Според Гешев президентът може да бъде разследван и докато е на поста си

След като в първия месец от мандата си вкара министър в ареста, разкри шпиони в руското посолство и започна да нищи водната и боклучена криза, главният прокурор Иван Гешев отправи взор към президента. Той поиска от Конституционния съд (КС) да разтълкува конституционната разпоредба, свързана с търсене на наказателна отговорност от държавния глава.

В становището си до КС Гешев посочва, че имунитетът на държавния глава не пречи той да бъде проверяван за евентуално извършване на престъпление. Разследването срещу него обаче трябва да бъде спряно, докато той е на поста си. След като вече не е президент, досъдебното производство може да бъде възобновено. Държавният глава може да бъде разследван не само измяна, но и за всички други престъпления.

От президентството коментираха лакончино казуса. "След като главният прокурор е сезирал КС, очакваме развитие по образуваното дело. Само КС може да тълкува конституцията", заявиха оттам.

Иван Гешев иска от КС тълкуване на понятието "държавна измяна". Твърди, че конституционната разпоредба, която дава на държавния глава имунитет срещу наказателно преследване, е неясна и има нужда от тълкуване. Главният прокурор пита дали терминът "държавна измяна" в конституцията се припокрива с "измяна"-та, описана в Наказателния кодекс.

Искането на Гешев идва на фона на опитите на президента Румен Радев да инициира конституционна промяна за статута на главния прокурор и мястото на прокуратурата в системата от институции. Президентът започна консултациите, след като веднъж върна кандидатурата на Гешев за главен прокурор, но след като ВСС повтори избора си, държавният глава подписа указ за назначаването му с аргумента, че противен случай би нарушил конституцията.

КС е образувал дело по искането на Гешев. За съдия -докладчик е определена Мариана Карагьозова – Финкова (излъчена от бившия президент Росен Плeвнелиев).

По неофициална информация на Mediapool в Конституционния съд има положителни нагласи към искането на Иван Гешев.

Има голяма вероятност КС да допусне президентът да бъде проверяван от прокуратурата, а евентуалното наказателно дело срещу държавния да бъде спирано в изчакване на края на мандата му, а не прекратявано. Това ще постави държавният глава в постоянна заплаха от започване на наказателно преследване след изтичането на мандата му.

Нищо не ни пречи

Според конституцията президентът и вицепрезидентът имат имунитет срещу наказателно преследване, когато става дума за действия в рамките на службата им. Гешев тълкува тази защита като "функционален имунитет", т.е. такъв, какъвто имат и депутатите, и магистратите. Извън служебните му задължения обаче президентът не е защитен от дела, посочва главният прокурор. И дава пример за възможни такива – граждански или административни. Иначе казано – Гешев твърди, че докато президентът е президент, може да бъде съден в гражданско дело или да бъде глобен.

Нещо повече – според главния прокурор държавният глава не е застрахован и от предварителна проверка за евентуално извършено престъпление. Гешев тълкува термина "наказателно преследване" само като досъдебно или съдебно производство, но не и като предварителна проверка.

"Наказателното преследване срещу определено лице за конкретно извършено деяние започва с образуване на предварително производство, което представлява началният стадий на наказателното производство. То е самостоятелен стадий и само с неговото образуване за надлежните органи възниква правото за извършване на следствени действия – разпити, огледи, обиски и др.", аргументира се Гешев, цитирайки решение на КС от 1992 г.

Ако все пак дело бъде образувано, следва то да бъде спряно, докато не изтече мандатът на президента. След това разследващите имат пълна свобода на действие, тълкува главният прокурор.

"Наказателната неприкосновеност на президента, респ. вицепрезидетът, е временна – лимитирана е от началото и края на мандата. След изтичането му те са обикновени граждани и могат да бъдат обект на наказателно преследване както за тежките, така и за нетежките престъпления, което не е могло да бъде предприето поради личната им наказателна неприкосновеност", посочва се в искането на главния прокурор

Заради тази временна неприкосновеност Гешев твърди, че образуваното срещу държавния глава дело трябва да се спре, а не да се прекрати. Той решава казуса по аналогия с конституционната разпоредба за депутатските имунитети. В основния закон е записано, че след изтичане на мандата на народен представител, делото срещу него продължава. Същата е логиката и в случая с президента, твърди Гешев.

Какво казва конституцията?

Конституционната разпоредба за президентския имунитет определя две изключения – държавата измяна и нарушение на конституцията. Докато държавният глава е на поста си, той може да бъде разследван само за такива престъпления и евентуално правомощията му бъдат прекратени. Това може да се направи от КС, а самата процедура е изключително тежка – в нея участват и депутатите.

Според Гешев тази разпоредба е неясна. Той иска КС да каже дали "държавна измяна" значи "измяна", каквато е описана в НК. Под това определение в наказателния закон са описани няколко престъпления – преврат, насилствено завземане на властта, въоръжено въстание, убийство или вземане на заложници с цел да се отслаби властта и др. Те са сред най-тежко наказуемите.

Главният прокурор иска КС да му отговори и дали законосъобразни ли биха били проверки на който и да е държавен орган в случай, че се проверява действащ президент, законно ли би било делото срещу него и трябва ли да разследването да се спре, ако се установи съпричастност на държавния глава към престъпление.

Още една стъпка напред

Освен евентуалното разследване за измяна, Гешев смята, че държавният глава може да бъде подведен под отговорност и за всяко друго престъпление. Поводът е крие във формулировката "нарушение на конституцията". За такова може да се счете нарушаването на всеки друг закон, посочва главният прокурор. Опора за това тълкуване се намира в следния конституционен текст:

"Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите".

Главният прокурор тълкува, че извършването на убийство от държавния глава или вицепрезидента е: "абсолютна предпоставка да се приеме, че е налице нарушение на конституцията с оглед нарушение на конституционната норма".

Подобна е линията на разсъждение и за всяко друго престъпление, описано в НК.

"Незаконната проверка" срещу Плевнелиев

Действията на прокуратурата срещу Румен Радев силно напомнят на проверката за държавна измяна срещу президента Росен Плевнелиев през месец май 2014 година, няколко месеца преди падането на кабинета "Орешарски". Тогава Плевнелиев бе остър критик на правителството, след като сне доверието си от него заради назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през юни 2013 година.

Няколко месеца преди кабинетът на БСП и ДПС да си отиде, Цацаров призна, че в Софийската градска прокуратура е била образувана "незаконна" проверка срещу Плевнелиев. Тогава Цацаров се намеси и проверката бе прекратена.

Скандалът с Плевнелиев започна от ДАНС по сигнал на Николай Бареков. Лично тогавашният председател на агенцията Владимир Писанчев бе изпратил писмо до президентството, с което е поискал документи относно срещата на Плевнелив във Виена през март с изпълнителния директор на EVN Щефан Шишковиц.

Според конституцията, държавният глава не може да бъде преследван дори за най-тежки престъпления, защото не носи отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на конституцията Единствено Конституционният съд може да се произнася по обвинения срещу президента и вицепрезидента, повдигнати от Народното събрание. КС може да бъде сезиран от минимум 160 народни представители, като предложението трябва да е дошло поне от 60. Импийчмънт може да има само за държавна измяна или за нарушаване на конституцията.

През 2014 година ръководителите в прокуратурата публично проявиха благоприличие и се разграничиха от случая. Главният прокурор Цацаров директно я обяви за "незаконна", а шефът на следствието Борислав Сарафов също побърза да се разграничи: "Но, бога ми – проверката не е срещу държавния глава. Никъде в проверката не пише, че тя е срещу държавния глава", обясни тогава той.

Тогава ГЕРБ излезе с позиция, че "прокуратурата минава в пълно незачитане на българското законодателство и осъществяват репресия срещу президента".