Гешев пробва онлайн "полицейски" разпит на Панов пред ВСС

Висшият съдебен съвет (ВСС) създаде идеална среда за спекулации и уронване на престижа на съдебната власт, като взе решение в четвъртък да не публикува доклада за проблемите със системата за случайното разпределение на делата в съда. Плюс това кадровиците засекретиха и следващите си разисквания по темата, които ще продължат с изслушване на експертите, които са направили одита на системата. Така се съдаде възможност да се чува основно гласът на главния прокурор Иван Гешев, който незабавно влезе в ролята едновременно на дознател, прокурор и съдия пред колегите си от Висшия съдебен съвет (ВСС).

Прокурор Гешев пробва да проведе онлайн разпит на съдия Панов за разпределението на делата, като зададе серия от въпроси, а след като целта бе постигната, въпросите бяха оттеглени, а присъдата произнесена.

Как започна всичко?

От една седмица докладът се използва като платформа от Гешев за подновяване на атаката му срещу председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Въпреки че в доклада има клауза за конфиденциалност, Гешев се чувства свободен да разгласява избирателно части от него, както и смело да се произнася присъди кой е виновен за ситуацията. Това се случва на фона на току-що образувано досъдебно производство, върху което Гешев може да влияе.

В самия доклад, с който Mediapool се запозна, упреците на Гешев не намират основание. Няма доказателства за осъществен незаконен достъп при разпределянето на делата в съдебната власт. Има споменаване на един неуспешен един опит за незаконно разпределение на дело. Експертите са установили, че делата в съдебната система могат да се разпределят с електронен подпис от всеки регистриран в системата потребител. Засега Гешев не е коментирал въпроса кой би извършил престъпление, разпределяйки незаконно дело, като си остави на местопрестъплението трите имена и ЕГН-то.

Главният прокурор обвинява за внедряването на системата бившия правосъден министър Христо Иванов. Системата обаче е внедрена с решение на предишния Висш съдебен съвет. Мнозинството в предишния ВСС, както и мнозинство в този, водеше постоянна словесна война с Иванов и той нямаше никакво влияние върху него. Влиянието бе в ръцете на бившия главен прокурор Сотир Цацаров и бившия шеф на Върховния административен съд Георги Колев.

Както Mediapool вече писа, сегашната система разпределение на делата бе въведена заради натиска на Европейската комисия и безизходицата, в която се намираше предишният ВСС. През 2015 година ВСС просто не бе готов да посочи друго работещо решение, а след това заспа и не спомогна за създаването на по-добра система.

Разпитът на Гешев

Повече от два часа Пленумът на ВСС спори какво да прави с този доклад и накрая реши да го покрие за известно време. Очаквано, Иван Гешев използва случая и открито атакува Лозан Панов със задаване на серия от въпроси.

Той попита защо Панов през последните пет години не е поискал одит на системата за разпределението на делата. Гешев обясни, че той лично е поискал одит на системата на прокуратурата. Главният прокурор разказа, че в сряда при него е постъпил сигнал от фирмата, която в момента разработва новата единна информационна система на съдилищата. По този повод той попита Панов дали служител от върховния съд е дал достъп до новата система на "Смарт системс", които са авторите на системата, която в момента се атакува.

"Каква е връзката между служителя на ВКС и тази фирма, ако е дал достъп?", попита Гешев.

С това въпросите не свършиха. "Дали системата за разпределение на делата е въведена под натиска на един бивш министър на правосъдието, мисля, че се казваше Христо Иванов и от някакви експерти от Министерския съвет, които били към Румяна Бъчварова, но били на експертни договори? Явно никой няма да ми отговори на тези въпроси по същество, така че нека наистина да решаваме проблемите", коментира Гешев. После пита какво се е случвало с разпределенията на делата за последните пет години.

Присъдата

Накрая главният прокурор си оттегли въпросите и заключи.

"За цялото българско общество е ясно какво се е случило за тези пет години и кой е виновен", обяви той. Не се разбра как обществото си е яснило всичко, след като всичко е тайна и се чува предимно гласът на Гешев.

Самият той гласува за запазването на конфиденденциалността по доклада. Аргументът му бе, че ако одитът бъде оповестен, всеки седемокласник ще може да разпределя дела, използвайки електронния подпис на родителите си. Това изказване също не намира подкрепа в доклада. Електронният подпис трябва да е на регистриран в системата потребител, а разпределянето на дело оставя следи.

Експертният доклад твърди, че системата е написана без фокус върху нейната сигурност, а уязвимостите са сериозна заплаха за нея и данните, които се обработват чрез нея. Одитът не е открил реални манипулации, а пробивите са постигнати само в тестова среда. Не е ясно защо главният прокурор е разгласил част от възможните уязвимости преди те да бъдат затворени.

Държавната тайна

Членът на Прокурорска колегия Боряна Димитрова обяви на свой ред, че докладът може да се разглежда дори като държавна тайна. Според нея всяко оповестяване дава повод на главния прокурор да се самосезира за нарушаване на тази държавна тайна. Лозан Панов използва повода, за да припомни, че "от 3 април насам членове на съвета, министърът и самият главен прокурор излагат своите твърдения във връзка с доклада".

Панов на няколко пъти призова докладът да бъде публикуван, за да няма манипулации и интерпретации по темата. Според него общественият интерес надделява. Аргументите за конфиденциалност на договора с фирмата, която е направила одита, не е валиден, тъй като всеки изказал се по одита, вече е огласил данни от него.

Представляващият ВСС Боян Магдалинчев нарече публичността "евтин популизъм" и обясни защо докладът не може да се оповестява. Според него клаузата за конфиденциалност пази и методите за проверка на фирмата, а и самата система за разпределението на делата от нови пробиви. Главният прокурор и правосъдният министър вече говориха за уязвимостите, а Гешев дори обяви кои са виновниците.

Атанаска Дишева припомни практиката на прокуратурата да изнася избирателно доказателства и подчерта, че общественият интерес е докладът да е публичен.