ГЕРБ внася закон за такса от 1 лев върху горивата на "Нефтохим"

ГЕРБ обяви в петък проектозакона си за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива, анонсиран преди дни като въвеждане на такса лев върху произвежданите от " Лукойл Нефтохим" бензин и дизел, която да намали с толкова цените им.

Идеята бе представена от председателя на парламентарната енергийна комисия и бивш енергиен министър в първия кабинет на ГЕРБ Делян Добрев. Тя предвижда всички компании, които преработват или рафинират руски нефт, изнесен от Русия или внесен от другаде у нас, да са длъжни да правят вноска във Фонда за сигурност на електроенеригйната система (ФСЕС). Вноската ще е разликата между цената на европейския сорт петрол Брент и руския Юралс, взета от Средиземноморската борса.

По думите на Добрев разликата между двата сорта е 30-40 процента в полза на руския, а това намаление не се вижда по българските бензиностанции и потребителите плащат като за гориво от Брент.

Според изчисленията на ГЕРБ така "Лукойл Нефтохим" ще трябва да внася във ФСЕС над 100 млн. лв. месечно, а оттам те ще бъдат връщани на потребителите по сегашния механизъм за компенсиране на гражданите с 25 стотинки на литър.

В момента бензиностанциите, при издаване на касовите бележки, въвеждат номера на личния автомобил и клиентът плаща с 25 ст. на литър по-малко, а държавата възстановява тези пари на търговците на горива.

Намеренията на ГЕРБ-СДС са бъдещите компенсации, които според Добрев ще са около лев на литър, да важат и за фирмите, както и за транспорта и селското стопанство. Те обаче ще продължават да се дават само при зареждане на обикновени горива, не и на премиум бензин и дизел.

"Сега с пари от бюджета се плащаше на "Литаско" (собственикът на бургаската рафинерия)." Единственият, който печели от дерогацията (за забрана на внос ана руски петрол), осигурена от правителството на "Продължаваме промяната", са руските компании. Нашата цел е дерогацията да не облагодетелства руските компании и тези 3 .5 млрд. лв. годишно да не отиват в Швейцария, а да са за всички потребители в България", заяви Делян Добрев.

Той обаче не вижда нищо лошо в това рафинерията да продължи да изнася в ЕС и в трети страни произведените от руския петрол горива.

Кабинетът на Кирил Петков забрани този експорт от 5 декември, когато влиза в сила европейският регламент за ограничаването на вноса на руски петрол в Евросъюза. Служебното правителство обаче смята да отмени решението на предшествениците си независимо, че от Брюксел ясно заявиха, че на България е дадена дерогация за вноса на руски петрол, за да защити вътрешния си пазар, а не да реекспортира горива с руски произход. Според експерти отмяна на забраната за този износ може да доведе наказателна процедура и дори съд за България от страна на ЕК.

"Този закон не третира износа, не касее и вноса на горива, които са осоло 40 процента от български япазар", заяви Добрев и отбеляза, че ГЕРБ също смята, че регаламентът на ЕК не ограничава износа на горива от "Нефтохим".

"Намеренията на служебния кабинет са добри", смята той, но според него те следвали прекалено тясно еврорегламента, а той не третира българската ситуация с работата на ишлеме и затова не работи механизмът на ЕК.

Депутатът на ГЕРБ заяви, че обявеният сега за обществено обсъждане проектозакон, който щял да бъде внесен в Народното събрание идната седмица, имал подкрепата на служебния кабинет, а текстовете в него са съгласувани с митниците и финансовото ведомство.

"Ако този закон не бъде приет и не успеем да прехвърлим ползите от дерогацията към българското общество, няма смисъл от тази дерогация. Ако не бъде приет, ще внесем проект, задължаващ кабинета да се откаже от дерогациите и като ще плащаме като за Брент, поне да зареждаме с Брент", заяви още Добрев пред журналисти в парламента.

Още в неделя той обяви, че онези, които не подкрепят предложението им, са лобисти на "Лукойл"

Според депутата Лъчезар Борисов, който бе зам.-министър, а после и министър на икономиката в третия кабинет на ГЕРБ, законопроектът ще постигне две цели – компенсиране на потребителите, запазване конкуренцията на бизнеса и покупателната способност на населението.

"В експертната група видяхме недостатъци в еврорегламента, защото непълно покрива българския казус с работа на ишлеме. Изземането на свръхпечалбите е разписано тук", заяви Борисов.

Това обаче е фиксирано и във внесените от Министерския съвет и одобрени на първо четене в бюджетната комисия 33% облагане на свръхпечалбите на фирмите, занимаващи се с нефт, природен газ и въглища.