Германското малцинство в Румъния

Изненадващата победа на етническия германец Клаус Йоханис на румънските президентски избори привлича вниманието към германската етническа общност в Румъния. Какви са тези хора, разказва Роберт Шварц.

"Германски румънци" е общото название за малцинствата от германски произход, живеещи на територията на днешна Румъния. При последното преброяване на населението от 2012 година, като представители на тази етническа общност се самоопределиха около 40 000 румънски граждани. Сред тях най-многобройни са трансилванските саксонци, населяващи Централна Румъния, както и банатските шваби в западната част на страната.

Първите германски изселници пристигат в днешна Трансилвания през 12 век, когато областта е още част от унгарското кралство. Тези заселници идват от области по поречието на Рейн и Мозел, от Люксембург, Лотарингия, от Кьолнската и Трирската епархии.

Унгарските крале разрешават на германските изселници, наричани тогава "саксонци", да се заселят по източните граници на кралството, за да служат като буфер срещу набезите на войнстващите племена от Мала Азия. Заселването им се извършва на няколко вълни, а новодошлите са се радвали на различни привилегии, вкл. признаването им за самостоятелна нация.

От времената на Реформацията преобладаващата част от трансилванските саксонци са протестанти- лутеранци. През вековете те изграждат свои собствени градове, като Сибиу, Брашов или Сигишоара, чийто средновековни сгради са запазени и до днес.

Освен новоизбрания президент на Румъния Клаус Йоханис, с трансилванско-саксонски корени са и редица други известни личности като германския депутат Бернд Фабрициус, който е президент на Съюза на прокудените, Гюнтер Бош - бивш треньор на тенис-звездата Борис Бекер или Хасо Платнер - съосновател на световноизвестния софтуерен концерн SAP.

От края на 17 век започва усиленото заселване и на т.нар. банатски шваби - изселници от Южна Германия, които се установяват в областта Банат, принадлежала тогава към Хабсбургската империя. Повечето изселници са от бедни селски семейства, които по времето на австрийската императрица Мария Терезия получават солидна финансова подкрепа и значителни данъчни облекчения. Банатските шваби са предимно католици.

Те са концентрирани около градове като Тимишоара, Арад и Лугош. Най-известните представители на банатските шваби са нобеловите лауреати Херта Мюлер - за литература, Щефан Хел - за химия, както и актьорът Джони Вайсмюлер. След Първата световна война и по силата на Трианонския договор, Трансилвания и областта Банат стават част от Румъния. Непосредствено преди избухването на Втората световна война, германското малцинство в Румъния наброява 800 000 души.

В резултат на принудителни изселвания по нацистко време и изпращането в съветски трудови лагери след нахлуването на Червената армия, броят на етническите германци намалява драстично. По времето на комунистическия режим в Румъния, правителството на ФРГ "откупува" легално няколко десетки хиляди румънски германци - по програма за събиране на разделените семейства.

Масов отлив на етнически германци

До масово изселване на етнически германци от Румъния обаче се стига след свалянето на диктатора Николае Чаушеску в края на 1989 година: през първите години след промените близо 200 000 етнически германци напускат своята румънска родина.

Благодарение на различните групи етнически германци, в Румъния възниква мрежа от германски училища, чийто корени водят чак до Средновековието. Румънската държава интегрира тези малцинствени училища в своята образователна система.

Дори и по времето на комунистическата диктатура в тях се преподаваше на немски език. Днес в Румъния има общо 61 основни училища, както и 21 гимназии с частично или цялостно преподаване на немски език. В тях учат около 17 хиляди ученици, като 90% от тях представители на румънското мнозинство.