Германия е похарчила рекордните 23 милиарда евро миналата година, за да улесни интеграцията на над 1 млн. бежанци на своя територия и да се бори с причините за миграция от чужбина, показва правителствен документ, с който агенция Ройтерс разполага.
Разходите бележат ръст от почти 11 процента в сравнение с 20.8 млрд. евро, похарчени за тези цели предишната година, сочи докладът, подготвен от финансовото министерство.
Канцлерът Ангела Меркел нееднократно защити решението си от 2015 г. да отвори германските граници за стотици хиляди бежанци, бягащи от война, основно от мюсюлмански страни, като хуманитарна необходимост. Оттогава досега обаче Германия се стреми да предотврати подобна масова миграция, опитвайки се да се справи с причините за нея.
През 2018 г. правителството е похарчило общо 7.9 млрд евро за мерки, целящи да държат мигрантите извън Европейския съюз и да подобрят условията за живот в техните страни. Изхарчените за това пари са с 16% в сравнение с 2017 г.
16-те германски провинции, които отговарят за приема и интеграцията на пристигащите от държави като Сирия, Ирак и Афганистан, са получили 7.5 млрд. евро от федералното правителство миналата година – с 14 повече от 2017 г.
Алис Вайдел, парламентарен лидер на крайнодясната "Алтернатива за Германия", критикува правителството на Меркел, че е изхарчило милиарди за бежанци, заявявайки: "Това е скъпо струващо празненство за "Добре дошли" за сметка на гражданите".
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Трета част
Без европейското членство и финансиране България е обречена на вегетация. Решаващото и освобождаване от руската хватка и качественото и въздигане може да стане с помощта на естествената и съюзница и защитничка Германия. В същото време почти целокупно германският истаблишмънт лобира срещу антируските санкции. Най-обикновена алчност му пречи да обяви края на илюзиите относно "империята на злото". Заповеднически го тласка да използва малките страни като разменна монета за груповия си …
интерес. Изоставените "фронтови" държави съвсем сами се борят срещу хибридната експанзия. Сред все по-разочароващите се източноевропейци се усеща потискаща умора от безплодното очакване препатилите германци да се вземат в ръце.
През двадесети век Колелото на Съдбата прегази Германия заради нейната прусашка арогантност. Сега изпъква друго отблъскващо качество. Фаталната себичност на голям брой германски индустриалци, акционери и политици няма как да не докара бедствие. Когато се обърне колата, пътища много: високоотговорни фактори, дегизирани с маската на държавническа загриженост, ще дават пространни интервюта. Пост фактум ще хвърчат оставки. Много стопански субекти ще се отърват с лека уплаха. За някои развръзката ще има есхатологичен характер. И циклонът на продължителна, тежка рецесия ще отнесе като балон с райски газ сладникавия рефрен "Ах, тази чудесна смес от растеж и социално благополучие...". А от германско затягане на коланите до скарване с относително охолна Франция има само една крачка. И след кошмарно пробуждане слисаната Европа може да се намери отново в деветнайсти век...
Плочките на доминото са подредени в редица. Някъде "черен лебед" разперва антрацитени крила. За да бъдат посрещнати във всеоръжие предизвикателствата на времето, възниква необходимостта от три универсални мерки.
Преосмисляне. Пренасочване. Нов подход.
https://practic-sofia.blogspot.com/
Втора част
През деветдесетте години без никакво двоумение групово кривнаха настрани именити стълбове на германското стопанство. Парите не миришат: още преди световната криза знакови финансови институции и промишлени компании станаха антистандарти на западните принципи. Германски водещи икономически и политически дейци намериха общ език с постсъветските олигарси и "нови дворяни" още по-лесно, отколкото с предшествениците им. Някогашната концепция за конвергенция на системите се изроди в колаборационистка …
симбиоза. "Ост-Аусшус"...
Около четири хиляди и седемстотин германски фирми оперират в Русия и като от Рог на изобилието изсипват върху "източните партньори" най-доброто, с което разполагат.Трите измършавели кита на руската икономика - енергетиката, добивната промишленост и военно-промишленият комплекс - не биха могли да съхранят плавателната си способност без германска помощ.
Първа част
Обединена Германия се оказа относно източните си съседи в положението на Съединените щати спрямо нея самата през далечната четиридесет и пета година. Нейната силна позиция и осигуряваше възможността да продължи еквивалента на "Плана Маршал" за източноевропейските нации. Германско дългосрочно влагане на многоцелеви капитали, основано върху изстрадана пазарна интелигентност във "фронтовите" държави, разположени между Балтийско и Черно море, щеше да ги укрепи като западен бастион, …
с лекота отбиващ всяко хибридно кремълско домогване. Така щеше да бъде постигната и съкровена национална цел: постепенното повишаване на западащата германска конкурентоспособност, навреме подсилена с източна креативност и жажда за пазарна изява. Нямаше да бъде трудно: германският тип капитализъм за разлика от англо-американския либерален модел стои много близо до бившия комунистически свят - не само географски, а и в психологически и идеологически план. Федерализацията на Европа щеше да се развие като естествен процес, а не да буксува с десетилетия под евробюрократски заклинания и междуправителствени препирни.