Германия ще спечели много от разширяването на ЕС, но още се страхува

9 април 2001

Германия съзнава, че ще спечели много от разширяването на ЕС, но се страхува от масовото прииждане на емигранти в граничните ѝ райони. За това тя търси "гъвкава" формула, която да позволи по-голямата част от ЕС да отвори вратите си за работната сила от Изтока, но те да останат затворени за по-дълъг период за източната част на Германия и Австрия.

"Големите промени се нуждаят от подкрепата на населението", твърди Михаел Щайнер, съветник по въпросите на външната политика и сигурността на канцлера Герхард Шрьодер, който настоява за "необходимостта да се избягват манипулациите по въпроса за свободното движение на работна сила с ксенофобски цели на следващите избори в Германия".

Канцлерът Шрьодер предложи 7-годишен преходен период преди да се приложи свободното движение на работна сила от страните от Източна Европа, които се интегрират с ЕС. Австрия подкрепя плана, но останалите съюзници смятат, че този период е прекалено дълъг. На Испания беше наложен същия период, който след това не бе спазен, защото бе констатирано, че на работната сила от нашата страна вече не се налагаше да емигрира.

За да спаси положението Волфганг Хуземан, координатор по разширяването повтаря непрекъснато думата "гъвкавост", която приложена към свободното движение на работна сила означава, че преди да са изминали седем години трябва да се преразгледа положението и ако не са се оправдали опасенията от трудови катаклизми преходният период да бъде частично или тотално премахнат. Но гъвкавост означава още възможност да се прилагат по-строги ограничения в районите в Германия и в Австрия, в които се очаква да пристигнат по-голям брой емигранти. Формула, която ще позволи голяма част от някогашната Източна Германия и от Австрия да останат като зони под специална протекция пред вид евентуални миграционни потоци. И което същевременно ще послужи останалите страни да могат да отворят вратите си преди това. Гъвкавостта, според източници на Европейската комисия ще послужи на страните, които се противопоставят на по-дълги преходни периоди да търсят формули, за да отворят границите си по-рано. Така се определя терена на преговорите между Петнайсетте: няма да се настоява вече Германия да намали преходния период, а той да бъде съкратен в страни, в които има по-малко проблеми. Гъвкавостта ще бъде приложена под формата на по-строги ограничения към страни с по-голям емиграционен потенциал, като Полша например.

Професорът по социална политика от университета Виадрина във Франкфурт на Одер Херман Рибхеге настоява, че всички тези страхове са само един "психологически проблем" на някои от съгражданите му. Европейската комисия отхвърля идеята за наплив на работна сила от Източна Европа: миграционният поток ще се ограничи до около 70 000 работници годишно /200 000 ако се включат и семействата им/ през първите години на разширяването. Според Рибхеге налагането на преходни периоди ще има негативен ефект, включително в граничните зони, където ще се запази по-голям брой нелегални имигранти, които няма да се облагодетелстват от пристигането на квалифицирана работна сила и това ще се отрази неблагоприятно на конкуренцията.

Германия има по-голяма по обем търговия със страните- кандидатки, отколкото със САЩ. Германските власти съзнават, че в дълъг период страната им е големият печеливш от разширяването, но засега не бързат. Държавният секретар в Министерството на външните работи Гюнтер Плойгер залага на разширяване на три етапа. През първия ще влязат "три или четири страни , включително Полша", ако приключи преговорите. Ще има втора вълна на присъединяване и за последния момент ще останат Румъния и България. Това ще бъде един постоянен и постепенен процес.