Германският консерватизъм се завръща

Ангела Меркел
Завръща ли се германският консерватизъм след годините на безформен центризъм на Ангела Меркел и възхода на крайната десница? Миналата събота Съюзът на ценностите (Вертеунион) се събра на среща в градчето Швецинген близо до Хайделберг, за да приеме "консервативен манифест", както казаха неговите членове. Тяхната мисия е да си върнат партията, където най-силно влияние има фракцията на Меркел, и отново да я насочат към традиционните ѝ консервативни корени.
 
Съюзът на ценностите беше основан през март 2017 г., но събитието в Швецинген - първата му национална среща, беше и първият път, когато повечето хора в Германия чуха за него. Остава да се види дали той ще набере сила и дали неговите принципи ще се променят с разрастването му. Но е безспорно, че Съюзът на ценностите запълва празнина в политическия пейзаж и отговаря на десния уклон на мнозина избиратели. Не е преждевременно да попитаме: дали Съюзът на ценностите ще превърне намиращата се във възход крайна десница в отживелица? Или ще я легитимира?
 
Един от основателите на Съюза на ценностите - Александър Мич - е типичен представител на новия германски консерватизъм. Той ми каза, че се е присъединил към християндемократите в началото на 80-те години на 20 век, когато Хелмут Кол за първи път станал канцлер. Включил се в местната политика, но се оттеглил, когато кариерата му в частния сектор процъфтяла.
 
Да хвърлим поглед към есента на 2015 г., когато кадрите, показващи как десетки хиляди мигранти и бежанци пресичат германската граница, се превърнаха в ежедневна телевизионна тема. Мич каза, че усещал, че държавата се проваля и че е необходимо да действа: "Не исках децата ми някой ден да ме питат: "Татко, по онова време ти знаеше, тогава защо не направи нищо?"
 
Като мнозина германци - и то не само от десницата - Мич казва, че се тревожи, че политическият ислям може да промени страната. Той усеща, че западноевропейската култура има нужда да бъде защитена. Иска спиране на имиграцията, докато страната успее да се справи с огромния брой нерешени случаи за предоставяне на убежище. И е убеден, че Християндемократическият съюз няма да се върне към консервативните си корени, докато е ръководен от Ангела Меркел.
 
Според Мич Съюзът на ценностите има повече от 1000 членове в цяла Германия - малка част от 420-те хиляди членове на християндемократите. Но има причина неговата среща в западногерманско градче да привлича медийно внимание: политиката на страната бързо се променя и има усещане, че всичко е в хаос.
 
Съюзът на ценностите е и знак за по-голяма тенденция. Близо от десетилетие изглеждаше, че консерватизмът изчезва от германското общество, стремящо се да стане все по-прогресивно. През последните месеци обаче започнаха да се чуват гласовете на консервативни интелектуалци и политически дейци.
 
Преди няколко седмици един от най-известните романисти в Германия - Уве Телкамп - заяви, че "95 процента" от имигрантите всъщност не са бежанци, а мигранти, търсещи по-добър живот. Той греши - през 2017 г. 43 процента от всички имигранти, кандидатствали за убежище, получиха хуманитарен статут. Телкамп беше остро критикуван, че използва фалшиви данни в подобни заредени с напрежение дебати.
 
Неговите коментари обаче разпалиха и десницата. Група консервативни публицисти и интелектуалци публикуваха "декларация" на солидарност, подписана първоначално от около 30 души, членове на консервативен салон. Тази седмица декларацията, в която се изразява тревога, че "незаконната масова имиграция вреди на Германия", вече е събрала над 100 000 подписа.
 
По традиция стожерът на германския консерватизъм в Бундестага е Християнсоциалният съюз - баварската сестринска партия на християндемократите на Меркел. Преди тазгодишните провинциални избори в Бавария той също така втвърдява позицията си за имиграцията и интеграцията, явно за да спре крайнодясната партия "Алтернатива за Германия", известна с германското си съкращение AfD.
"Ако говорим и действаме по начин, който големите групи мъчително избягват напоследък, можем да превърнем AfD в отживелица", каза Александър Добринт, който оглавява групата на Християнсоциалния съюз в Бундестага.
 
През януари Добринт публикува своя консервативен манифест в германския вестник "Велт". Мнозинството германци, пише той, мислят и се чувстват "бюргерски" - понятие, което често се превежда на английско като "граждански", но на немски то включва и усещане за традиция, подреденост и нормалност. Според Добринт "гражданското" мнозинство не е достатъчно представено в обществените дебати, които според него са доминирани от клонящи към левицата влиятелни личности. Време е за "консервативна революция", пише той.
 
Но каква полза би имало, ако AfD изчезне, но популисткото мислене проникне в политиката от основното течение?
 
От една страна, "новите консерватори" споделят някои от ясните политически позиции, поддържани от AfD - намаляване на имиграцията, репатриране на мигранти, затягане на политиките за вътрешна сигурност. Сами по себе си това не са нови консервативни политики. Те са част от политиката от основното течение. Но след като традиционната десница ги възприема толкова силно в контекста на намиращата във възход крайна десница, няма съмнение, че самата крайна десница се утвърждава като идеология. В новия консерватизъм има нов радикализъм.
 
Подобно на AfD, новите консерватори смятат имиграцията не просто за практически проблем, който създава трудности за социалната система, интеграцията, жилищната политика и сигурността. Мнозина я оформят като екзистенциална заплаха за националната идентичност на Германия и за "Запада" в по-широк план. "Екзистенциалните" заплахи могат да легитимират извънредни мерки.
Мнозина нови консерватори обичат да се мислят за бунтари срещу Меркеловото статукво. Те често наричат себе си "мълчаливото мнозинство" - голямо на брой, но недостатъчно представено в новинарските медии и политическите институции на страната. Това е стар образен израз, който не е уникален за Германия, но отново контекстът има значение. А в сегашната обстановка той подсилва представата, че в нашата демократична система има нещо фундаментално сбъркано.
 
Изводът, който се подразбира, е, че системата не признава истинските интереси на обществото. Той също така предполага, че системата повече не може да бъде променяна с демократични дебати, но че може да е необходима по-фундаментална съпротива и сваляне на елитите, за които се твърди, че манипулират системата в своя полза. Накратко, новият консерватизъм е популистки.
Думите им ги издават. Понятието "консервативна революция", използвано от Добринт в неговото есе във "Велт", води началото си от журналиста Армин Молер, който през 50-те години на 20 век беше частен секретар на крайнодесния романист Ернст Юнгер. Молер публикува история на консервативните антидемократи от 20-те години на 20 век, възприели израза и по този начин вероятно улеснили възхода на нацизма няколко години по-късно. 
 
Историческото загатване може би не е преднамерено. Изглежда, че Добринт смята себе си за дългогодишен и добросъвестен консерватор, който се бори със злото на популизма, възвръщайки някои от ключовите концепции, които крайната десница е заграбила от германските консерватори във времена на идеологическа небрежност: патриотизъм, нация, "хаймат" (или "родина"). Това може би наистина е така. Въпросът е: дали семантичната магия ще проработи? Или възприемането на крайнодесните идеи като "бюргерски" политики ще ги направи приемливи за германското общество?
 
 
По БТА.
Още от Европа