ГЕРБ промени философията на един закон през друг закон

Поредна законодателна инициатива на ГЕРБ стана повод за скандал в парламента във вторник и от опозицията заплашиха да дадат текстовете на Конституционния съд. Причината – ГЕРБ се опита да преправи философията на един закон чрез промени в друг закон. С промени в Закона за здравето бяха направени промени в Закона за здравното осигуряване, засягащи договарянето на цените и обемите на дейностите, които се плащат от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК).

Част от промените бяха спретнати набързо, за да удовлетворят искания на лекарското съсловие. До миналата година цените и обемите на медицинските дейности, плащани от НЗОК, се определяха с договаряне между касата и лекарите. Тази привилегия на съсловието бе отнета по инициатива на финансовия министър Симеон Дянков, който я взе под своя опека. С промени в Закона за здравното осигуряване миналата година разработването на цените беше прехвърлено на Агенцията за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите.

Няколко месеца по-късно агенцията бе закрита. Със сегашните промени тази дейност се прехвърля на Министерството на финансите, като в същото време се предвижда възможност обемите и цените да се договарят от 10 представители на НЗОК и 10 представители на Българския лекарски съюз. Отделно от това цените и обемите се одобряват от Надзорния съвет на касата. Така разхвърляните отговорности бяха определени от депутати като “тотално премахване на договорното начало“, а начинът, по който това бе направено бе обявен за противоконституционен.

Мая Манолова (Коалиция за България) заяви, че подобна промяна във философията на един закон през друг закон е противоконституционна, защото не се спазва изискването да има две четения. “Директно на второ четене се правят промени в Закона за здравното осигуряване, които не са гледани на първо четене“, посочи Манолова. Депутатът от левицата Любен Корнезов , който е бивш конституционен съдия, призова депутатите от ГЕРБ да не му създават работа и да оттеглят въпросните текстове. Въпреки това обаче те бяха одобрени с 84 гласа “за“, 16 “против“ и един въздържал се.

Оказа се обаче, че лекарското съсловие, чиито желания трябваше да удовлетворят направените по спорен начин поправки, също не е доволно. Лекарите настояваха договарянето на цените на медицинските дейности и техните обеми да се върне изцяло в Националния рамков договор.

Междувременно се оказа, че ръководството на Българския лекарски съюз (БЛС) е било поканено да даде становище по цените и обемите на медицинската помощ във вторник. Предварително материали на лекарите не са били представени, поради което от БЛС смятат, че са били поканени на “формални преговори с предрешен резултат“. В крайна сметка следваща среща ще има другия вторник. Най-общо от финансовото министерство предлагат намаление на цените за 15% от пътеките, запазване на цените при 40% и увеличаване на цените за останалите 45%. Все още не се знае обаче за какви средни увеличения или намаления става въпрос.

Частни клиники в държавна болница, ако дейностите им не се дублират

С промените в Закона за здравето депутатите решиха още на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ да може да функционира друго лечебно заведение само при условие, че клиниките, отделенията и лабораториите в двете лечебни заведения извършват различни медицински дейности. Първоначалното намерение на здравното министерство бе да въведе тотална забрана, но след това отстъпи пред настояването на някои частни заведения, които са единствени по рода си в някои общини.

Решено бе още оптиките да могат да дават здравни консултации само, ако имат сключен договор с лекар с призната специалност по очни болести.

Не беше прието предложението на Ваньо Шарков от Синята коалиция за въвеждане на специален мониторинг на антените на мобилните оператори, както и забрани за монтирането им на детски градини, училища, социални заведения, и върху стълбовете от градската мрежа. Той заяви, че спрямо минали години сега нивата на лъченията са близо 1500 пъти по-високи. "Нормите за лъченията на мобилните антени у нас са твърде
ниски и нямаме проблеми с тях. Нека не създаваме паника сред населението за тези мобилни антени", заяви в отговор здравният министър Стефан Константинов.