ГЕРБ влезе във втора задкулисна игра с избора на конституционен съдия

Безпрецедентната институционална и конституционна криза, в която управляващите от ГЕРБ с лекота вкараха държавата покрай скандалния избор на Венета Марковска за член на Конституционния съд (КС), прерасна в нова задкулисна договорка – този път лично между премиера Бойко Борисов и лидера на СДС Емил Кабаиванов.

Премиерът отново игнорира призивите на Европейската комисия (ЕК) за провеждане на прозрачна и некомпрометирана процедура, която да доведе до изпълняване на изискването за съдии в КС да бъдат издигани само "юристи с високи професионални и нравствени качества". Този път Борисов буквално нареди на съпартийците си да гласуват "на сляпо" за кандидат на друга партия, която дори не може да разчита на депутатите си.

В понеделник Борисов анонсира предстоящото издигане на кандидатура от СДС, уточнявайки, че каквато и да е тя, депутатите от ГЕРБ щели да я подкрепят безпрекословно.

Тези действия дадоха знак, че българското общество и Брюксел няма да станат свидетели на принципна и публична процедура на дебат около качествата на новия номиниран. Вторият извод е, че лидерът на СДС Емил Кабаиванов е готов да влезе в ролята на "независимите" депутати, които крепят ГЕРБ в парламента и които издигнаха Венета Марковска.

В случая с Марковска ГЕРБ се оказа в здрава прегръдка с ДПС, независимите и част от БСП, което нагледно показа как успоредно с подготвящ се пореден вот на недоверие срещу правителството (искан от ДПС – бел. ред.), уж враждуващи партии могат да защитават безпринципни частни интереси.

Сега Борисов показа, че лично се е заел със задачата да потулва един отдавна излязъл от контрол скандал. Опитът му да вкара в играта СДС, чиито депутати не подкрепиха Марковска, бе твърде прозрачен. Борисов се опитва да прекара кашата през опозицията, но най-вероятно няма да успее.

Фрапантното в случая е, че след толкова много откровени абсурди, които сътвориха от ГЕРБ, лидерът им уверено ги тласка към следващия – под строй да гласуват за кандидат, издигнат от настоящото ръководство на СДС, известно с близките си отношения с Борисов. Отново без ясни мотиви. Но пък само няколко дни, след като братът на евентуалния кандидат-член на КС – Емил Стоянов, подаде оставка като евродепутат от ГЕРБ. И по-малко от година преди парламентарните избори, на които се очаква управляващите да регистрират чувствително по-скромни резултати от 2009 г.

Кандидатурата на бившия президент Петър Стоянов сама по себе си пък виси във въздуха, тъй като изобщо не е ясно дали той ще я приеме и кой всъщност ще я издигне в парламента. Предвид превърналото се в традиция разминаване между членовете на Националния изпълнителен съвет на СДС и депутатите на партията от ПГ на Синята коалиция.

На целия този фон безпрецедентното бламиране на влизането на Марковска в КС също е казус с неясен край. Докато Борисов и Кабаиванов договаряха продължението на водевила, тя подаде молба за пенсиониране до Висшия съдебен съвет (ВСС), с което формално даде заявка, че иска да сложи точка на случая. Но заради неизяснения ѝ все още от ВСС магистратски статут, въобще не се знае дали тя може да бъде освободена. Защото ако действително продължава да е съдия, това означава, че срещу нея тече проверка на Етичната комисия, която като нищо може да прерасне в дисциплинарно производство. Което пък е директна пречка кадровиците да уважат молбата ѝ за пенсиониране.

От друга страна дори и Марковска да бъде пратена в заслужен отдих, това съвсем не означава, че парламентът не трябва да отмени акта си, с който вече я избра за конституционен съдия. Правен факт, който макар и недовършен заради провалената ѝ клетва в КС, все още стои и вече бе коментиран от бивши конституционни съдии като непреодолима пречка пред парламента да избере неин "заместник".

Встрани от цялата тази каша остава ролята на прокуратурата, която в лицето на Бойко Найденов се ангажира в кратки срокове да доведе до някакъв резултат изненадващо появилото се разследване за корупция и търговия с влияние, по което "протича" сигнал срещу Марковска и приятеля ѝ Георги Георгиев.

Без отговор засега остава въпросът дали държавното обвинение ще прояви същата разсеяност и по отношение на новия кандидат-член на КС, забравяйки да изпрати на парламента всички данни, които има за него, ако изобщо има такива. Не е ясно и дали самото Народно събрание ще поиска подобна информация от разследващите или, както в първия случай, ще се задоволи с няколко декларативни справки, от които е видно, че срещу номинирания няма образувани досъдебни или дисциплинарни производства.

Единствено ясно от целия скандал изглежда намерението на ЕК да втълпи на родните власти, че трябва да спазват общоприетите стандарти при толкова отговорни държавни назначения. Дори и чрез изготвянето на извънреден мониторингов доклад, което изглежда все по-вероятно предвид заплитащия се правен нонсенс и задаващите се тежки спорове около предстоящия избор на главен прокурор.