст от НК, който засяга престъпленията по служба (чл. 282 от НК). ВКС смята, че ефектът за криминализиране на тези престъпления в частния сектор може да се постигне без въвеждане на нови правни норми, а чрез промяна на името на въпросната глава в Особената част на Наказателния кодекс. Съдът остро критикува почти всички текстове от проекта с аргумента, че те са напълно неразбираеми и не е ясно как магистратите ще ги прилагат.

Сред отложените от парламента предложения за поправки в НК е и това на БСП за въвеждане на по-строги мерки срещу домашното насилие, с които те целят пренасяне на изискванията на Истанбулската конвенция в българското законодателство. Промените предвиждат нанасянето на средна телесна повреда вследствие на домашно насилие да се третира като престъпление от общ, а не от частен характер.