Гешев се шегува в парламента: Сигурно съм заплаха и за ЮНЕСКО

"Понеже казахте, че съм заплаха за НАТО и ЕС, в рамките на шегата ще кажа, че пропуснахте ООН и ЮНЕСКО". Така главният прокурор Иван Гешев иронизира в четвъртък писмото на американския конгресмен Уорън Дейвидсън, което му бе припомнено от бившия вътрешен министър Бойко Рашков (ПП) по време на заседанието правната комисия в четвъртък.

Двучасовото изслушване на Гешев премина изцяло в този тон. Пред депутатите той говори и за мистериозни конспирации, организирани от неназовани адвокатски кантори и съдийски организации с една цел – да го свалят от поста главен прокурор и вероятно накрая да го осъдят. Според него адвокатска кантора (не спомена коя) била диктувала на Министерството на правосъдието законопроекта за отчетност на главния прокурор.

Всевластният шеф на държавното обвинение отново зае позата на магистрат, от когото едва ли нещо зависи. На няколко пъти влезе във взаимно-противоречиви тези. Каза, че не прокуратурата, а МВР и службите разкриват престъпленията. Но пък закриването на спецпрокуратурата било пречка за разкриването на престъпността и руския шпионаж.

Гешев сподели, че не вижда нищо ненормално в това, че бившият главен прокурор Никола Филчев е негов съветник.

В защитата на Гешев скочи и варненският депутат от ГЕРБ Бранимир Балачев, който обяви дори, че прокурорът Николай Колев си го е заслужавал (първоначално по грешка бе написано, че тази реплика е произнесена от главния прокурор, но след няколко минути премахнахме от статията това невярно твърдение, за което поднасяме своите извинения на г-н Гешев - бел. редакция на Mediapool).

Става дума за убития висш прокурор Колев, а България е осъдена пред Европейския съд по правата на човека заради отказа на българските власт да разследват евентуална връзка на Филчев със случая. Шефът на правната комисия Радомир Чолаков се ужаси от изказването на депутата и помоли това да не влиза в протокола от заседанието.

В крайна сметка правната комисия прие на първо четене новия механизъм за разследване на главния прокурор. Общо 12 народни представители гласуваха в подкрепа на промените (ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Демократична България"), осем бяха "въздържал се"  (ДПС, БСП, "Възраждане" и "Български възход"), а Балачев от ГЕРБ гласува "против".

Писмото на конгресмена

Три дни преди Коледа американският конгресмен Уорън Дейвидсън изпрати писмо от американския финансов министър Джанет Йелън, която пряко отговоря за налагането на санкциите по американския глобален закон "Магнитски". В България по този закон вече са санкционирани Васил Божков и Делян Пеевски.

Дейвидсън написа в писмото си, че действията на българската прокуратура спрямо санкционираните са "крещящо пренебрежение".

"Тези действия (на българската прокуратура) заплашват стабилността и сигурността на съюзниците в НАТО в Европа и целят да подкопаят акта "Магнитски", който се превърна в един от най-ефективните инструменти на американското правителство срещу чужди официални лица и сенчести бизнесмени, замесени в корупционни практики и нарушаване на човешките права", написа Дейвидсън, който е от Републиканската партия.

Неговото влияние е Камарата на представителите се засилва, а от сряда той вече е член на комисията по външна политика. Мълчанието на прокуратурата по този въпрос продължи близо месец, но бе разчупено в парламента.

"Българската прокуратура няма практика да коментира лични мнения на чуждестранни политици", каза Гешев и отбеляза, че и европейската главна прокурорка Лаура Кьовеши не коментирала такива.

"Вероятно г-н Дейвидсън е подведен от български източници, които са не особено достоверни. Някои от тях, доколкото видях на прима виста, са свързани със зловредното руско влияние", допусна Гешев, но не каза кои са тия лоши хора.

Според него писмото на американския конгресмен било плод на "традиционния български спорт да се пишат доноси, което е неизживян тоталитарен рефлекс". "Това е бил един от начините да се издигнеш в комунистическата партия на братския Съветски съюз", разясни Гешев. След което обясни, че закриването на Специализираната прокуратура обслужвало руските интереси.

Умишлени взривове

Бойко Рашков припомни на Гешев и за изслушването в парламентарната комисия за контрол на службите на издирвания от Русия журналист Христо Грозев.

Грозев обясни, че българската прокуратура подвежда европейските си партньори с информация около взривовете във военни складове в България и така прикрива руското Главно разузнавателно управление.

Главния прокурор му отговори, че делата за взривовете са разследвани в закритата спецпрокуратурата, а за отравянето на Емилиян Гебрев са повдигнати обвинения на руснаци, но те са в Русия и са недостижими.

Последният взрив в склад с боеприпаси бе през юли 2022 година. Тогава бе взривен складът на оръжейната фирма "Емко" край Карнобат, а собственикът на фирмата Емилиян Гебрев изрази своята увереност, че зад взрива стоят руски агенти. Пред депутатите Гешев каза, че разследването на българската прокуратура сочело, че взривът е умишлен, но не даде повече подробности.

"Аз съм в дилема"

Условието за приемане на специален механизъм за независимо разследване на главния прокурор също влезе в дискусията, а Гешев демонстрира засегнати чувства.

"Аз съм в дилема: Дали да се гордея, че за първи път в историята на ЕС се прави закон за Иван Гешев или да ме е срам от състоянието на българската държавност. Но и в двата случая предложението е противоконституционно", каза той.

После допълни: "Ако главният прокурор бе Христо Иванов, всичко (в прокуратурата) щеше да е образцово и този въпрос нямаше да е дневен ред".

Според Иван Гешев реформата не била по инициатива на ЕС, а била вкарана като условие за усвояване на средствата по Плана за възстановяване от предишното служебно правителство. Радикалната реформа в прокуратурата се иска от ЕС от 8 години, а от Съвета на Европа – от близо 14 години. България е осъдена от Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради недосегаемостта на главния прокурор. Гешев и досега отказва да приеме изводите по делото "Колеви срещу България".

Според Гешев предложеният законопроект на правителство бил на ръба на тоталитарните практики, защото позволявал на един разследващ полицай по искане на вътрешния министър да арестува главния прокурор. Сега главният прокурор е напълно недосегаем, защото може да го арестува само следовател, който е подчинен на прокуратурата.

По въпроса за въвеждането на фигурата на разследващия съдия, който да води разследването срещу главния прокурор, Гешев предложи на депутатите своя опит от 1996 година като разследващ.

"Никой съдия няма да иска да се занимава с това и накрая ще остане един съдия от една съсловна организация, която питае голяма любов към главния прокурор", каза той.

"Говорили са с една кантора, ама няма да я кажа"

Кулминацията в изявата му пред депутатите бе обидата към екипа на Министерството на правосъдието, което изготви законопроекта и го изпрати за одобрение във Венецианската комисия. След близо една година работа по този закон, Гешев заключи: "Никой не е говорил с професори, говорили са с една правна кантора, дето знам коя е, ама няма да кажа". После все пак добави, че това били само негови предположения.

Коментар направи единствено депутатът от ПП Ренета Стефанова, която каза: "Абсолютно недопустимо е това да е поведението на един прокурор в една правова държава. По едно време излязох от залата, защото стана непоносимо. Това поведение е абсолютно сигурен аргумент, че главният прокурор трябва да бъде контролиран, но не в действията си, а за това как си върши работата".

Водещ сюжет в изказването на Гешев е, че депутатите от предишния парламент били сторили нещо много лошо със закриването на спецпрокуратурата. Той даде пример с делата за телефонни измами и срещите си с измамени възрастни хора: "И плаче жената. Какво да ѝ кажа. Закриха Специализираната прокуратура."

Той не каза и думата за подслушването на стотици протестиращи срещу него самия, които бяха заподозрени за държавен преврат от спецпрокуратурата. Нямаше и дума "Осемте джуджета", при който Явор Златанов бе инвалидизиран за цял живот и обвини спецпрокуратурата за това. Не бе обсъждано и незаконното подслушване на президента Румен Радев, включително публикуването на записите.