Германски историк вижда сериозни последици за България от случая “Гоце”

Принадлежността на Георги Първанов към ДС ще създаде на България проблеми, а самият президент е изправен пред тежката задача да реши чии интереси са му по-важни – личните или на България. Това смята германският историк и политолог Хайнц Брам, който изучава отблизо съвременна България.

В интервю за радио Дойче веле Брам изразява дълбокото си разочарование от последните разкрития за агентурната принадлежност на българския президент и на хора от неговото обкръжение.

“Постепенно започвам да губя вяра в България. Българите са хора, които много искат да се пише и говори само с добро за тяхната страна, но в повечето случаи фактите не са толкова радостни за тях. Още миналата година стана ясно, че Първанов е бил сътрудник на бившите тайни служби. Сега имаме черно на бяло докъде се е разпростирало това сътрудничество и към днешна дата не знаем колко още по този случай ще излезе на бял свят. Всичко това повдига много въпроси и аз съм убеден, че това няма да е последният скандал. В същото време не вярвам, че случаят "Първанов" ще бъде разнищен докрай и че българската общественост ще научи всичко за него”, казва историкът.

Според Хайнц Брам човек си задава въпроса защо малко преди края на комунизма Първанов е станал сътрудник на ДС. “Дали е вярвал до последно, пък и след това, в просъществуването на комунистическия режим?. Очевидно, че това е така. Сега става ясно, например, защо по време на войната в Косово Първанов написа онова писмо до Милошевич, т.е. той и тогава все още е вярвал, че комунизмът ще оцелее”, припомня историкът този момент от биографията на Първанов, когато все още бе лидер на БСП.

Според Хайнц Брам проблемът с присъствието на хора от бившата Държавна сигурност на възлови постове в държавния апарат ще постави България в много неприятно положение. “Може да се окаже, че България не трябва да се приема насериозно, защото никой не знае доколко тези хора все още продължават да си сътрудничат и дали 18 години след падането на комунизма старите връзки са живи и задкулисно не продължават да управляват страната”, казва Брам.

“Аз се питам още каква ще бъде реакцията в Европа. Вероятно Брюксел ще трябва да запази дипломатичния си и вежлив тон или пък ще се дистанцира и въздържа от преки контакти с Първанов”, продължава ученият и задава риторичния въпрос: “Питам се още какво чувстват в момента германските социалдемократи в Берлин, които категорично се дистанцираха от ЩАЗИ и които досега наричаха Първанов "свой приятел". Каква ли ще бъде изненадата им сега, когато официално е потвърдено, че Първанов е бил агент на Държавна сигурност, макар и само като научен сътрудник”.

Според Брам трябва да има последици за самия президент от осветяването на досието “Гоце”. В противен случай това ще означава, че темата за престъпленията на бившия комунистически режим не се приема насериозно в България и че хората са се примирили със съдбата си да живеят с тези остатъци от комунизма.

“Ако смятате, че на Балканите това е възможно, защото никой не се интересува какво точно става в страната, ще ви кажа, че това е напълно погрешно, защото България се наблюдава отвън”, казва още Брам. “Вероятно хората са прави да отказват участието си на избори, тъй като не виждат смисъл. Това е лошо и за младите, които ще загубят надежда. От тази гледна точка смятам, че нещо трябва да последва, защото и за самия президент Първанов би следвало да е важно страната, която той представлява, да се ръководи от чисти хора.”

ДС готвила Първанов за лидер на ВМРО?

В коментар пред БНР за случая “Гоце” ръководителят на бившата комисия по досиетата Методи Андреев каза, че е абсурдно историкът Първанов да е бил направен секретен сътрудник на ДС само заради редакцията на една книга. Той разви хипотезата, че в навечерието на промените през 1989 г. е твърде възможно Първанов да е бил готвен за лидер на една възкресена и контролирана от Държавна сигурност ВМРО. Развитието на събитията обаче е изпреварило замисъла на ДС, но не е отървало “героите”, готвени за участие в определени сценарии, от зависимостта им от службите.

За да разберем за Гоце, трябва да се отвори досието на Комитата

Междувременно български дипломат обяви, че емигрантът от македонски произход Методи Димов, чийто спомени са били първопричината научният работник и сегашен президент Георги Първанов да бъде вербуван за секретен сътрудник на ДС, също е бил агент на Държавна сигурност. Той е носел псевдонима “Комитата”. Това разказва пред  вестник “Монитор” Леа Коен, бивш посланик на България в Белгия, Люксембург, НАТО, Швейцария и Лихтенщайн от 1991 до 2001 г. Според Коен, която познава Димов от времето, когато е била посланик в Белгия, емигрантът не само не е криел близостта си с ДС, но и обичал да се хвали с нея.

Бившата посланичка твърди още, че самият Димов е бил малограмотен, трудно е виждал и книгата със спомените му “Габеро” била на такова ниско ниво, че трудно се е нуждаела от научна редакция. Тогава, пише тя, изниква въпросът каква е ролята на Първанов в “редактирането” на този труд.

Обяснението ѝ е, че както Методи Димов, така и Първанов са били участници в голямо активно мероприятие на ДС по т.нар. македонски въпрос. Според нея, видно и от публичните изявления на оперативния работник от ДС, който е контактувал с Първанов – Цвятко Цветков, Димов е получил задачата да разработи книга с определени внушения, която да бъде разпространена сред македонистко настроени общности по света. И понеже Димов не е можел да напише исканото, с тази задача е бил натоварен Първанов като историк и запознат с македонската тема.

“За да се узнае цялата истина за дейността на президента по активното мероприятие на ДС по македонски въпроси, е необходимо да се публикува досието на агент “Комитата”, за когото всъщност Първанов е работил под опеката на офицера Цвятко Цветков”, казва Леа Коен.

Бившата посланичка разказва и за проведената в българските мисии в ЕС акция за прочистването им от агенти на бившите комунистически тайни служби под изричния натиск на НАТО. Операцията се е наричала “Гласност”, провела се е през 1993-1994 г. и е била ръководена от белгийските служби за сигурност. Съпротивата на българското МВнР тогава е била неимоверна, а по-късно освободените поради принадлежност към ДС български служители са намерили отново работа както във Външно министерство, така и в президентството при Първанов.

След време отзованите отново се върнаха на дипломатически постове, назначени от президента, казва Коен и припомня, че за операция “Гласност” в България никога не се е говорило.

Още по темата
Още от България