ГЕРБ предложи избор на 240 мажоритарни депутати, но остави районирането на президента

Проектът не решава важни проблеми на мажоритарния избор, но заявката на ГЕРБ е вотът напролет да е по тези правила

ГЕРБ внесе обещания проектозакон за чист мажоритарен избор на всички народни представители, който обаче не урежда цялостно този вид избор и поставя под голяма въпросителна твърденията на партията, че идеята ѝ е предсрочният вот тази пролет да се проведе именно по тези правила. Проектът съдържа техническите текстове и принципите за промяна на избирателната система, но най-спорната част от промените – определянето на едномандатните райони – остави да бъдат определели от президента.

Не решен и друг важен проблем за този вид избори - мъртвите души в избирателните списъци, като активна регистрация се предлага само за българите в чужбина.

Законът на ГЕРБ допуска възможността парламентът да остане с по-малък брой народни представители, тъй като е предвидено ако депутат бъде избран за министър, мястото му в Народното събрание да остава празно.

В съответствие с одобреното от гласувалите на референдума предложение за мажоритарен избор в два тура на всички 240 депутати, за избран ще се счита този, който е получил най-много гласове, ако се стигне до балотаж между двама. Ако до втори тур стигнат повече от двама кандидати с еднакъв процент, на повторен избор ще се явят всички. В случай, че кандидатите на балотажа финишират с равен резултат, няма да има избран депутат.

Проектът бе представен в Народното събрание в четвъртък от шефа на правната комисия Данаил Кирилов и още няколко юристи на партията. Внасянето му бе анонсирано с молба към избрания президент Румен Радев да удължи живота на парламента с няколко дни, за да се приемат новите изборни правила. Радев обаче отказа, напомняйки, че депутатите са имали два месеца от референдума досега.

Предстои да се види как бъдещият президент ще реагира на решението на ГЕРБ да му прехвърли "горещия картоф" с прерайонирането, което освен че ще отнеме време, се очаква да предизвика остри конфликти и недоволство в редица общини,

Останалите партии твърдят, че не са търсени от ГЕРБ за събиране на евентуално мнозинство в пленарна зала в подкрепа на проекта. "Това показва самата тяхна нагласа – те не искат този закон да бъде приет", коментираха депутати от опозицията пред Mediapool.

За разлика от законопроекта на омбудсмана Мая Манолова, който тя изготви съвместно с "Шоуто на Слави", което инициира референдума, ГЕРБ не предвижда избирателни райони в чужбина.

Всички 240 едномандатни райони ще са на територията на страната. Българите в чужбина ще гласуват по постоянния си български адрес, вписан в личните им документи, което предполага, че във всяка секция зад граница ще има 240 листи – на всички райони, между които гласоподавателят трябва да търси адреса си. За улеснение от ГЕРБ предвиждат въвеждане на машинно гласуване в чужбина.

Шефът на правната комисия каза, че на предстоящите парламентарни избори трябва да има машинно гласуване в поне 12 хил. секции. Проектът на ГЕРБ предвижда българите в чужбина да гласуват машинно, а в машините можело да се заложат 240 листи за всеки едномандатен избирателен район. Няма да отпадне възможността за гласуване на хартия, но ГЕРБ се надяват, че ще е в по-ограничена степен.

Освен това за чужбина ще се въведе активна регистрация, която нямало да бъде нищо повече от заявлението за гласуване, каквито и в момента се попълват от желаещите да гласуват в чужбина.

Проектът на ГЕРБ предлага още, ако кандидат е избран за депутат, но след това стане министър, мястото да остава незаето. При други трансформации на мандата обаче ще се обявяват извънредни избори.

В законопроекта е залегнала и промяна на изборната администрация - районните избирателни комисии да бъдат 240, всяка с по 13 членове.

Управляващата все още партия не успя да обясни как ще става районирането за избор на всеки от 240-те депутати. Юристите на партията твърдят, че държавният глава има всички механизми да извърши това с президентски указ, ползвайки услугите на ЦИК, ГРАО и други институции с отношения към административното делене на държавата и изборния процес.

Депутатите от ГЕРБ са приложили и кратка оценка на въздействието на законопроекта, но не съобщиха кой я е изготвил и по какъв критерий. Данаил Кирилов коментира само, че тя е "дадена от наши експерти" и сочи положителен ефект от промените.

В петък парламентарната правна комисия ще разгледа законопроекта, но вероятността Народното събрание да се заеме с приемането му е минимална. Останалите партии са против самата радикална промяна на изборните правила два месеца преди самите избори, а освен това има резерви към въвеждането на сто процента мажоритарен избор. Нерешените проблеми в проектозакона на ГЕРБ са допълнителен мотив той да си остане чисто пропаганден ход на партията, опитваща се да се умилква на "Шоуто на Слави" и над два милиона избиратели, подкрепили въпросите на референдума.

Още от България