Германия ще продължи достъпа до архивите на ЩАЗИ

Германия ще продължи достъпа до архивите на ЩАЗИ

15 години след приемането на Закона за архивите на ЩАЗИ темата отново разбуни духовете в Германия. Наближава 31 декември 2006 г. – денят, в който изтича предвиденият по закона период на задължителни проверки за чисто минало на всички служители на публични длъжности в държавата. Оказва се, че през 1991 създателите на закона – правозащитници от бившата ГДР и депутати от Бундестага - са били прекалено оптимистични в допускането си, че към 2007 проблемът с агентурното минало на сътрудниците на Държавна сигурност ще е решен и ще отпадне от обществения интерес.

Необходимост от по-нататъшни проверки

Възможността след изтичането на срока за задължителни проверки за чисто минало ръководни постове в публичната администрация, в обществените медии или в органите на правосъдието да бъдат заети от неразкрити бивши сътрудници на ЩАЗИ стресна публицисти, политици и граждани. Камарата на федералните провинции - Бундесратът - представи още през октомври свой проект за промяна на закона. Според него досегашната практика на германската форма на лустрация трябваше да продължи без промени  и ограничения във времето. Много спешно и три от парламентарните групи в Бундестага – ХДС/ХСС, социалдемократите и Зелените - внесоха съвместен проект, чиято цел уж също беше да регламентира и занапред достъпа до архивите на ЩАЗИ. Когато този проект, който с оглед съотношението на гласовете в Парламента очевидно имаше най-големи шансове да бъде приет, стана достояние на експерти и на широката публика, мнозина не можаха да повярват на очите си.

Дребните риби на лустрация, едрите – по течението

Оказа се, че в проекта за промяна на закона е предвидено да се проверяват само такива служители, които по естеството на работата си са пряко заети с проучване на миналото, с разследване на историята и дейността на ЩАЗИ. Едва ли техният брой би оправдал съществуването на мощна институция като Службата за архивите. Затова пък проверките на членове на правителството, на депутати, на висши служители и съдии биха били възможни само ако предварително съществува основателно съмнение за сътрудничество с бившата Държавна сигурност. Едва след като медиите обърнаха внимание на подробностите, за изненада на мнозина от самите депутати на трите парламентарни групи се оказва, че проектът им съдържа и друг, още по-рисков пасаж. Там е казано  буквално следното: "Отсега нататък не е допустимо фактът, че дадено лице е действало в полза на службата за Държавна сигурност, да се вменява във вина или да води до отрицателни последствия за лицето (служителя)".

Край на разкритията за дейността на ЩАЗИ?

Ръководейки се от горния пасаж съдилищата биха могли да спират за в бъдеще дори и научни и публицистични разработки, анализиращи отминалата епоха на ГДР. Специалисти по право изтълкуваха веднага този текст като покана към адвокатите на всеки бивш сътрудник или висш функционер на ЩАЗИ да издействат по съдебен ред заличаване името на техния клиент от текстове, които той смята, че могат да му навредят в днешна Германия. Нещо повече, не може да се изключи, че с помощта на този обтекаем параграф би се наложило вече публикувани трудове да бъдат изтеглени от публичен достъп.

Протестите срещу подготвения и упорито прокарван проект на трите парламентарни групи бързо обхванаха различни сектори на обществото и този път разделението не премина по обичайната граница на «ляво» и «дясно». В Бундестага либералите, които се профилират като водеща парламентарна опозиционна сила, нарекоха проекта «абсолютно погрешен сигнал» и то точно във време, когато старите кадри на ЩАЗИ се опитват да пренапишат историята в своя полза и си позволяват публично да се подиграват с жертвите си.

Населението на бившата ГДР възлизаше на малко по-малко от 17 милиона граждани.

За периода на действие на Закона за достъп до архивите на ЩАЗИ от 1991 г. до 2005 г. в Службата са постъпили 5 840 000 молби за справка.

1 740 000 са били молбите от институции и служби на публичната администрация за проверка на техни служители или на кандидати за постъпване на държавна работа.

2 274 000 частни лица са подали молби за достъп до личните си досиета в архивите на ЩАЗИ.

Учени и журналисти са подали 17 305 заявки за научни или публицистични проучвания в архивите.

И през текущата година интересът към личните досиета не стихва. През първото полугодие са постъпили 48 000 молби от граждани – ръст с 19% в сравнение с 2005 г. Общо за цялата 2006 г. в Службата за архивите на ЩАЗИ се очакват 88 000 молби от частни лица.

Политици като министър-председателя на източната провинция Тюрингия Дитер Алтхауз (ХДС), вносител на първия проект на Бундесрата, призова парламентаристите от своята партия да се откажат от нескопосания проект на Бундестага. Често пъти отличаващият се с опортюнизъм и заиграване с настроенията на източногерманските си избиратели вицепрезидент на Бундестага Волфганг Тирзе (СДП), обратното - призова оспорваният проект да се гласува въпреки всички протести. Според него продължаването на лустрационната практика при назначаване на държавна работа 17 години след падането на стената означавало дискриминация на източногерманските граждани в сравнение със западните им сънародници.

Обществеността трябва да познава миналото на своите избраници

Най-силен бе протестът сред бивши правозащитници от ГДР, сред организации за съхраняване на паметта за годините на комунистическия терор, както и сред дружества за защита правата на жертвите на репресии. Към тях се присъединиха и известни интелектуалци и общественици. Обедини ги мнението, че днес вече не става дума за това да се разбере дали нечий съсед е ковладил някого пред кварталния или е шпионирал за ЩАЗИ. От  решаващо значение за обществото обаче си остава то да знае какви хора, с какво минало и с какви обвързаности заемат висши държавни служебни постове, стават депутати, министри, водещи журналисти в публичните медии.

Търсене на компромис

Неформалната трипартийната “коалиция” се опитваше до последния момент да вкара своя проектозакон в пленарна зала. На края обаче депутатите от ХДС/ХСС, впечатлени от силния протест, особено сред консервативно и дясно ориентираните избиратели, настояха четенето да бъде отложено с две седмици. Наложи се промяна в дневният ред на Бундестага – не много често срещано явление в тукашната парламентарна практика. Противниците на проекта празнуват това решение като малка победа. Според сведенията, които изтичат от парламента, сега ще се търси компромисен вариант на двата съществуващи проекта.

Едно нещо изглежда сигурно. След силното и широко възмущение от опита за блокиране на проучването на репресивната машина на ЩАЗИ, промененият закон едва ли ще предвижда ограничаване на проверките на миналото на кандидатите за държавна служба.

Други материали от автора може да намерите на блоговете http://www.de-zorata.de/ и www.de-zorata.de/blog

Споделяне

Още от