За първи път от 20 години насам властта възнамерява да промени законовия текст, регламентиращ валутния курс на лева към еврото, без да изменя сегашното съотношение 1.95583 лева за едно евро. Причината е, че това е задължително изискване за членството на България в предверието на еврозоната – Валутно-курсовия механизъм II (ERM II), което финансовият министър Владислав Горанов очаква да се случи до неговия рожден ден 30 април 2020 г., а също така и за членството в самия паричен съюз.
Предложението на председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ е в закона за БНБ да се запише, че от датата на участие на България в ERM II официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в ERM II (страните от еврозоната плюс Дания) и ЕЦБ по съответните резолюции и споразумения.
"Ние подкрепяме предложението и сме го съгласували с ЕЦБ", казаха от пресцентъра на Българската народна банка (БНБ) в отговор на въпроси на Mediapool.
Промяната не влече след себе си директна промяна на курса, който дори при този текст може да остане непроменен до влизането на България в еврозоната, когато и да стане това. Преди година сегашният управител на БНБ Димитър Радев, както и министър Владислав Горанов публично обещаха тъкмо това - че България ще влезе в ERM II и еврозоната със сегашния курс на лева към еврото. "За нас това е религиозен въпрос", заяви гуверньорът Радев по време на годишната среща на правителството с бизнеса през януари 2019 г.
Независимо от това, новият текст не изклюва промяна на курса в бъдеще, колкото и този риск да е само теоретичен и да има голяма вероятност никога да не се реализира, както например не се реализира в Литва, Латвия и Естония. При Словакия дори се стигна до ревалвация на кроната, тоест до увеличаване на спестяванията на хората при приемането на еврото. При други държави обаче е имало девалвация на местната валута и обезценка на влоговете..
По-конкретно, текстът, предложен от ГЕРБ, гласи: "Считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричн съюз".
Валутният курс на лева към еврото в съотношение 1.95583 лв. за едно евро е фиксиран в чл. 29 от Закона за Българска народна банка, който не е променян от 1999 г. насам. Според него левът е вързан към германската марка в отношение 1:1, а след като Германия влезе в еврозоната, курсът на лева към еврото ще се получи като се умножи по курса, по който марката се конвертира в евро. Целта на записването на курса в закон е да не може той да се променя набързо и без съгласието на парламента. Предложението на ГЕРБ ще се добави като нова, трета алинея на чл. 29.
Според властите без подобна промяна, която е стандартна, България няма как да влезе нито в чакалнята за еврото, нито в еврозоната. Причината е, че курсът за влизане в чакалнята подлежи на преговори с държавите от еврозоната плюс Дания и ЕЦБ. Освен това, в рамките на ERM II всяка от участващите страни има правото да предлага преразглеждане на курса, ако смята, че то ще е икономически целесъобразно, като крайното решение се взима съвместно от Еврогрупата (държавите в еврозоната), Дания и ЕЦБ.
Предложението, за което съобщи сп. "Икономист", е внесено без "излишен" шум на 23 януари, между първо и второ четене на стандартни промени във Валутния закон. Преди да стане законова норма, текстът предстои да се разгледа на второ четене в бюджетната комисия, а след това и в пленарна зала.
В последните 20 години у нас има широк консенсус, че фиксираният валутен курс към еврото и валутният борд са най-силните гаранти на финансовата стабилност на страната на фона на слабото качество на държавното управление.
Затова експерти смятат, че е необходимо законодателната промяна да се усъвършенства, така че правителството да бъде задължено да напусне едностранно процеса на присъединяване към ERMII и еврозоната, в случай че европартньорите поискат смяна на валутния курс. "Това може да стане като се допише текст, който дава мандат на правителството да преговоря само и единствено, при условие че присъединяването на България към механизма (чакалнята) и по-късно към еврозоната ще стане при сегашния курс лев/евро и той няма да се променя", коментира и сп. "Икономист".
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
61 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Лошото, според мен е, че в България вече е оформена направо управленска "школа" базирана върху традиции именно от соц.-а. В резултат наблюдаваме регрес към характерни за късния соц. политики - административно командни. И не са отделни случаи. Направо е видима стратегия. Това разбира се, ще доведе до катастрофа, понеже е доказано неработещо, при това вчера, от историческа гледна точка. Но явно такива са разбиранията на хората взимащи решенията. Толкова си могат. ☺ Интересен за мен е и факта, че подобен …
процес, в доста по-напреднала фаза, тече в старата метрополия, на североизток. Та се питам дали само на мен ми се струва или има нещо като обмяна на челен опит с бившия голям брат. Също като при соц.-а. ☺ Т.е. опитват ли някой хора да върнат соц.-а през задната врата. На мен на това ми прилича. Но не вярвам да стане. ☺
А за времето от 89 мнението ми е същото - въпрос на управление. Но какво друго да очакваме като резултат, след като кадровата банка е една и съща. ☺ В Чехия нещата се случиха именно така - беше сменена кадровата банка посредством лустрация. И нещата потръгнаха. ☺
Причините според мен са прости. Соц.-а въобше не е в състояние да поддържа високотехнологични индустрии, освен с много усилия. Съвременен пример е Китай, който макар и да е най-големия износител на високотехтологични изделия (предполагам, че е), би трябвало да има 40 пъти по-голям БВП, за да достигнат гражданите му стандарта на нормалните държави. И света да купува само неговите стоки. ☺ Опитът с комрютрите в НРБ доказва същото. Много ми е интересно дали за това решение нашите са се борили или е …
било "спуснато". ☺ Във всеки случай едно високотехнологично крайно производство се нуждае от група други, подържащи, част от които също високотехнологични, квалифициран човешки ресурс и управленска компетентност. С нищо от това не са разполагали. Ако са им "спуснали" решението, значи НРБ е била "водеща" като потенциал в СИВ, или са били ентусиасти, ако са се борили. Отношението на това решение към последвалия фалит го знаем и двамата. В крайна сметка всичко опира до управленски решения. И ако от едно ниво надолу не е било възможно да се вземат решения извън рамките на някакви политики (винаги е така), то някой все пак е определял политиките. Имайки предвид, че най-значимите от тях направо са спускани от вън, стигнахме до отговора на въпроса дали някой ни е виновен.
Знаете ли, аз някъде съм чувал подобна аргументация, но е било много отдавна. Попитах защо в соц. магазините има много малко разновидности от стоки за потребление, които явно хората не харесват, защото не купуват. Не с тези думи, разбира се, бил съм много малък, но си спомням, че бях шокиран от някакви дрехи и обувки, които виждах че никой не харесва, но друго не се е предлагало. Изглеждаше ми толкова противоестествено, че попитах. Сега си давам сметка, че май само крехката ми възраст ме е спасила. …
☺ Та отговорът беше нещо подобно: Да, хубаво би било да има богат асортимент, от обувки, но по-важното е да има някакви обувки въобще. Освен това ако са много видове, все някой няма да се харесат и ще останат. Обаче хората ще си чакат по-хубавите и ще трябва да изхвърлим залежалите, което не бива да се случва, защото в тях са вложени ресурси. А тези, рано или късно ще се изкупят, защото няма други. ☺ Винаги могат да се намерят аргументи оправдаващи някакви политики. Важни са резултатите. А резултата е, че през 1954 г., в следствие на индустриализацията, профилът на българската индустрия става този от 1925 г., макар и да нарастват обемите на производство. Това си е връщате с 30 години назад. Каквито и да са причините, за мен то е факт. Авиационния бранш беше само пример.
Господине, от 89-та колко години минаха и с какво още се оправдават всичките ни политици? Да, точно така - разгръща се широко индустриално строителство. На производства предназначени за вътрешния пазар предимно. Защото тази държава не може да си позволи да внася "по второ направление". Няма валута (затова няма и маслини, портокали и банани :) )по магазините. Валутата се пести за производства, за които рублите не вършат работа. Пести се, защото няма. Просто няма какво да предложим за продажба срещу …
долари. Вижте как настъпват дълговите кризи - цели 3 подред. И пак ви питам, господине. За кого да се произвеждат тези самолети? Западна Европа е в плана Маршал, развива се бързо и не знам какъв трябва да е човек за да си помисли, че някоя държава оттам ще купува нашите самолети. Още преди 50-та година Германия почти достига производството си от 38-ма година. За соц блока също не стават, пък и нямаме полза, защото износ за рубли си имаме достатъчно от "нискотехнологичните" производства и селското стопанство. Тези дългови кризи настъпват заради валутните задължения. Вижте какво стана с компютрите ни по-късно - високотехнологични производства ама кой ги купуваше? Но за сметка на това вътрешния пазар бе почти без внос - само руски автомобили. Всичко друго нашата промишленост си го произвеждаше. Какво според вас трябваше да направят? Да запазят самолетното производство без пазар и да зарежат безплатното здравеопазване и образование, да не се произвеждат стоките за вътрешния пазар, а да ги внасяме по първо и второ направление, да не се строи АЕЦ и ТЕЦовете, язовирите и курортните комплекси? Няма такъв филм, господине. Никой не ти изсипа 160 млрд днешни долара, та да се конкурираме със запада. Защото докато немците съсипваха съветите, оставиха ги без промишленост и трудоспособно население, щатите пълнеха гушките от войната и после поведоха борба с едва кретащите съвети, като спонсорираха и възстановиха с огромни помощи западноевропейските държави за да не допуснат комунизма там. И какво, да очакваме руснаците да ни спускат милиарди долари, като те са по-зле и от нас?Има си приоритети, господине, не са толкова прости нещата. Както виждате след преодоляване на кризите и когато малко по малко се пооправя финансовото ни състояние, започват и високотехнологични производства - компютри, електроника, автобуси, космическа техника, днес полупроводници, утре цели проводници :) и т.н. Но не и в онези следвоенни години.
А, тук вече не съм съгласен. Първо, минали са 10 от края на войната. Тя повече не може да бъде оправдание. Второ, точно в този момент се разгръща широко идустриялно строителство. Т.е. ресурси има. Извод: През 1954 г. България закрива малката си, но все още високотехнологична индустрия и я заменя с масова нискотехнологична. Съгласен ли сте?
Добре. Приемам, въпросът за недоказан.
Господине, сам си отговаряте с това надграждане. Какво надграждане, когато въпросът е за оцеляване? България и цяла Европа тънат в разруха. Войната е унищожила всичко. И на това нищо вие предлагате да се надгражда, като се произвеждат самолети. Когато няма хляб и дрехи. Когато няма и пари. Не говорете така наизуст, господине. Ако вие имате апартамент със супермодерен телевизор и гръмне газовата ви бутилка и изпепели всичко и ви остане телевизорът, а вие имате 100 лева в джоба, какво ще направите? …
Ще си купите най-належащите ви неща и храни, после постепенно печка, хладилник, легло и т.н. или ще вложите пари да дооборудвате телевизора си? Всичко е било съсипано, господине. Глад, мизерия и неясно бъдеще. А самолетното производство не е на фотосинтеза. За него трябват пари, суровини, вложения и т.н. дори и да има създаден завод. И като произведем самолетите на кого ще ги продаваме? На съсипана Европа, в която излезлите от войната по терлички САЩ колонизира пазара? Или на създаващия се соц лагер срещу рубли? Малко анализирайте, недейте така през просото. За вътрешния пазар трябват храни, суровини, дрехи, машини, енергомощности. Всичко иска пари. Пари няма. Вие говорите за самолетно производство. На гол тумбак чифте пищови.
Да, изчезнали са много неща. Но за да се каже, че нещо е изчезнало, трябва да се знае, че го е имало. А никъде не е посочено, че това злато го е имало и в един момент изчезва. А един държавен трезор да не документира какво има е о, нали? Това едно. Второ това което наричате второ изнасяне е за много тонове. За толкова кратко време няма как да се съберат тези тонове, а руския генерал да вземе само част от златото също е нелепо. Така че това са глупости. Правите заключения от една книга, не от официални източници. А тази книга противоречи и на документите. Уж документи имало някъде из архивите. Авто.ът на книгата знае за документите, БНБ не знае. Това са измислици, господине.
Темата за АЕЦ предлагам да я поспрем за сега. Подозирам, че не съответства на някаква политика. В статията беше важно съдебното решение, че ЕС не е искал спиране, но все пак това се случва. За трезора хич не ми звучи невероятно. Огромно количество ценности от ВСВ са в неизвестност и до днес. Ако бяха изземвани по каналния ред нямаше да са в неизвестност. Така, че ми звучи истинно. По-итересен за мен е въпроса за индустрията. Информацията е лесно проверима и ще се въздържа от линкове (трудоемки са). …
☺ Става дума за ДАР, ДСФ и "Капрони Български", например. Ликвидирани са през 1954 г. явно с национална политика. До тогава са произвели около 1000 самолета, но индустриализацията вместо да ги надгражда, просто ги затваря. Подобна е ситуацията с автостроителните предприятия и още осемдесетина, всички произвеждащи високотехнологичен за времето си, краен продукт. На тяхно място се изграждат предприятия за нискотехнологични изделия или кооперирани със СССР изделия.