ГЕРБ планира да ограничи независимите наблюдатели на изборите

Правната комисия прие да съкрати броя на партийните застъпници

Спорът около Изборния кодекс така и не предизвика интереса на депутата от ГЕРБ Емил Радев, който напълно безучастно през цялото време редеше игра на своя айпад.

В опит да се ограничи практиката на "легално купуване на гласове" чрез застъпници, промени в Изборния кодекс предвиждат партиите да регистрират толкова застъпници, колкото са избирателните комисии в страната, плюс резерв от една трета. Това прие правната парламентарна комисия в сряда при второто четене на промените в изборния закон.

По този начин всяка партия ще може да наема около 16 хиляди застъпници.

Досега действащата разпоредба разрешаваше на партиите да ангажират неограничен брой застъпници срещу заплащане, като това им осигуряваше вота на бранещите интереса им. Така се стигаше и до куриози, когато на едни от изборите броят на регистрираните застъпници стигна 500 хиляди души за цялата страна.

Общият брой на избирателните секции е 11 646. Депутатите обаче приеха още, че всяка партия може да запише до една трета над този брой застъпници, тъй като "някои редовно регистрирани могат да се разболеят в изборния ден и да не успеят да присъстват".

Друга промяна, приета от правната комисия, ограничава възможностите на независими наблюдатели на изборите. Въвежда се изискване неправителствените организации да могат да регистрират като наблюдатели на вота само свои членове. Подобно изискване не съществува за застъпниците на партиите.

Това на практика дискриминационно предложение на управляващите бе прието само с гласовете на неговите депутати в правната комисия, а представителите на лявата и дясната опозиция се обявиха против.

По думите на депутата от ГЕРБ Димитър Лазаров тази мярка била срещу "недобросъвестните" неправителствени организации (НПО). "Едно НПО се създава лесно и после може да се опита да компрометира вота", каза той. Разсъжденията му бяха резюмирани от председателя на правната комисия Искра Фидосова, която отсече, че темата нямала нужда от дискусия, защото било ясно, че опозицията и управляващите са на различно мнение.

Според председателя на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева подобно ограничение спрямо НПО ще създаде сериозна пречка за обективно наблюдение на изборите. "По каква причина застъпниците на партиите да не са техни членове, а наблюдателите на НПО – да са", попита тя и получи неясния отговор на Фидосова: "Понеже наблюдателите са независими". А колегата ѝ Лазаров обясни, че на последните избори в Калофер близката до БСП организация ГИСДИ е регистрирала 22 -ма наблюдатели в 4 секции и после "те ходели със списъци и отмятали червени гласове".

Мая Манолова от БСП цитира становището на "Прозрачност без граници", в което се обяснява, че организацията няма членска маса и заради това ще бъде възпрепятствана да наблюдава изборите.

Последва репликата на Лазаров: "Всички знаем на кого са неправителствените организации..." Той не доизказа мисълта си, вероятно забравил, че сегашният правосъден министър Диана Ковачева бе изпълнителен директор на българския клон на международната неправителствена организация "Прозрачност без граници" преди да бъде поканена в правителството миналата година.

Споровете около  Изборния кодекс така и не предизвикаха интереса на депутата от ГЕРБ Емил Радев, който напълно безучастно през цялото време редеше игра на своя айпад.  

Още по темата
Още от България

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?