Германия се опитва да засили позициите си в ЕС


Жанина Драгостинова, Берлин
27 април 2001

От 33-те високопоставени служители на Европейската комисия само четирима са германци. Останалите места са заети предимно от французи и англичани. Този факт явно е разтревожил Германия, тъй като броят на ръководителите на генералните дирекции в Брюксел се възприема като мярка за престиж и влияние.

Трябва да бъде съблюдавано географското равновесие, казва пред вестник "Ди велт" германската представителка в ЕК Михаеле Шрайер. Според неофициалната квота за национално представителство на Германия трябва да се падат шест или седем поста начело на генералните дирекции - точно толкова колкото на Франция и Великобритания.

Според "Ди велт" правителството на Шрьодер подготвя щурм към Брюксел и има всички шансове за успех. Скоро ще се избира шеф на генералната дирекция "Икономика и финанси", където немският кандидат е сред предпочитаните.

Икономическо измерение на разширяването на ЕС
Германия има нужда от завладяването на тази позиция. Очаква се тъкмо на нейните финансови плещи да легне разширението на ЕС на Изток. Според разчетите на структурните фондове финансирането по региони в рамките на ЕС е осигурено до 2006. Дотогава 38 милиарда германски марки (19,6 милиарда евро) ще тръгнат от Брюксел и ще стигнат до новите източни провинции на федералната република.

Ако обаче разширението на ЕС на Изток от намерение стане действителност, същите тези източни провинции след 2006 г. ще излязат от графата "цел първа" и ще загубят сегашната финансова подкрепа.

Причината е, че според принципите на ЕС субсидиите трябва да се концентрират в най-бедните региони. Сред тях вече няма да са германските провинции, а региони от новоприетите държави от Източна Европа.

За бедни се смятат тези региони, където доходите са по-малки с 75% от средния доход за страните-членки на ЕС. При страните-кандидатки за ЕС средният доход на населението е 35-40% от този в ЕС.

"Разширението на ЕС ще доведе до това, че вторите по бедност ще бъдат ощетени за сметка на първите по бедност", казва пред "Берлинер цайтунг" представител на правителството на провинция Бранденбург. Провинцията граничи с Полша и още отсега там полагат усилия, за да си осигурят европейско финансиране и след 2006 г. Средствата били необходими за построяването на мостове и гранични пунктове.

При всички случаи граничните с Източна Европа региони ще имат нужда от по-голяма финансова помощ отколкото западната част на Германия, убедени са в Бранденбург.

Слаборазвитите региони на Испания, Португалия и Гърция също са заплашени от съкращаване на европейската помощ след 2006 г. Очаква се в Испания от сегашните 10 подпомагани региона да останат три, пет от регионите в Гърция ще изгубят помощта, нито един португалски регион няма да остане в класацията на "цел първа".

Испанският премиер Хосе Мария Азнар вече е изпратил писмо до президента на ЕК Романо Проди, в което се казва, че ЕС трябва да намери начин да неутрализира специалния статистически ефект, който ще се получи от разширението на съюза на Изток. Източните провинции на Германия в момента виждат в лицето на испанския премиер свой говорител и защитник.

Разширяването на пазара на труда
Правителството на Бранденбург поддържа изискването за седемгодишен ограничителен срок, при който работният пазар на Германия да остане недостъпен за новоприетите в ЕС държави. Изхожда се от страховете на крайграничното население, че новодошлата работна сила от Полша например ще подбие цената на труда в Германия.

Според германските политолози обаче страхът е неоснователен. Опитът сочи, че при влизането на Испания, Португалия и Гърция в ЕС не се е стигнало до масово преселение, въпреки че и тогава е било очаквано такова.

Според изчисленията на федералното правителство след 2010 г. Германия ще се нуждае от попълнения на работната си ръка, така че работниците от Изток след девет години даже ще са добре дошли.

Освен това разширението на пазара вече е факт, остава чрез символичен акт той да бъде политически потвърден в Брюксел. Повечето източноевропейци, които искат да работят на Запад, вече го правят. Всяка година при събирането на реколтата в Германия пристигат 230 000 сезонни работници, преминали границата с туристическа виза.

Във всеки голям западноевропейски град има домашни помощници или пък строители от Източна Европа, също така използвали туристическа виза и останали нелегално. Няма официални изчисления, но все пак според научните институти на пазара на ЕС има около 600 000 източноевропейци, работещи нелегално.

Едва ли желаещите ще се увеличат неимоверно след разширението, тъй като работата на черно не дава социални и здравни осигуровки и прави животът още по-несигурен отколкото е бил в Източна Европа преди присъединяването.

Споделяне

Още от Европа