ГЕРБ прокара възможност за внедряване на агенти-провокатори

МВР и ДАНС също ще искат подслушването на магистрати

ГЕРБ прокара възможност за внедряване на агенти-провокатори

Въпреки съпротивата на Реформаторския блок, ГЕРБ успя да прокара в сряда спорна разпоредба в Наказателно-процесуалния кодекс, която предвижда свидетелите по делата да бъдат обзавеждани с микрофони, за да събират още данни за престъпна дейност. Това са т. нар. "агенти-провокатори", каквато фигура нямаше в закона досега.

Промяната се прави с преходни и заключителни разпоредби към законопроекта за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс. Чрез това се прави и промяна в Закона за СРС. Новите текстове дават възможност специални разузнавателни средства да се ползват и спрямо свидетел по наказателно производство, но само с негово съгласие. Това ще се прави с цел да се установи друга престъпна дейност.

"Това е узаконяване на агента-провокатор", реагира рязко десният Атанас Атанасов. Новата разпоредба ще се прилага само в случаи на тероризъм, изнудване, принуда, трафик на хора и подкуп, опита се да успокои реформаторите Димитър Лазаров (ГЕРБ). Досега СРС-та можеха да се ползват по отношение на свидетели само с цел да се опази живота и имуществото им.

По този повод Атанас Атанасов припомни за случая със следователя Петър Петров – Пепи Еврото, който беше уличен от Върховния касационен съд в престъплението провокация към подкуп по делото "Цонев, Сантиров, Попов". Въпреки това на Петров не му се случи нищо особено и той напусна съдебната система с близо 20 брутни заплати.

Ако акцията с участието на Пепи Еврото се провеждаше след влизането в сила на новия закон, то той щеше да излезе напълно чист от ситуацията.

Депутатите приеха още вътрешният министър и председателят на ДАНС също да имат право да искат използването на специални разузнавателни средства (СРС) срещу магистрати. Това беше една от малкото промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които бяха направени в пленарната зала преди окончателното гласуване на ключовия законопроект.

По-рано парламентарната правна комисия прие само шефът на Софийската апелативна прокуратура да има право да иска подслушване на съдии, прокурори и следователи. Самият дебат бе отворен от главния прокурор Сотир Цацаров, който настояваше само той да има право да прави такива искания, а само председателят на Върховния касационен съд да ги разрешава.

В крайна сметка депутатите напълно бламираха предложенията на Цацаров, които бяха направени в опит да се спре изтичането на информация по магистратските дела. Предложението за разширяване на кръга от искатели дойде от депутата от Реформаторския блок Петър Славов

Темата за СРС успя да предизвика оживление в Народното събрание. В края на дебата Мая Манолова от БСП попита дали "случайно" тези изменения не се правят, за да се оправдае едно конкретно лице, чието дело е висящо във Върховния касационен съд. Така тя намекна за заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, който е осъден на две инстанции, защото е забранил използването на законни СРС-та срещу полицейски шеф.

Димитър Лазаров от ГЕРБ определи изказването ѝ като "гнусно внушение" и отхвърли обвиненията. Част от промените в Закона за СРС бяха предложени от Бюрото за контрол на СРС като реакция на скандала "Червей".

Парламентът прие и исканата от прокуратурата промяна, с която постановяването на ефективна присъда затвор още на първа инстанция ще е повод за съдиите да задържат подсъдимите в ареста.

В НПК беше регламентирана възможността спазването на домашния арест да се контролира с гривна за електронно наблюдение. Депутатите приеха и предложението на прокуратурата при забрана за напускане на страната да се отнемат документите за самоличност.

Споделяне

Още от България

Трябва ли да се отворят ресторантите?