ГЕРБ се поизсили: ще вдига антикризисно някои пенсии с 50 лв. месечно

Представители на основните политически партии се впуснаха в понеделник в "щедри предизборни обещания" в сферата на социалната политика, здравеопазването и образованието. Това стана на дебат по темата с представители на бизнеса. От НДСВ и опозиционните партии се обявиха за намаляване на осигурителната тежест, но за увеличение на заплатите не стана дума.

Докато трае кризата от ГЕРБ пък предлагат намаляване на социалните осигуровки с 5 на сто и увеличаване на пенсиите на хората над 75 години с 50 лева месечно, съобщи представителят на партията и кмет на Враца Тотю Младенов. Помолен за уточнение, той обясни, че увеличението с 50 лева на пенсиите няма да е еднократно или временна мярка, а ще е всеки месец. По думите му това това можело да стане с преразпределение на съществуващия финансов ресурс.

Щедрото обещание на ГЕРБ предизвика реакцията на участника в дебата от БСП - зам.-социалния министър Лазар Лазаров - който попита как ГЕРБ ще съвмести намаляването на осигурителната тежест с увеличаването на пенсии. "Как ще се раздават суми на калпак на хора над определена възраст и не води ли това до торпилиране на социално-осигурителната система?", попита още Лазаров. Младенов му отговори, че при криза най-важното е запазването на заетостта и именно заради това е важно бизнесът да се насърчи с намаляване на осигурителната тежест.

Иначе Лазаров се впусна да хвали успехите на БСП в социалната политика. "От седемте вота на недоверие към кабинета "Станишев" нито един не е за социалната политика", отбеляза той. Лазаров отчете, че през управленския мандат на неговата партия всички ангажименти в областта на социалната политика са изпълнени, като заетите са се увеличили с 359 хиляди души. По думите му дори в условията на икономическа криза увеличението на безработицата е незначително.

Христина Христова от НДСВ посочи, че през следващия мандат от нейната партия ще настояват платеното майчинство да стане 100% от работната заплата при 90% сега. "Много е важно да задържим данъчните нива и да намалим осигурителната тежест с нови 7.5%, но много плавно", коментира Христова.

От ДСБ и СДС също се обявиха за намаляване на социалните вноски, за да се увеличи събираемостта. От ДСБ обещаха помощ на нововъзникналите фирми и на тези, които правят иновации. Според представителя на ДСБ Радан Кънев антикризисните мерки на кабинета "Станишев" са за браншовете, които спонсорират БСП.

Хасан Адемов от ДПС пък изтъкна, че моделите на социално осигуряване трябва да бъдат дългосрочни, иначе се подлага на риск от срив системата. Той посочи, че неговата партия е за балансирана политика в данъчно-осигурителната сфера.

Здравеопазването: "Катастрофата на управляващите"

Управляващите получиха доста критики в частта за здравеопазването. Според Иван Колчаков от СДС "здравеопазването е голямата катастрофа на днешното управление". Борислав Китов от Движение "Напред" отбеляза, че през последните осем години в сектора не е направено почти нищо. Той се обяви Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) да се превърне в независима от държавата институция и да се възстанови и подобри договорното начало. По думите на Китов трябва да се обмисли и приеме регламентираното заплащане в лечебните заведения.

Всички политически сили поискаха повече пари за образование

Представители на всички политически сили, участвали в дебата, се обединиха около становището, че за научно-изследователска дейност трябва да се отделя не по-малко от 1% от БВП и да се увеличат средствата за образование. Всички бяха единодушни, че образованието трябва да е в тясна връзка с бизнеса.

Зам.-министърът на образованието Ваня Добрева отбеляза, че приоритет за БСП ще са науката и иновациите. От НДСВ смятат, че трябва да се привлече бизнесът за финансиране на научната дейност. Според Христова трябва да се доразвие фондът "Научни изследвания". НДСВ смята, че трябва да има нов модел на финансиране на висшите училища, както и по-голяма свобода при определянето на таксите.

За висшето образование от ГЕРБ предлагат промяна в начина на акредитация на университетите, навлизане на бизнеса в образованието. Тотю Младенов посочи, че е нужно законово да се регламентира навлизането на реномирани чужди университети в страната.

Радан Кънев заяви, че финансирането за науката трябва да дойде от административни реформи. Той добави, че са необходими данъчни и административни облекчения за млади фирми, за да инвестират в наука. Според Кънев трябва да има рейтингови системи и отпадане на висшите училища, чиито студенти не се реализират по специалността си. От СДС смятат, че бизнесът трябва да има възможност да прави поръчки за определено обучение.

От ДПС се обявиха за мандатност на ръководните органи в средното образование. "Средното и професионалното образование не трябва да създават дефицит на кадри в условията на пазарна икономика", отбеляза Хасан Адемов.