Германия е длъжна да защити еврото*

Финансовите пазари мразят несигурността; заради нея те сега са в кризисен режим. Правителствата от еврозоната предприеха някои важни стъпки във вярната посока, за да решат кризата на еврото, но очевидно те не отидоха достатъчно далеч, за да успокоят пазарите.

На срещата си на 21 юли европейските лидери приеха комплект от половинчати мерки. Те възприеха принципа, че тяхната нова финансова агенция, Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС), трябва да отговаря за проблемите с платежоспособността, но пропуснаха да увеличат размера на този фонд. Това попречи за установяването на един будещ доверие финансов орган на еврозоната. Освен това новият механизъм няма да бъде действащ поне до септември. Междувременно единственият начин да се предотврати колапсът в цените на облигациите, издавани от няколко европейски страни, ще бъде предоставянето на ликвидност от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ).

По същия начин европейските лидери разшириха компетенциите на ЕФФС по отношение платежността на банките, но се въздържаха да прехвърлят банковия надзор от национално на европейско ниво. Те освен това предоставиха пакет от нови мерки в подкрепа на Гърция, без обаче да предложат убедителна аргументация, че спасителната операция може да успее: те договориха участието на притежатели на облигационни бонове в гръцкия спасителен пакет, но тази договореност облагодетества повече банките, отколкото Гърция.

Може би най-обезпокоително е, че Европа най-накрая призна следвания от дълго време от Международния валутен фонд принцип, че държавите със спасителни програми не трябва да бъдат наказвани чрез лихвите, но приложението на този принцип не бе разпростряно и върху страните, които все още нямат такива програми. В резултат на това Испания и Италия трябва да плащат много повече за собствените си заеми от това, което получават от Гърция. Това им дава правото да се оттеглят от спасяването на Гърция, с което перспективата спасителният пакет да се разпадне нараства. Разпознавайки тази възможност, финансовите пазари повишиха рисковата премия за испанските и италианските облигации до неустойчиви нива. Интервенцията на ЕЦБ помогна, но тя не лекува проблема.

Ситуацията става нетърпима. Властите се опитват да печелят време, но времето изтича. Кризата бързо наближава кулминационната си точка.

Германия и другите страни от еврозоната с най-високия кредитен рейтинг ААА ще трябва да решат дали са склонни да рискуват доверието в себе си, за да дадат възможност на Испания и Италия да рефинансират дълговете си на поносими лихвени нива. В противен случай Испания и Италия ще бъдат тласнати неумолимо към програми за спасяване. Накратко, Германия и другите страни с рейтинг ААА са задължени да се споразумеят за режим на еврооблигации в една или друга форма. Иначе еврото ще се сгромоляса.

Трябва да признаем, че банкрутът или напускането на еврозоната дори и на малка страна като Гърция ще предизвика банкова криза сравнима с кризата, причинена от Голямата депресия. Въпросът вече не е дали си заслужава да има обща валута. Еврото съществува и неговото рухване ще доведе до неизчислими загуби за банковата система. Тъй че изборът, пред който е изправена Германия, е повече от очевиден – и, колкото по-дълго бъде отлаган той, толкова по-висока става цената му.
Произходът на еврокризата е в решението на канцлера Ангела Меркел, взето вследствие на банкрута на „Лемън Брадърс” през септември 2008 г., че гаранцията срещу следващи банкрути не трябва да идва от Европейския съюз, а от по отделно от всяка страна. И в германското отлагане, което задълбочи гръцката криза и предизвика заразяване, превърнало я в екзистенциална криза за Европа.

Само Германия може да обърне динамиката на дезинтеграцията в Европа. Това няма да стане лесно: въпреки всичко, когато взе съдбоносното си решение, Меркел разчиташе правилно обществените настроения в Германия, а оттогава досега вътрешнополитическата атмосфера стана още по-враждебна за разширяване на доверието към останалата част от Европа.

Меркел може да преодолее политическата съпротива само в кризисна атмосфера и само на малки стъпки. Следващата стъпка изглежда ще е увеличаване на ЕФФС; но, докато тази стъпка бъде направена, ААА рейтингът на Франция може да бъде заплашен. Всъщност, докато Германия се съгласи да приеме режима на еврооблигации, нейният собствен рейтинг ААА може да бъде изправен пред риск.

Единственият начин за излизане от този капан е Европа да действа като предвижда реакциите на финансовите пазари, а не като отстъпва на техния натиск посфактум. Това ще изисква интензивен дебат, особено в Германия, която като най-голяма икономика в ЕС бе изтласкана на решаващата за бъдещето на Европа позиция.

Това е роля, която Германия се страеше да отбягва, а и сега не е склонна да приеме. Но Германия няма избор. Един провал на еврото ще предизвика банкова криза, контролът върху която не би бил по силите на световните финансови институции. Колкото по-дълго Германия отказва да го признае, толкова по-висока ще е цената, която тя ще трябва да плати.

*Текстът е предоставен от Project Syndicate и публикуван от Ройтерс.