Герджиков: Скритите данъци за бизнеса скочили драстично

Скритите данъци за фирмите под формата на различни такси са се увеличили през последните години с 40 процента, макар редица правителства да обявяват периодично, че предприемат облекчения за малките фирми. Това стана ясно от думите на служебния премиер Огнян Герджиков, който се включи в петък във форум "Пътна карта на бизнеса – 2017", организирана от Българската стопанска камара (БСК) и с участието на депутати от ГЕРБ, БСП и ДПС.

Той обяви пред представителите на бизнеса, че кабинетът подготвя намаляване на административната тежест за бизнеса за да подобри климата за инвестиции.

"В много области все повече се увеличават фискалните тежести върху бизнеса. Всяка година се предвиждат все повече приходи от такси - 40 процента за последните три години. И те се явяват скрити данъци - трябва да са разходооправдани, а в много случаи не е така. Агенцията по вписванията, например, има 16,2 млн. бюджет, а за м. г., а е събрала 58 млн. лв. от такси. И те отиват за допълнително материално стимулиране и в бюджета", заяви министър-председателят.

По думите му създадената за облекчаването на административната тежест група е почти готова с предложението си за редуциране на таксите.

Административната реформа и свързаната с нея корупция вече стават неконтролируем процес, при който администрацията е непрекъснато в реформа, но резултати няма, отбеляза по време на дискусията Руслан Стефанов, директор в Центъра за изследване на демокрацията.

Според него това вече е системен проблем, който трябва да се решава със системна политика в продължение на години. Около 1/3 от администрацията има контролни функции, а годишно се правят около 400 хил. проверки, което на практика представлява непрекъснат тормоз на бизнеса, а в стремежа си да реши този проблем, бизнесът намалява конкурентността си, каза още Стефанов. В ЕС 80 на сто от административния ресурс е зает с предварителна оценка на риска в даден проект, останалите 20 на сто - с реализацията му. У нас това съотношение е обратното, посочи директорът на организацията.

Герджиков коментира пред бизнеса още, че няма пречки България да поиска влизане в еврозоната и задължителното преди това приемане в "чакалнята" - ERM2.

За запазване на данъчната тежест се обявиха представителите на ГЕРБ, БСП и ДПС.

Жельо Бойчев от БСП разкритикува последното правителство на ГЕРБ за неизпълнението на инвестиционната му програма за миналата година. Двата милиарда нереализирани капиталови разходи по думите му са пропуснати възможности за икономически растеж. Като ангажимент на левицата той изтъкна политиката по поддържане на балансирани бюджети, но само когато с постигането на тази цел не се нарушава социалната справедливост.

Петър Чобанов от ДПС обяви, че партията му оценява досегашната данъчна система като благоприятна за икономическото развитие и обяви ангажимента на партията си да работят за нейното запазване. Той потвърди и твърдата позиция за запазване на валутния борд до влизане на България в еврозоната, когато и да се случи това.

Делян Добрев от ГЕРБ коментира, че бюджетът е станал твърде зависим от европейските субсидии и това може да се окаже проблем след 2020 г., когато страната ни няма да получава твърди суми, а ще се конкурира с другите членки за финансиране на своите проекти.

Финансистът Любомир Дацов от Фискалния съвет препоръча да не се предприемат стъпки за намаляване на данъчната тежест, каквито обявиха редица партии. Според него е необходимо по-добро управление на публичните разходи, особено на инвестиционните.

"Ако и в добри времена се води политика на бюджетни дефицити, това ще означава, че в криза те ще растат. При отворена икономика ефектите от фискалната експанзия с цел стимулиране на икономиката са нулеви. Тя води до увеличаване на задлъжнялостта, а точно дълговете са в основата на трудностите в проблемните държави", посочи Дацов.

Представителите на БСП и ДПС - Жельо Бойчев и Петър Чобанов, призоваха да се разследват виновните за финансовите санкции на общините за нарушения в обществените поръчки по европроекти. Двамата политици обаче не подкрепиха представители на местната власт, които им препоръчаха хазната да не плаща санкциите на кметствата и бъдещото ново правителство дори да направи актуализация на Бюджет 2017. Общите финансови корекции са за над 330 млн. лв., които на 30 октомври 2016-а година правителството на Бойко Борисов реши бюджетът да изплати, за да не фалират кметствата.

"Деликатен е въпросът. Той обаче не трябва да се ползва за саниране на вината и отговорността. В същото време това натоварване не може да се понесе от бюджетите на самите общини. Категорично обаче трябва да се търси отговорност за злоупотребата до край", коментира бившият финансов министър от кабинета "Орешарски" Петър Чобанов. Жельо Бойчев на свой ред смята, че трябва да има централни органи по възлагане на обществените поръчки. Чобанов подкрепи идеята с думите, че ова е директно проявление на идеята на ДПС за разделяне на възложителя от този, който побеждава в търга.