Гешев: Аз съм инструмент в ръцете на Господ

Снимка: БГНЕС

Главният прокурор Иван Гешев е вярващ човек и смята себе си за инструмент на Господ. Това става ясно от негово пространно интервю пред сайта "Епицентър", в което говори за вярата си, житейския опит, формирането си като личност, решението да се кандидатира за главен прокурор, притесненията, страховете си и как, откакто е поел поста, няма никакъв социален живот.

За добро или за лошо

"Често съм се питал за неща, които са се случили с мен, за това кое добро и кое е лошо. И съм разговарял дълго по тези въпроси със свещеник. Неговата теза е, че Господ ти дава определени знаци, които трябва да разчетеш по правилния начин, за да адаптираш поведението си, в някаква степен той те подготвя за нещо, за някакво трудно решение, за да може да направиш правилната преценка, когато дойде моментът. Така че, аз възприемам себе си, за добро или за лошо, като инструмент в ръцете на Господ", казва главният прокурор.

Веднага след това обаче заявява, че не той раздава правосъдие, а само Бог.

"Аз съм инструмент, с който Той прави нещата, които смята за правилни", обяснява Гешев.

Без емоции

У главния прокурор няма емоция, става ясно от думите му. Той просто смята действията си за правилни.

"Не влагам емоция в работата. Всеки има емоции, но те са за други неща. Непрофесионално е да се влага емоция в работата, тя пречи да си обективен. И аз се стремя да нямам емоции. Това е много трудно. Защото има две опасности. Едната е - да си направиш броня, толкова сериозна, че да не усещаш човешката болка и това да те унищожи като човек. Втората опасност е - прекалено много да чувстваш човешката болка, което да ти пречи да си вършиш работата. Много трудно е да балансираш и да се съхраниш. Защото през годините съм виждал изнасилена жена, убито дете или нещо друго и да не позволиш това да ти повлияе психически, да те озлоби - не всички го издържат! Виждал съм и двете крайности - и хора, които са се отказали от тази професия и други, за които човешката болка нищо не означава. А ги интересува само да си получат заплатата", казва Гешев.

Не си лош, ако вършиш лошо, а, ако ти харесва

Главният прокурор осъзнава, че изглежда като агресивен човек, но твърди, че всъщност не е. Той се чувства длъжен да отговаря на атаки, които счита за несправедливи.

Според него лош човек не е този, който върши лоши неща, а този, на когото му харесва да ги върши.

"Това че, изразявам мнение, не означава, че съм агресивен. Аз никога не атакувам някого само, защото не ми харесва. И никога не го правя пръв! Аз отговарям на агресията. Жизнената ми философия е, че лош човек означава, не да правиш лоши неща, а да ти доставя удоволствие да ги правиш. Аз не правя лоши неща, правя това, което смятам за правилно. Когато повдигам обвинение като прокурор, може да е лошо за даден човек, но в крайна сметка е добро за повечето хора или за държавата. И аз не го правя с някакво лошо чувство към този човек, а защото трябва да бъде направено и защото законът го изисква. Това е моята работа", казва той.

Имам много пластове

Гешев допуска, че може и да прави грешки. Не бил толкова праволинеен, колкото излгежда. Нито пък еднопластов:

"Мога и да греша. Изглеждам много праволинеен, не е точно така. Аз чета и се вслушвам във всякакви становища, включително и най-обидните по мой адрес. Изслушвам абсолютно всички гледни точни и сам взимам решението. Но не съм човек, който си изгражда мнение или решение на база на емоции. Съобразявам, преценявам дали съм прав и не се притеснявам да кажа за какво не съм прав - нещо, което също не е лесно. Няма безгрешни. Трябва да имаш корективи. Хората, на които най-много вярвам, са приятелите ми от години. Стремя се да имам максимален обем от информация. Някои смятат, че съм еднопластов. Това не е така".

Не е его, а въпрос на принципи

Решението му да се канидадатира за главен прокуро е било сложен процес. Забелязал как от човек, на когото не обръщат внимание, започнал да се превръща в потенциален кандидат, а след това "един кръг от анархо-либералната общност профилактично започна да бълва статии срещу мен".

"Което ме амбицира до такава степен, че в даден миг си казах - ако отстъпиш, означава, че си позволил на някого, който не е прав, да победи. Да позволиш да възтържествува нещо, което е лошо", казва Гешев.

На въпрос не е ли това егото му, отговаря:

"Не, това не е его. Въпрос на принципи. Нямам его като това, което виждаме в политици и други публични личности. Нямам его, защото животът ми е работил върху него. Няма как да имаш его - това, което се разбира под тази дума, когато си виждал прегазени деца, застреляни хора, различни тежки престъпления, виждал си човешки трагедии като следовател и това няма как да не работи върху теб, върху усещанията ти за живота, за жизнената ти философия. Питахте ме за атаките на враговете ми – те не могат да ме засегнат, точно заради тези неща, които ви обясних до момента. Не могат да ме наранят, защото не са верни, даже са забавни по някакъв начин, защото са израз на безсилие. Моето его е на много по-различно ниво от масовия политик, за да може някой да го засегне".

Сталин не е сред нас, но психологическата война – да

Гешев е питан дали все още чете за Йосиф Сталин (на една от снимките в кабинета му, в библиотеката се виждаше книгата на Стивън Коткин "Сталин – пътят към властта".) Главният прокурор напомня, че съветският диктатор отдавна не е сред нас.

"Но ако говорим за книгите на проф. Стивън Коткин, кандидат за "Пулицър", още са в библиотеката ми. Каквото и да се написа по тази тема, държа да кажа, че е американски автор, професор, най-добрият изследовател на сталинизма и че всички закачки на тази тема ги приемам като част от психологическата война".

Чудил съм се защо искат да стават началници

Главният прокурор казва, че да си на висок пост има своите минуси и те са повече от плюсовете.

"Много съм се чудил защо хората искат да са началници, да са известни. Логичното ми обяснение, откакто съм главен прокурор, е че голяма част от тях познават само плюсовете на известността и на властта, но не и минусите. А минусите са много повече. Минусите са, че ти си сложен на тази позиция, за да вършиш работа. Голяма част от тях не вършат тази работа и ползват само плюсовете – служебната кола, контактите и т.н. Аз в момента почти нямам социален живот, нямам това, което има всеки нормален човек, нямам къде да отида, не мога да си позволя нищо, което може да си позволи той. Животът ми е много по различен отпреди две години. Често си задавам въпроса, ако знаех какво ме очаква, дали щях да направи това, което направих. Честно казано, може би пак щях да се кандидатирам. Защото винаги съм искал да направя нещата, които знам, че мога да направя", казва той.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво очаквате да свърши служебното правителство?