ГЕРБ с пореден катастрофичен сценарий за изборите

Пореден катастрофичен сценарий за изборите на 11 юли представи в петък партия ГЕРБ. Хората на бившия премиер Бойко Борисов заявиха, че има опасност от касиране на изборите, че машините няма да стигнат, както и че избирателите не се третират равно. ГЕРБ предупреди и за евентуална конституционна криза, ако контролните разписки от машините не се броят.

"Ние през цялото време се опитваме да помогнем, нито всяваме паника, нито разпространяваме конспиративни теории", каза Радомир Чолаков по време на пресконференцията.

В действителност много от твърденията на ГЕРБ се разминаха с фактите.

Машинния вот

От партията на Борисов изразиха тезата, че машините за гласуване са малко. Радомир Чолаков дори заяви, че това било ясно при приемането на поправките в Изборния кодекс, но партиите на промяната не се съобразили с това. "Представител на фирмата доставчик в правна комисия беше казал, че няма достатъчно машини. Просто няма, в света няма и максимумът, който може да бъде доставен е 1500", каза Чолаков, според когото промените били гласувани на инат.

Въпросният представител на "Сиела Норма" е Веселин Тодоров, който миналата седмица разказа пред БНР за същото заседание по съвсем различен начин: "На 20 юни в Амстердам ще има малко над 1600 машини. Те са същите 1500 машини, които аз обещах през април, когато се гласуваше Изборния кодекс, че могат да бъдат осигурени. И може глупаво да звучи, но текста на Изборния кодекс беше съобразен с тази възможност ние да доставим още 1500 машини, а не евентуално 7-8 хил, за да има по 2 машини във всяка секция, както и в секциите с под 300 избиратели".

От думите на Тодоров се разбира, че решението за машинно гласуване само в секциите с над 300 избиратели е целяло именно да се обезпечат достатъчно машини и да няма недостиг.

ГЕРБ пак повториха старата си теза, че машинен вот има в държави като Индия, Венецуела и Бразилия, "още преди 10 години почти цяла Европа се отказа от машинния вот".

През последните години ГЕРБ ту участваще в разширявашето, ту стесняването на употребата на машини във вота. Например през 2019 г. по настояване на ДПС бе прието след местните избори същата година да се гласува само с машини. После пак бяха направени промени – машинен вот само в секциите с над 300 избиратели в страна, които обаче да могат да изберат да гласуват и с хартиени бюлетини.

Последната версия на изборния закон предвижда машинно гласуване да има само в секциите с над 300 избиратели в страната и в чужбина.

Гласуването в чужбина

От ГЕРБ заявиха, че не се знаело в кои секции и колко машини ще има зад граница. Само преди ден обаче ЦИК обяви точната бройка на тези места за гласуване - общият брой на машините за чужбина е 421, те ще са разположени в 273 секции като в 148 секции ще има по две устройства.

Дани Каназирава от ГЕРБ каза, че тези машини все още не са налични. Към момента е известно, че се очаква доставка от допълнителни над 1600 устройства в началото на следващата седмица, но не е ясно дали от тях или от наличните 9600 машини ще бъдат изпратени зад граница.

От ГЕРБ попитаха и кой ще обслужва технически машините в чужбина. "Доколкото разбираме, има набиране на свободен принцип на технически лица в чужбина", каза Каназирева, според която това е риск.

ГЕРБ влезе и в риториката на националистите за това как последните промени довели основно до отваряне на много секции в Турция. Въпросните поправки премахнаха лимита от до 35 секции в страни извън ЕС и една от основните причини за това бяха огромните опашни във Великобритания, за която важеше този режим след Брекзит. Сега най-много секции ще има именно в Обединеното кралство -135, следвана от Турция със 121 секции и Германия със 116 секции.

Софтуерът

Бившите управляващи попитаха дали симпатизант на "Демократична България" на име Атанас Шарков е получавал от "Сиела Норма" ключовете на софтуера на машините.

"Защо е получавал тези въпросни ключове, модифицирал ли е по някакъв начин софтуера благодарение на тези ключове и защо въобще са му били предоставени и в какво качество", попита многозначително Христо Гаджев от ГЕРБ.

От ЦИК обясниха пред Mediapool, че всъщност Шарков, който е IT експерт, е бил един от консултантите към комисията, който ѝ е съдействал да установи дали въпросните ключове съответстват на изискванията.

Пред Mediapool Шарков обясни, че работата му е била свързана със софтуера от предишните избори и финализирането на предишната поръчка, като в момента няма нищо общо с процеса:

"Нашата работа беше да приемем софтуера от предишните избори, който няма нищо общо с новите избори. Самият софтуер за новите избори, както винаги досега, се подготвя от "Сиела Норма" под контрола на Държавна агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) и на ЦИК. Аз по никакъв начин не участвам в този процес, така че не съм имал никакъв достъп физически до машините. Никога не съм бил в склада. Нашата работа беше да комуникираме със "Сиела Норма" и производителя "Смартматик" и да установим, че всичко, което пише по договор е изпълнено. Ние се занимавахме с това да осигурим изходния сорс код – по този начин българската държава има спокойствието, че има пълната информация, която е необходима".

ГЕРБ обърнаха внимание и на предстоящите в неделя частични местни избори и попитаха дали машините за тях са сертифицирани. Междувременно бе съобщено, че Държавна агенция "Електронно управление", Българският институт по метрология и Българският институт за стандартизация са удостоверили съответствието на доставените технически устройства за машинно гласуване, които ще се използват на частичните местни избори на 27 юни.

Искане за броене на контролни разписки

Фактът, че изборният резултат се изчислява от машина, не гарантира ефективен граждански контрол и публичност, заявиха от ГЕРБ. Според тях честността на вота ще е гарантирана, ако след края на изборния ден членовете на комисиите сравнят отрязъците в кутията от машинния вот с отпечатаните данни. ЦИК бе призована да вземе решение за такова контролно броене.

Според последните промени в изборния закон резултатите от машинното гласуване ще се отчитат с отпечатване на протокол от устройствата. Идеята беше работата на секционните комисии в повечето секции да бъде облекчена и да не се налага да се събират гласове и преференции от машина с тези от хартиено гласуване, защото второто ще го има само при извънредни случаи, а и протоколът от машинното гласуване ще е неразделна част от хартиения.

Как за ГЕРБ сега има нарушение, но преди нямаше

Според Канзирева е нарушено равното избирателно право, защото избирателите били разделени – в секциите с под 300 избиратели нямало машини, а в тези и над 300 имало само машини. Всъщност обаче, именно ГЕРБ първа раздели избирателите по този начин.

Миналата година партията използва този принцип, за да определи в кои секции да има машини и в кои не. Единствената разлика сега, е че тези в секциите с над 300 избиратели не могат да гласуват с хартия, освен ако устройството не се повреди, в по-малките секции обаче и тогава гласуващите нямаха право да избират дали да подадат вота си с устройства.