Германия подкрепи искането на бизнеса за санкции срещу Будапеща

Тринадесет европейски компании изпратиха писмо до Европейската комисия с искане за санкции срещу Унгария заради въведените специални данъци върху чуждите инвестиции. Протестът, подкрепен официално от германското правителство, съвпада с поемането на ротационното председателство на Европейския съюз от Унгария и задълбочава конфликтите на страната с европейските ѝ партньори заради оспорвания медиен закон.

В писмото от пет страници, адресирано до председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, 13-те компании настояват Брюксел да "убеди унгарското правителство колко важно е да има стабилни законодателни условия за инвеститорите" и да накара Будапеща да "оттегли несправедливите данъци".

Германският икономически министър Райнер Брюдерле заяви в понеделник, че застава зад искането на 13-те водещи европейски компании, повечето от които германски, да се блокират новите данъчни закони в Унгария.

В интервю за "Зюддойче цайтунг" той отбелязва, че новата данъчна тежест, която ще важи на първо място за чуждите фирми, принципно противоречи на правилата за европейския вътрешен пазар.

Унгария едва избегна банкрута в края на 2008 година благодарение на 20 милиарда евро от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ).

В замяна на това Будапеща обеща да намали дефицита си под 3% през 2011 г.

Проблемът за премиера Виктор Орбан е, че той бе избран в началото на 2010 г. заради обещанията си да намали данъците. Това наложи да се търсят други начини за запълване на дупката в публичните финанси. Орбан нареди да се национализират активите на унгарските частни пенсионни фондове и обложи с т.нар. "кризисни" данъци сектори като банковото дело, телекомуникациите, енергетиката и търговията. ЕС и МВФ смятат, че тези мерки са с твърде краткосрочен ефект.

Германският икономически министър, който е член на подкрепящата бизнеса Свободна демократична партия, заяви, че Германия следи ситуацията с голямо притеснение и че ще повдигне въпроса по време среща с унгарския му колега Тамаш Фелеги по-късно този месец.

В писмо до Барозу компании като германската RWE, чешката CEZ, австрийската OMV, финансовата група ING, "Дойче телеком" и др. се оплакват, че новите данъци, целящи да вкарат 1.3 млрд. евро в унгарския бюджет, засягат фактически само тези сектори от икономиката като енергетика, телекомуникации, финансови услуги и търговия, които са доминирани от чужди компании. В същото време унгарските фирми демонстративно са освободени от този вид данък. В писмото се казва, че "Дойче телеком" може да загуби до 100 млн. евро в резултат на новите данъци.

Представител на ЕК заяви пред германския в. "Зюддойче цайтунг", че Брюксел внимателно проучва жалбата и ако се изясни, че Будапеща е нарушила европейските норми, ще бъде задействана официална процедура, която може да доведе до дела за нарушаване на договора на ЕС.

Унгария пое ротационното председателство на ЕС от 1 януари тази година, на фона на остри критики срещу въведения нов медиен закон, който дава права на медийния надзорен орган да санкционира медии за публикуване или излъчване на материали, които "не са политически балансирани" или накърняват "човешкото достойнство".

В редакционен коментар, озаглавен "Путинизация на Унгария", авторитетният американски вестник "Вашингтон пост" писа на 26 декември, че ЕС вероятно съжалява за ротационното унгарско председателство.

Медийният контролен орган в Унгария ще бъде ръководен от членове на партията на Орбан и ще има право да проверява документи и да принуждава журналистите да разкриват своите източници по въпроси, свързани с националната сигурност.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) разкритикува закона и го обяви за заплаха за свободата на пресата. Европейският парламент и страни като Германия също отправиха открити критики.