ГЕРБ "спасява" незаконни строежи срещу 30% от цената им

Депутати от ГЕРБ ще направят пореден опит да "спасят" незаконни строежи срещу плащане на санкция от 30 на сто от строителната им стойност. По този начин кметовете ще избегнат морални проблеми, свързани при събарянето на обитаеми къщи, тъй като често това е единствено жилище на потърпевшите, мотивират се вносителите на промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Инициативата е подета около година и половина преди местните избори през 2019 г.

Депутатите предлагат възможност за узаконяване на жилищни и смесени сгради със средно застрояване, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 5000 кв. м или с капацитет до 200 места за посетители. Узаконени могат да бъдат построени без документи къщи, вили, производствени сгради с до 50 работни места. Незаконното строителство и преустройство също ще може да бъде узаконено и за сгради, които са културни ценности с категория "ансамблово значение" и "за сведение".

Това е коренна промяна в политиката на ГЕРБ относно незаконните постройки. В първия и втория си мандат премиерът Бойко Борисов поде инициатива за събаряне на всички незаконни постройки. Акцията тръгна от схлупени бараки във вододайната зона на язовир "Искър", докато масивни къщи на брега на язовира останаха непокътнати.

 След това се насочи към незаконно пристроени постройки и надстроени етажи на къщи в стария град на Несебър и незаконно възникналото рибарско селище "Ченгене скеле" край Бургас, което изкара стотици на протести. Стигна се дори до събаряне на масивни къщи, като най-шумната акция беше в т.нар. "весело село", изникнало на брега на язовир "Ивайловград", като част от именията се оказаха собственост на митничари.

Това беше причината отново да се даде възможност за узаконяване на незаконни постройки, като последният срок за това изтече в края на ноември 2013 г. Интересът към узаконяването им обаче се оказа слаб, въпреки че тогава това ставаше без плащането на санкция.

Няма обобщени данни колко са незаконните строежи, но със сигурност са стотици хиляди. Голяма част от къщите в ромските махали в градовете са незаконни и съгласно ЗУТ подлежат на събаряне. Другият проблем са обособили се през годините рибарски селища или вили, построени край язовирите без строителни книжа.

Именно "цикличната амнистия" на незаконните строежи, която се извършва с периодични поправки в ЗУТ, е мотивирало депутатите от ГЕРБ отново да внесат такова предложение. "Създадената порочна практика подтиква гражданите към изграждането на незаконни строежи заради нагласата в обществото, че "някой ден ще удължат срока", сочат вносителите.

Новите условия за узаконяване

За да не бъдат съборени, а узаконени, строежите трябва да отговарят на подробния устройствен план. Той обаче може да бъде изменен, за да се съобрази със зданията, направени без строителни книжа.

Ще се събарят обаче постройки, които не отговарят на изискванията за отстояния от границите на имота или от съседни постройки. Няма да се допуска узаконяване и на строежи със съществени отклонения, както и на такива, които попадат в защитени територии или във вододайни зони.

Искането за узаконяване може да бъде направено от собственика на имота, в който има незаконната постройка, както и от лице или фирма, които имат право за строеж в чужд имот. Така според депутатите ще се избегне незаконното строителство в общински или частни имоти.

Глоба от 30% от строителната стойност на имота

За узаконяването на сградите ще се плаща глоба в размер на 30% от строителната стойност на имота. Тази стойност ще се определя от кмета на съответната община по методика, която трябва да бъде издадена от министъра на регионалното развитие. Освен това строежът трябва да бъде одобрен от инженер-проектанти.

Законопроектът предвижда още за незаконни имоти, които може да бъдат узаконени, да се плаща обезщетение при евентуално отчуждаване.

Възможността за узаконяване ще важи за постройки, направени след 1 април 2001 г., тъй като имотите без строителни книжа от преди тази дата, се смятат за търпими.

Приходите от глоби за признаване на незаконни постройки ще доведат до повече приходи в общинските бюджети, смятат вносителите. Според тях санкциите са достатъчно високи, за да не насърчават незаконното строителство и в същото време по-малки като разход от перспективата сградата да бъде съборена и построена наново, посочват депутатите от  ГЕРБ.

Те смятат, че възможността за узаконяване ще накара общините да следят по-изкъсо за незаконни строежи, защото в момента самите администрации нарочно бавели процедурите от морални съображения.

Мотивите на вносителите

Според вносителите от ГЕРБ, текстовете дават "възможност, която би разтоварила негативите, които генерират кметовете на общини, тъй като процедурите по премахване на незаконни постройки водят след себе си както тежки административни проблеми, така и проблеми от социално естество". Причината е, че "много често такива постройки са единствено жилище и процедурите влизат в противоречие с Европейската конвенция за правата на човека".

През април миналата година Европейският съд за правата на човека в Страсбург излезе с решение, в което настоя българското правителство да спре планираното от община Пловдив събаряне на къщи в пловдивската "Арман махала" до осигуряване на подходящи жилища за обитателите им.

Акции по заличаване на незаконни къщи в ромски махали, бе подета от различни общини, като най-запомнящите се акции бяха във варненския квартал "Максуда", Гърмен и Асеновград.

Инициативата получи одобрение и от коалиционния партньор "Обединени патриоти". Специално за рушенето на ромски къщи в Асеновград миналата година вицепремиерът Валери Симеонов се похвали с видео с багери в профила си във Фейсбук, придружено с думите: "Още 11 незаконни постройки са бутнати в циганската махала в Асеновград, включително монолитни тухлени къщи - изпълняваме обещанията си!".