Герхард Шрьодер жъне ирония и сарказъм в Германия

Рядко медиите в Германия са толкова единодушни по някой въпрос от публичния живот, както при отразяването на последната изява на бившия канцлер.

По традиция в голямата бална зала на луксозния берлински хотел “Адлон” в началото на годината се провежда дискусионен форум на тема “Стратегия и партньорство между Германия и Русия“. Интересът сред политическия и медиен елит на столицата бе голям, а аудиторията – доста активна.

Домакин на форума бе реномираният мозъчен тръст “Дружество за външна политика“, а основен организатор - известният политолог от руски произход Александър Рар, неформален съветник на предишното германско правителство, автор на най-положителната биография за Владимир Путин на Запад и желан гост в тесния кръг чуждестранни журналисти, които руският президент кани в Кремъл на закуска. Неотдавна по време на съвместно участие в тв-дискусия запитах г-н Рар, дали има нещо общо с руската Академия АБОП. Политологът уточни, че единствената му връзка с академията бил орденът, с който тя го е отличила.

Едва ли може да се каже, че изборът на двамата участници на подиума в хотел “Адлон” е бил продиктуван от желание за оспорван диалог и конкурентно излагане на различни гледни точки за днешна Русия и Германия. Единият бе Игор Шувалов от Москва, най-близкият икономически съветник на Путин, другият – Герхард Шрьодер, бивш канцлер на Германия, сегашен шеф на Надзорния съвет на дъщерна фирма на “Газпром” и, както многократно даде да се разбере на проявата в Берлин, страстен поклонник на историческия принос на Владимир Путин.

Всъщност след пространното експозе на Герхард Шрьодер за московския гост почти не остана какво да допълни, така че той можеше да се концентрира повече върху отговори на не винаги приятните въпроси от публиката. Бившият канцлер бе в стихията си – с ентусиазирано сипещите се похвали за руската енергийна политика, за постигнатото от руския президент за последните години и със също толкова неумерено изобличаване на късогледата политика на Запада към Русия и на необоснованите критици на Путин в германските медии.

Началото на 90-те години, времето, което за мнозина бе период на плаха демократизация в  Русия, за бившия канцлер е преди всичко периодът, в който страната била потънала в разруха и грабежи. Само на Владимир Путин Западът трябва да е благодарен, че не се е стигнало до гигантска катастрофа. Путин донесъл стабилност във вътрешната и във външната политика, под неговото ръководство Москва “изгражда днес правовата държава“.

Основната задача на Шрьодер обаче очевидно е лобизмът в полза на неговия работодател. Без да спомене и дума за критиката на Полша и на балтийските държави към енергийните договори между Германия и Русия, той се впусна в разсъждения за почти пълната зависимост на Запада от руските енергийни доставки и за важността на “възможно най-тясното преплитане“ между Русия и Европа.

На въпрос защо Русия все още не ратифицира европейската енергийна харта, служителят на “Газпром” Шрьодер препоръча на европейците да се заемат първо със собствените проблеми. И в Европа не били изчистени още всички въпроси около правата на собственост върху тръбите. Откъде на къде трябвало да се очаква Русия първа да прави отстъпки?

Когато дойде ред на съветника Шувалов, той сърдечно благодари на Шрьодер за всичко казано. Според него в момента Русия е отличникът сред развитите държави. Затова не било чудно, че ѝ завиждат. Въпросите към него бързо се концентрираха върху разследването на убийствата на Ана Политковска и Александър Литвиненко. “За нас тези убийства са провокация, има силни групировки, които са се обединили помежду си и водят по този начин постоянно настъпление срещу политическия курс на президента и срещу него самия“, каза Шувалов.

Тук думата отново взе бившият канцлер. Той критикува западните медии за техните прибързани заключения и обвинения срещу руското ръководство, но най-вече е недоволен от британските власти. Нечувано било британският вътрешен министър да обяви изпращането на следователи в Москва без да попита първо Кремъл дали е съгласен. Сп. “Шпигел“ написа по този повод, че защитата на Путин от журналисти и други критици, като че ли се превръща в “ерзацдрога“ за бившия канцлер.

Във връзка с убийството на Политковская Шрьодер каза следното: “Журналисти загиват за съжаление много често. Това става и в други страни, но кой знае защо тогава никой не се опитва да обвинява правителствата. В Русия обаче каквото и да се случи – все на Путин му го приписват“. Една след друга той реди критики срещу САЩ за тяхната външна политика и похвали за свободата на словото и за критичния дух, който цари в руските медии.

Начинът на изразяване на бившия германски канцлер все повече напомня школовката на официалните руски институции. Може би ненапразно “Шпигел“ го нарича вече “отличникът на Путин“. Вместо израза “нарушения на правата на човека“ например, който му подават на няколко пъти разгневени слушатели от залата, Шрьодер използва също както и Шувалов обтекаеми формулировки като “дефицити“ и “трудности“, с които на Русия ѝ предстои да се справи.

Реакциите на германските медии на очакваната с интерес публична поява на Шрьодер варират от ирония до сарказъм. “Шпигел“ учудено констатира, че бившият канцлер се вживява в ролята на прессекретар на Путин и пита буквално какво може да е станало с този човек. Обяснението списанието намира в материалните изгоди, които Шрьодер получава на новата си длъжност.

Близкият по-скоро до социалдемократите “Щерн“ нарича бившия канцлер “Човекът на Путин“, определя появата му като чиста проба лобизъм и иронизира над страстта, с която той предупреждава Запада “да не дразни“ Русия.

Още по-информативни са някои коментари в малкото независими от Кремъл руски медии. Сред тях прави впечатление интервю с известния политолог Станислав Белковски, което излъчи вчера радио “Свобода”. Той търси отговор на въпроса, защо в момента руското ръководство така силно се опитва да влияе на западното обществено мнение. Убийствата на Политковская и Литвиненко според него са нанесли огромна вреда на репутацията на Путин. Подчертавайки, че не вярва, самият Путин да е поръчител на тези убийства, Белковски смята, че “конспиративното съзнание“, което властва днес в Кремъл, деформира начина на мислене на ръководството. Тъй като самите те са убедени, че всичко зависи единствено от парите, че на света не съществуват никакви други ценности, интереси или идеали, ръководителите на Русия смятат, че срещу тях е в ход заговор на мощни врагове, които искат да им навредят. За тях олигарсите Березовски или Гусински не са достатъчно силни конкуренти, за да организират толкова сложно престъпление с добре премислен публичен ефект. Според Белковски, вътре в себе си Путин вероятно подозира транснационални корпорации, конкуренти на “Газпром” като “Шел”, например, които той “благополучно прогонил“ от проекта Сахалин-2.

Срещата в Германия непосредствено преди посещението на канцлера Меркел в Москва, има според Белковски съществена роля в стратегията на Владимир Путин. Президентът проявява към Германия приоритетен интерес. Той е убеден, казва руският политолог, че ако удовлетвори определени финансови интереси на германския елит, този елит ще е готов да го приеме изцяло – заедно с целия товар от проблеми, въпреки имиджа му, въпреки репутацията му и въпреки психологическите проблеми свързани с личността на Путин.

Очевидно е, казва в заключение на своето интервю Станислав Белковски, че Германия е страната, в която Путин се готви да живее след своята оставка. В Германия, казва руският политолог, Путин притежава значителна по обем недвижима собственост и затова за него е така важно съдействието, което му оказва неговият приятел Герхард Шрьодер.

Впрочем, както току що научавам от германския разследващ публицист Юрген Рот, следственото дело на прокуратурата в Дармщадт срещу регистрираната в Хесен фирма СПАГ АГ по подозрение в пране на пари на престъпна руска групировка, продължава да е отворено. Това е същата фирма, сред чийто учредители, съгласно публикации в немските медии, е и тогавашният вицекмет на Санкт Петербург Владимир Путин.

Други материали от автора може да намерите на блоговете www.de-zorata.de и www.de-zorata.de/blog