ГЕРБ се отказва от тотално телефонно и интернет следене

ГЕРБ се отказва от тотално телефонно и интернет следене
Под заплахата от първия срещу сегашното правителство граждански протест пред Народното събрание, премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов заявиха в петък отказа си от въвеждане на директен достъп за МВР до базите данни на GSM-операторите и доставчиците на Интернет. Министър-председателят призова гражданите да не ходят на 14 януари пред парламента, защото "въпросът вече е решен".

"Няма да се навлиза в личното пространство на гражданите, а тази възможност ще се ползва при разследването на тежки престъпления", декларира Борисов. На 14 януари обаче едва започват дебатите за промяна на законопроекта преди окончателното му приемане от НС.

До този момент ГЕРБ демонстрират склонност към внезапни лупинги в позициите си по множество въпроси. Организаторите на протеста заявиха, че въпреки уверенията той ще се състои.

Цветан Цветанов направи изявление в същия дух след срещата си с гражданския инициативен комитет, който се бори срещу скандалните промени в Закона за електронните съобщения. Министърът обаче постави под условие решаването на този въпрос като поиска гаранции, че мобилните оператори ще предоставят на МВР поисканите данни до 2 часа. В приетия на първо четене законопроект срокът е 8 часа.

От "Виваком", "Глобул" и "Мобилтел" заявиха пред Mediapool, че не разполагат с техническата възможност да осигуряват данните за толкова кратък период и че дори сегашният срок от 8 часа е твърде кратък. Ако обаче все пак в закона се реши времето за предоставяне на информация да е 2 часа, за това ще са необходими допълнителни инвестиции и човешки ресурс. Държавата не е предвидила средства за компенсация на частните компании. Министерският съвет като вносител не е спазил и задълженията си по Закона за нормативните актове, който изисква задължителна финансова обосновка колко би струвало въвеждането на всяко ново законодателство.

"След изтичането на втория час трябва трябва да се въведат глоби", заяви от своя страна министър Цветанов. Той за пореден път се оплака, че операторите бавят с месеци разпечатките и по този начин възпрепятстват разкриването на престъпления.

От неправителствените организации не засегнаха този въпрос, който е от организационно естество и засяга единствено взаимоотношенията между министерството и операторите.

Интерфейсът вече е главоболие

Цветанов мотивира готовността за отстъпки с притесненията на гражданското общество от евентуални злоупотреби при директния достъп до данните. Той ги отдаде на "случващото се в последните 15-20 години – само голи обещания и реално нарушаване на човешките права".

"Ако се лишим от интерфейс, това е лишаването от едно главоболие, което ще седи като възможност някой, някъде, да смята, че може да се злоупотребява", добави министърът.

Докато обясняваше как МВР ще се лиши от интерфейса, Цветанов съобщи за разбита педофилска група, разпространявала порнографски снимки в Интернет на момичета между 12 и 14 години. Не стана ясно дали с обявяването на тази акция Цветанов показва как полицията може да работи и без да се ползва от тотален достъп до данните или е опит да се прехвърли отговорност върху протестиращите за всеки Интернет-престъпник занапред.

От Програма "Достъп до информация" (ПДИ) адмирираха готовността на управляващите да се откажат от директния достъп, както и предоставянето на данни да бъде само за тежки престъпления (до 5 години затвор).

Освен тези отстъпки, МВР анонсира готовност да оттегли подкрепата си за вечното запазване на информацията, свързана с наказателни производства.

След множество критики се възприе и идеята, че парламентарната подкомисия, която ще контролира тази дейност на МВР, трябва да уведомява гражданите при нарушаване на правата.

"Ние ще настояваме за конкретни решения. Държим гражданите да имат активно право на достъп до тази информация, а не само да бъдат уведомявани по преценка на комисията", коментира пред Mediapool адв. Александър Кашъмов от ПДИ.

Оспорваният закон вече мина на първо четене с гласовете само на ГЕРБ и "Атака". Синята коалиция, БСП, ДПС и независимите депутати са против и се заканиха, ако текстовете бъдат приети окончателно, да сезират Конституционния съд.

 Асен Генов, който е един от организаторите на протеста пред НС и участва в срещата с министър Цветанов, обяви по-късно в блога си: "Организацията на протеста продължава, защото точно сега е най-подходящият момент да отстоим исканията си и да доведем до отпадане на тези недемократични и ретроградни промени и да допринесем за създаване на приемлива за гражданското общество рамка, в която гарантираните от конституцията права ще бъдат наистина защитени".

Нереално кратки срокове

Кашъмов също призна, че решението за намаляването на срока за достъп до 2 часа е спорно. От ПДИ вече разкритикуваха управляващите, че внасят проектозакон без анализ на разходите за неговото прилагане.

"Два часа е нереално кратък срок. Нямаме софтуер и необходимите съоръжения. Осем часа също е кратко време, но съкращаването му 4 пъти е немислимо, защо са необходими инвестиции и човешки ресурс. Ако законът ни задължи, ще го направим, но това са доста сложни за изпълнение инвестиции и време", коментираха пред Mediapool от "Виваком".

"Нямаме ресурс да отговорим на това изискване и да гарантираме, че всички искания на МВР ще бъдат обработвани до 2 часа", заявиха от "Глобул". От М-Тел също казаха, че нямат технически капацитет за осигуряването на данните в искания срок. 

Споделяне

Още по темата

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?