ГЕРБ пак предлага мажоритарен вот с идея президентът да определи районите

За местата на напуснали депутати ще се провеждат частични избори

Колаж: <i>Mediapool.bg</i>

Първият законопроект, който ГЕРБ внася в 44-тия парламент, е за промени в Изборния кодекс и въвеждане на чиста мажоритарна система за избор на народни представители, съобщи депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов във вторник пред БНТ. От допълнителните разяснения, които тай направи по-късно пред Mediapool, стана ясно, че новият проект на ГЕРБ ще е почти същият като този, който партията внесе преди разпускането на предходното Народно събрание, но с тази разлика, че решава по друг начин въпроса с овакантените места на депутати.

В случай, че депутат отиде в изпълнителната власт или напусне НС по друга причина, мястото му не остава незаето, както предвиждаше стария проект на ГЕРБ, а за попълването му ще се организира частичен вот.

Новият законопроект на ГЕРБ съдържа техническите текстове и принципи за промяна на избирателната система от пропорционална на мажоритарна. Но най-спорната част от промените – определянето на 240-те едномандатни избирателни райони, отново се предвижда да бъде прехвърлена на президентството.

"Предложили сме разделяне на страната на 240 едномандатни избирателни райони. Това е сериозно деление, свързано с изборния процес и промяната в системата", каза Данаил Кирилов, който се очаква отново да е председател на правната комисия в парламента.

"По този въпрос ние продължаваме да поддържаме позицията районирането да се извърши от орган, който е максимално отдалечен и обективен спрямо участниците в политическия процес... Предложихме това да се извърши от президента на Републиката. Разбира се, не непременно лично и непосредствено, той може да ползва цялата администрация на държавата, включително служба ГРАО, НСИ, ЦИК... Така че президентът и неговата администрация могат да използват целия държавен ресурс, но решението би следвало да бъде негово с оглед да се преодолеят всички възможни рискове и изкривявания, както и твърдения, че районирането обслужва един или друг участник", обясни Кирилов пред БНТ.

Не е ясно как чисто технологично президентът ще прескочи изпълнителната власт и парламента, за да "ползва" подчинените им администрации, които да извършат прерайонирането.

Депутатът от ГЕРБ обърна внимание, че в предложението е предвидено всички 240 избирателни райони да са в страната и не се предвиждат едномандатни райони в чужбина. Според него ГЕРБ предлага "по-модерен и гъвкав способ на гласуване" и разчита в чужбина да се прилага електронно гласуване.

"Това ще премахне необходимостта да се изпращат в чужбина по 240 различни вида бюлетини, което би било затруднително. За чужбина би следвало да имаме алтернативните способи за гласуване", допълни той.

ГЕРБ предвижда българите в чужбина да гласуват по постоянния си български адрес.

Освен това за тях ще се въведе активна регистрация, която нямало да бъде нищо повече от заявленията, каквито и в момента се попълват от желаещите да гласуват.

В законопроекта е залегнала и промяна на изборната администрация - районните избирателни комисии да бъдат 240, всяка с по 13 членове.

Проектът на ГЕРБ предлага, ако кандидат е избран за депутат, но след това стане министър, в съответния едномандатен район да се организират нови избори, за да се попълни мястото. Според предишния проект на ГЕРБ освободените места оставаха незаети, което е пряк път за стопяване на мнозинството.

Така например в настоящия парламент правителствената коалиция ГЕРБ и "Обединени патриоти" има общо 122-ма депутати от 240. През миналата седмица 20 от тях напуснаха парламента, за да заемат постове в изпълнителната власт. При сегашната пропорционална избирателна система местата им се заемат автоматично от следващите ги в изборните листи. При чист мажоритарен вот в два тура, каквото е искането на референдума на "Шоуто на Слави" и сега ГЕРБ иска да превърне в закон, от всеки район се избира само един народен представител и той няма как да бъде заместен без да се проведе нов вот.

В новия си проект ГЕРБ предлага именно това, с цел да се избегне разбиване на парламентарното мнозинство. И при този вариант обаче рискове не са изключени. Първо, защото не е сигурно дали съответното овакантено място ще бъде спечелено отново от мажоритарен избраник на управляващото мнозинство. Освен това, докато се организира и проведе частичният вот (евентуално в два тура), мнозинството в парламента ще бъде с по-малко хора, което пък крие и хипотетичен риск от падане на правителството.

Предложението за въвеждане на изцяло мажоритарни избори надали ще бъде прието от парламента, тъй като коалиционните партньори от "Обединени патриоти", както и БСП и ДПС, са против – всеки с различни аргументи и идеи. ДПС единствени са изцяло против промяната на системата. БСП, "Обединените патриоти", както и "Воля" на Веселин Марешки по-скоро застъпват идеята за смесена – мажоритарна и пропорционална система.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?