Германия - победител без лидери

Германия - победител без лидери

Ето, че спечелихме световната купа на ФИФА. Ако добавим този трофей към настоящите икономически свръхпостижения на страната, можем да започнем нова ера на германска доминация и то не само в световния футбол. Обаче все още има една област, в която немците нямат превъзходство: в глобалната политика страната е второстепенна сила. Нейната армия е далеч по-малобройна от тази на Франция и на Обединеното кралство, а Германия проявява слаб интерес да промени това.

През юни, само дни след като САЩ смъмриха ЕС, че не прави достатъчно за световната сигурност, германският парламент гласува за орязване на бюджета за отбрана с около 800 милиона евро. Така че дали победата на стадион "Маракана" ще преодолее нашето нежелание да поемем водачеството?

Разбира се, футболният успех няма много общо нито с икономическите успехи, нито с политическото влияние. Само погледнете Испания, чийто отбор доминираше в световния футбол по време на най-големите кризи в историята ѝ. Бразилия, въпреки някои печални представяния през тази година, все още е с най-успешния национален отбор, но не може да се каже, че е била политически гигант през повечето години от своето съществуване.

Обаче футболът има силата да променя самоусещането на държавите и вследствие на това - начина, по който те се държат на световната сцена. Чувството на спокоен и всеобщ патриотизъм, проявило се в Германия по време на Световното първенство по футбол през 2006 г., което ще се запомни с жизнерадостната си атмосфера, предизвика изненада у наблюдателите - вкл. у мнозина германци - и създаде нова представа за страната, която не е доминирана от Аушвиц и есесовските униформи. За пръв път чужденците не задаваха неудобни въпроси за войната, а ни поздравяваха за гостоприемството и красотата на нашите градове.

Все пак ако си домакин или победител в Световната купа, това няма да премахне - и с основание - вината за Холокоста и спомена за двете загубени войни. Този опит е създал у германците неохота към политическите рискове и той обяснява защо надделяваха такива прагматични (някой би казал направо скучни) политици като Ангела Меркел и Хелмут Кол.

Нещо повече - с икономика, движена от износа, неотменимият интерес на страната е да не обижда народите, които купуват от нас, и най-вече да не дразни лидерите им. Така че заради своята история и безусловния си личен интерес Германия едва ли ще се надигне и ще стане световен лидер. Това е добре както за Германия, така и за света.

Начинът по който "националманшафт"-ът изигра този турнир добре съответства на начина, по който Германия се държи в световната политика. Преди финала Филип Лам и Бастиан Швайнщайгер бяха критикувани за липсата на лични качества да бъдат родени Fuhrungsspieler (водещи играчи, лидери на отбора), подобно на германски играчи в миналото - свадливият Щефан Ефенберг и напереният Лотар Матеус. Лам контрира, че такива "водачи на глутница" нямат място в съвременния футбол. "Днес ние споделяме отговорностите", обясни той.

Това мислене изглежда властва в германската политика. Меркел, подобно на Лам, е екипен играч, който се отвращава от показността. Соловите акции като обречените на неуспех опити на Дейвид Камерън да попречи на избирането на Жан-Клод-Юнкер за председател на Европейската комисия са неприсъщи за нея. И въпреки че британската преса обича да обрисува Меркел като "желязната фрау", тя не е всемогъщ водач, независим от икономическата мощ на Германия. Както в съвременният футбол, в днешния глобален порядък с изникващите нови сили Китай, Индия и Бразилия вече няма място за самотни лидери. Германия, отстъпила през 2009 г. на Китай титлата "световен шампион в експорта", отчасти осъзнава това.

Както показа катастрофата с войната в Ирак, никога нищо добро не произлиза от страна, която надценява своя ресурс, влияние и лидерство. Днешният свят е лишен не само от лидери, но и от добра екипна работа. Може да изглежда по-малко впечатляващо, отколкото да има една могъща държава, която да доминира на полето, но в крайна сметка както отборите, изградени около Лионел Меси, Кристиано Роналдо или Неймар, така и политическите сделки и редът, създадени по този начин, са крехки конструкции. Екипът винаги ще бъде по-силен.

По БТА

Още по темата
Още от Свят

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?