ГЕРБ в нарушение на Закона за политическите партии

Две години след като Законът за политическите партии бе променен, се оказва, че дошлата на власт с ангажимента за спазване на реда управляващата формация ГЕРБ нарушава приетите текстове. Това показа проверка на Mediapool.

Оказва се, че мнозинството в парламента не поддържа публичния регистър на партията, според изискванията на нормативния акт.

Според чл. 29 от Закона за политическите партии в срок от две седмици от направено дарение към дадената формация, тя има ангажимент да въведе получената сума в своя регистър, публикуван на интернет-страницата на партията.

Според регистъра на ГЕРБ обаче последните дарения към партията са направени през 2009 година.

Проверка в отчета на управляващите, подаден пред Сметната палата, показва обаче, че през 2010 година те са имали парични и непарични дарения на стойност над 11 000 лева.

Потърсен за коментар за разминаването депутатът и член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ Димитър Главчев заяви, че принципно “трябва даренията да бъдат публикувани в регистъра, обаче не са там”.

“Това е вид сезиране на Изпълнителната комисия”, добави Главчев и поясни, че даренията също фигурират на сайта, но били публикувани в друга директория - “там, където сме публикували отчета, който сме подали пред Сметната палата, там са описани и даренията за 2010 година”.

ГЕРБ не получавали дарения през тази година

От думите на Главчев стана ясно още, че въпреки формалното нарушение в партията са спокойни, нищо че собствената им поправка в закона е прекрачена именно заради отчетените по някакъв начин дарения за миналата година.

По думите му обаче за 2011 година формацията не е получила никакви спонсорства. “Доколкото ми е известно, никой не е дарявал нищо на ГЕРБ тази година, така че за 2011 г. нарушения нямаме”, обясни Главчев.

РЗС, Атака, ДПС и партиите от Синята коалиция с отчет за 2010 г.

Сходен казус има и при партията на Яне Янев РЗС, която има публичен регистър само за 2010 година. От формацията заявиха пред Mediapool, че нарушение няма, защото до момента през настоящата година партията няма нито едно спонсорство.

“Към 29 юли дарения в РЗС не са постъпвали”, обясни Яне Янев, с което оправда липсата на регистър за 2011 г.

От националистическата партия на Волен Сидеров “Атака” пък имат данни за сключени договори със социологически агенции, както и дарителски отчет за 2009 и 2010 година. Никъде не е посочено има ли партията дарения за настоящата година.

Ако във финансовия ѝ отчет пред Сметната палата за 2011 година се окаже, че такива съществуват, то “Атака” също ще бъдат нарушители на закона, защото не са се вместили в двуседмичния срок.

В същата хипотеза влизат и вечните опоненти на националистите – ДПС. На интернет страницата на движението е публикуван финансов отчет за миналата година.

Същото важи и за двете формации от Синята коалиция, чийто финансови отчети са публикувани, но за миналата година. Ако те спазват стриктно закона, по логиката на нормативния акт към този момент дарения не би трябвало да имат.

БСП с крупни дарения

Оказва се, че изрядни в спазването на Закона за политическите партии са от БСП. Социалистите са и политическият субект с най-много спонсорства.

Левицата до края на миналия месец е вписала в регистъра си 158 дарители. Първото си дарение за годината социалистите са получили още на 3 януари 2011 година в размер на 300 лв. С най-крупно спонсорство през юли се е отчел лидерът на БСП в Пловдив Георги Гергов.

От 2009 г. политическите партии са задължени да водят публичен регистър. В него те трябва да вписват дарителите си, както и размерът, стойността и целта на направеното дарение или завещание. Законът ги задължава всяко дарение да бъде вписвано на интернет-страниците им в 14-дневен срок. Предвидена е и санкция за неизпълнение на това задължение - от 5 000 до 10 000 лв.

Подобен електронен регистър трябва да бъде направен и непосредствено преди изборите наесен. Той трябва да се контролира от Сметната палата, която от своя страна трябва да изработи софтуер, чрез който партиите да подават информация в най-кратки срокове.

Целта на регистъра е да направи по-прозрачна предизборната кампания. С подобен мотив бяха направени и промените за партийните регистри, залегнали в Закона за политическите партии.